Влакчето

Една сутрин в Депото докараха ново влакче, миришещо на нова боя, блестящо от чистота и пълно с енергия.
-Здравейте! Аз съм Влакчето. Казаха, че тук ще работя и бързам да започна. Направено съм по най-новите технологии. Зная и мога всичко. Боже! Тук е толкова мръсно и потискащо. Вижте се само на какво приличате! Омазани с масло, с олюпена боя и сериозни, като на погребение.
-Хей, малкото! Тук работим и това е важното. Работата ни е скучна и монотонна, но отговорна. Всеки миг когато сме по релсите, носим отговорност за хора и стоки. Не е важно как изглеждаме, а да вършим отговорно работата си.
-Няма да споря. –засмяло се Влакчето.- Искам да свърша нещо. Кога ще тръгна на път. Искам да отида до най-големия и красив град. Казват, че пътят до там преминава през най-красивите места на страната.
-Тук не пътуваме по желание. Първо имаш курс до едно селце в планината. Трябва да се закарат лекарства. Важно е и не трябва да бъркаш. Ето ти разписанието. Спазвай го и знай, че всяка минута е важна.- обяснил му един стар Локомотив.
-Разписание ли? –възмутило се Влакчето. –За какво ми е за тази елементарна задача. Все пак се надявам, пътят до там да не е скучен. Планините са красиви и поне ще ми остане утехата от това. Има ли много забележителности, по този път?
- Не зная. -отговорил Локомотивът.- От двадесет години пътувам, но когато работя, не гледам встрани. Гледам релсите, защото зная, че от мен зависи хората, които возя да могат да се радват на красотата и да пристигнат живи и здрави.
-Леле! –засмяло се Влакчето.- Че сте грозни видях веднага, но да пътуваш толкова години и да гледаш само релсите, е пълна глупост!
-Добре, добре. -засмял се Локомотивът.- Тръгвай ,че вече закъсня. Само помни, че си отговорно за много хора.
Влакчето махнало с ръка, и се приготвило за път. Лекарствата били натоварени, а след тях се качили пътниците. Още при тръгването закъсняло. Изчакало група пътници, които били закъснели.
-Хей, благодарим ти! От толкова години пътуваме, никой влак не ни е изчакал!- развълнувано му казали те.
Влакчето се усмихнало потеглило, но на всяка красива местност, спирало за да се порадват то и пътниците. В началото всички наистина се радвали, но след два часа, започнали да недоволстват. Всеки бил тръгнал нанякъде, разчитал да стигне навреме, а още не били пристигнали и на първата гара.
Влакчето не се притеснило. Вдигнало скоростта и скоро стигнали първата гара, но били закъснели и линията била заета. Трябвало да чакат цял час и закъснели още.
Тогава влакчето събрало всички сили и развило максималната си скорост. Искало на всяка цена да навакса и да изпълни задачата. На един завой, обаче се загледало отново встрани. Поляната покрита с цветя, покрай която минавало била прекрасна. Захласнало се по гледката и излязло от релсите.
За късмет, никой не пострадал. Дори самото влакче, се отървало само с една драскотина, върху новата боя.
След час дошла помощ. Стари и мръсни локомотиви, изправили влакчето на релсите. Поели пратките и пътниците и ги закарали където трябва.
Влакчето бавно и мълчаливо, поело след стария Локомотив към Депото. Не поглеждало встрани, но не издържало и въздъхнало.
-Жалко е да минаваш през най-красивите места и да не можеш да вдигнеш поглед, за да ги видиш! А поляната е най-красивата, която съм виждало...
-Така е! – засмял се старият Локомотив. -Най-красивата е.
-Чакай!- спряло се на място Влакчето. – Ти от къде знаеш? Нали ми каза, че трябва да гледам само релсите, докато работя.
-Да, така е. – продължил да се смее старият Локомотив.- Така е, но когато си си свършил работата, можеш да хвърли и един поглед встрани. Важното е винаги да помниш, че от някой разчита на теб.

4 коментара:

  1. Големите знаят, че първо са отговорностите, после забавленията. Когато порастнат достатъчно, се научават да ги съчетават.

    ОтговорИзтриване
  2. Колко ли пъти са излизали и те от релсите преди да остареят...

    ОтговорИзтриване
  3. Дори и да не се вслушаме в съветите на по-опитните и мъдрите, по- важно е да се поучим от грешките си.

    ОтговорИзтриване
  4. @Svetla, но често забравят да се радват въобще, а за всичко има време и място.
    @Руми, поне по веднъж:)
    @PetyaL., дано.

    ОтговорИзтриване