Богомилите днес

През седмицата попаднах на текст за богомилството. Има много изписано за тях. И исторически документи и художествена литература. Донякъде, обаче знаем повече за тях от художествената литература, а там нещата са разкрасени.
Все пак какво е представлявало учението и самите богомили, като хора? Ще направя малък преразказ, на неща от различни източници, без претенции за изчерпателност, защото целта ми е друга.
Като основна причина за възникването на богомилството се сочи тежкото положение на българската държава в онези времена.
То не е възникнало от нищото, а се основава на по-стари дуалистични учения и вярвания. Според тях в основата на всичко е борбата между доброто и злото. В по-старите учения (павликянство и манихейството), се приема, че материалният свят е създаден от злото, но богомилите вярват, че доброто е в началото и накрая пак то ще победи. Не са признавали църквата и са приемали, че всеки може да тълкува църковните текстове. Не са признавали и светската власт, но са проповядвали ненасилие и са се задоволявали в борбата си, само с проповеди. Другите ги наричали „добри хора” и „добри християни”.
Богомилите са били, в по-голямата си част начетени и са имали словото, като единствено оръжие. Били са гонени и унищожавани без милост, но не са се отбранявали.

Докато преглеждах текстовете, се замислих за една необичайна прилика с част от днешните хора.
Днес животът в България, също е тежък. Има една голяма маса от хора, които се държат по същият начин, както богомилите.
Днешните богомили са умни, будни, съвестни граждани, спазващи законите, но същевременно противници на всяка власт, защото тя работи против интересите им. Те са добри хора и добри граждани.
Днешните богомили са енергични в „ проповедите”, но спиращи дотук в борбата си.
Днешните богомили вярват, че светът е сътворен от доброто и накрая то все пак, ще победи.
Днешните богомили са унижавани всеки ден, но не се отбраняват и не правят нищо, за да променят нещата.
Днешните богомили знаят решението на много от проблемите, но оставят практическото им решаване, в ръцете на провидението.

Има само една разлика. В миналото богомилите са безмилостно преследвани и унищожавани. Днес „богомилите” не са в опасност.
Някога са ги преследвали, защото поведението им е било заплаха, не само за църковната, а и за светската власт. С проповедите си, са можели да повлияят на „оръдията на труда”, а властта се е нуждаела от всяко от тях.
Днес механизмите са други и този начин на съпротива срещу действителността, служи само за изпускане на парата. Нещо повече, според мен се поощрява, защото създава илюзия за свобода и равенство и значимост на отделният човек. Затова от ден на ден, тази „ерес”, пуска нови корени и се разпространява все повече. Докога и докъде?

*Изображението е с лиценз Public domain

12 коментара:

  1. За съжаление си прав, че повече знаем от художествената литература. Но може би е по-добре. Мисля, че богомилството трябва да се усеща със сърцето. Храмът е природата, а релиягията е личната ти вяра. Какво по-истинско от това?

    ОтговорИзтриване
  2. “В света скърби ще имате,
    но дерзайте: Аз победих света.” (Иоан.16:33)

    ОтговорИзтриване
  3. До колкото ми е известно,богомилството започва от България,назад във времето,дори бялото братство и създателя му П.Дънов са тяхно продължение,трябва да се горедеем,че имемно от нашата родина започва това благородно движение,а розенкройцерите са тяхно подобие,идеята е една и съща,разпостранение на християнството....приятна събота Владо:)

    ОтговорИзтриване
  4. @Силвия Тенчева - Тяхно подобие(и взаимстване) са албигойците в областта Лангедок, Южна Франция през XII и XIII в.
    Богомилството, наистина е течение и система възникнала у нас, но на базата не древния дуализъм с връзка Кабалата и учението на Хермес Трисмегист

    ОтговорИзтриване
  5. Хората на словото не са хора на действието. В редки са се пръквали и такива хибриди, но те не са донесли нищо добро на обществото. Мисля, че търсиш невъзможното.

    ОтговорИзтриване
  6. Кръстю,благодаря,доста съм изчела по темата...

    ОтговорИзтриване
  7. "В началото бе словото" ,но Владо ,като помислих - нашите коментари са встрани от идеята на статията ти:(

    ОтговорИзтриване
  8. @Еос, Кръстю, Силвия, да има много интересни неща в тази история.
    @slavuncho,не не търся нищо, но ми направи впечатление, как хора на действието, постепенно се превръщат в хора на словото :(

    ОтговорИзтриване
  9. Кръстю, не е така. Всеки коментар допълва по някакъв начин, а понякога и аз се губя от първоначалната идея, но при приказките не личи:)

    ОтговорИзтриване
  10. Винаги съм предпочитал хората на словото и не виждам нищо лошо когато някой екшън герой се поограмоти :))) Шегичка :)
    Това са два различни начина на мислене и за това писах, че тези, които се опитват да бъдат и двете са опасни. Когато бях по-млад мислех, че посредниците между тях са политиците. Вече не мисля така, но съм убеден, че трябва да има медиатори за да вървят нещата...

    ОтговорИзтриване
  11. slavuncho в духа на шегата, повечето от отборът по борба си седнаха на задниците и станаха инженери, лекари, архитекти. Изкараха доста тежко най-трудните години, за разлика от тези, които станаха екшън герои:) Виж за медиаторите си прав, че се губи връзката между едното и другото.

    ОтговорИзтриване
  12. Даа, разбира се, думата дума отваря, имах предвид, че се задълбахме излишно в техническата страна на въпроса и особенно аз :)

    ОтговорИзтриване