Два шамара

Разхождам се днес и минавам, покрай една детска градина. На входа и виждам млада майка. Дребна и симпатична. Синът и, здраво едро момче, с румени бузи, оживено ръкомаха към оставащите деца. Раздава въздушни целувки и води спор, неясно с кого и за какво.
Жената поглежда притеснено часовника си. После с тих глас, се опитва да привлече вниманието:
-Хайде, да си ходим вече. Утре пак ще се видите, а вечерята мен чака.
-Трай, ма! Трай, че като ти забърша два шамара!
Жената млъква и притеснено пристъпва от крак на крак.
Аз отминавам, но думите ме шокират и дълго си ги повтарям.
Семейни работи...

18 коментара:

  1. Една съседка се оплакваше, че първокласникът и Георги не искал да ходи на училище,защото му викали Гошко Педерошко, като на герой от едно съботно шоу в националната(!) телевизия, за другите да не говорим

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си... семейни работи са...
    Без думи съм... Но утре? Не ми се мисли...

    ОтговорИзтриване
  3. Семейни работи, често срещани в ежедневието ни...

    ОтговорИзтриване
  4. Тй де! Дъртата да си знае мястото!...
    Никой не ѝ е виновен.

    ОтговорИзтриване
  5. Лелеее, а първите 7 години са важни...

    ОтговорИзтриване
  6. Не мога да повярвам?! И това в детската градина?! ...

    ОтговорИзтриване
  7. Една от тези, които няма да могат да кажат с въздишка на облекчение: "Минаха първите седем!"...

    ОтговорИзтриване
  8. Хмм, какво ли я видяло в семейството си това дете, че говори така ...

    ОтговорИзтриване
  9. От този пост нататък ще избягвам да минавам покрай детски градини като мярка за лична сигурност и безопасност.

    ОтговорИзтриване
  10. Единият шамар е за всички, които са чули "семейните работи"! А от другия май никой не го боли :(

    ОтговорИзтриване
  11. Вероятно повтаря баща си... Агресията като опит за оригиналничене или власт. И в двата случая е грозно. Отвсякъде.

    ОтговорИзтриване
  12. Семейните работи стават после обществени...По-скоро става дума за семейна неработа.

    ОтговорИзтриване
  13. Аз като чуя подобно нещо се намесвам - не мога да се сдържа...:(

    ОтговорИзтриване
  14. Ето това е едно от нещата, които не мога да си обясня. Как по дяволите се израждат така нещата?
    – Това е непокварено дете. Бебенце с чиста душица. Мама се усмихва, играе с него. Подава шарена играчка.. То се засмива беззъбо на усмивката на татко си, който след като се върне от работа първо се радва на него с думите: „Къде го моето слънчице?“, хванал го за ръчичките.
    Целуват го по челцето и галят веждичките.
    Тези хора си казват един на друг “ Боже, колко ни е хубаво детенцето“ докато го гледат как спи.
    Нещо ги стиска за гърлото, когато то изкриви устичка и изревава тъжно и жално- и търкат с малешката на ръката си малките венци, за да облекчат сърбежа от покарващите зъбки ?

    И как се израждат така нещата??!!!

    ОтговорИзтриване
  15. Не зная, какво още да допълня. Детето, не е виновно. Просто копира, нещо видяно и за него днес това е игра. Но, когато порасне?

    ОтговорИзтриване
  16. Когато порастне, ще е начин на живот. Много хора са превърнали двата си шамара/юмрука в средство за оцеляване и, според преките ми наблюдения върху БГ действителността, се справят съвсем не зле... С оцеляването имам предвид.

    ОтговорИзтриване
  17. Друго е да имаш здрава мама като моята, с южняшки характер, аз ако кажех такова нещо, леле, после задникът ми щеше да пуши като изгоряла гума. Маман не се шегуваше с големите шамари.:D
    Затова съм толкова кротък днес!

    ОтговорИзтриване
  18. Тъжна работа! Колко насилие има в обществото ни и в семействата като отражение... :(

    ОтговорИзтриване