И създаде Бог...

И на шестия ден създаде Бог Жената. Сътвори я с любов и вложи най-добрия материал. Погледа я и рече:
– Това е твърде добро!
След това отиде да почива.
Когато се върна, Жената го чакаше. Красивите ѝ устни бяха свити, а очите ѝ хвърляха мълнии:
– Защо, Боже, всички други твари имат другар, а на мен не си направил?
– Не стигна материала, чадо.
Най-доброто и по много, вложих в тебе и за твой другар не остана.
– Но аз искам!  – заплака Жената.
И Бог, като видя сълзите ѝ, се натъжи и той. Събра каквото беше оставало от другите твари, за да сътвори Мъжа, но малко не достигна.
– Не стига, чадо. За малко не достига. Може ли, да взема нещо от теб. Още малко трябва и ти избери, от какво да се лишиш.
Жената, мисли много, но не ѝ се даваше нищо. Всичко в нея беше точно и на място. Накрая жертва част от космите от тялото си.
– Но, чадо, ти почти нямаш косми! – рече Бог.
– Съжалявам, Боже, но само това мога да отделя.
И сътвори Бог Мъжа. После отиде да почива.
Когато се върна, Жената го чакаше разгневена.
– Какво направи, Боже! Уж нямаше материал, а си направил мъжа,
по-добре от мен. По цял ден се гледа в потока и се любува на себе си.
И Бог въздъхна, запретна ръкави и преработи Мъжа. Направи го груб и ръбат, че да не гледа себе си, а Жената.
И отиде Бог да почива.
Когато се завърна, жената го чакаше там, със сълзи на очите:
– Не може, така Боже! Уж направи другар за мен, а той по цял ден някъде скита. Изучава животни и дървета, а на мен не обръща внимание. Искам го само за себе си.
И се замисли Бог. След това поиска от Жената, малко от нейната любов, за да я вложи в Мъжа.
Жената мисли, мисли, но не ѝ се даваше, нищо нейно. Накрая се лиши само от прашинка от любовта си.
И пак запретна Бог ръкави и поправи мъжа.
И отиде Бог да почива.
Когато се върна Жената го чакаше.
– Пак не си направил нищо, Боже! Аз го обичам повече, отколкото той мен. Ако не съм до него, може с дни да не се сети да ме потърси. Уж, майстор се пишеш, а един Мъж не можеш да направиш по мярка за мен!
И се разгневи Бог. И събра облаците и стана тъмно.
И от тъмното се чу Глас:
– За тези думи, ще бъдеш наказана! Ще скиташ през целия си живот, и ще се бориш за всичко! Взимай Мъжа си и се махни от очите ми!

И тръгнаха Жената и Мъжът, накъдето им видят очите.
И Земята под тях беше камък и пясък.
И всеки залък изкарваха с пот на челото.
И всеки миг от живота им беше мъка и труд.
– Защо ти трябваше да се обаждаш? – рече на втория ден Мъжът. – Загубихме всичко.
И рече Жената:
-Не! Спечелихме! Сега си само мой! Днес и завинаги!

8 коментара:

  1. Ама и с Бога спори де нали иска мъж няма как :D

    ОтговорИзтриване
  2. Владо, твоят вариант на сътворение звучи по-човешки от библейския :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Браво! :) Ама един финал си сложил, де да беше така.

    ОтговорИзтриване
  4. Изтрепа женската аудитория! Мани, мани :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Много поучително ... за влагането на собствени материали! :D

    ОтговорИзтриване
  6. @Руми, ами зависи кой:) Жените спорят с всеки:)
    @Кръстю, на мен ми звучи по-логично, но пък това е само приказка:)
    @Svetla, не е финал:) Затова съм сложил многоточие. От тук нататък всеки може да си доразкаже както мисли,че се е случило:)
    @slavunchо, а не:) Уважавам си ги, защото днес те ни пресъздават по образ и подобие, който харесват. Не винаги успяват де, защото сме инати, но пък опитват всеки ден:)
    @Gloxy-Floxy, ами да. Скъперничеството не води до добри резултати:)

    ОтговорИзтриване
  7. :D Аха!
    ... Както и прекаленото разточителство ... :D

    ОтговорИзтриване
  8. Ето виновникът за всичките ни беди... :-)

    ОтговорИзтриване