Подарък за хората

Някого преди много, много години, Земята била само пусто скалисто място, носещо се сред милиарди други. Около него всяка секунда се раждали и умирали нови звезди. Сблъсквали се и се разделяли, а светлината от взривовете рисувала чудни картини.
Един ден на Земята се случило нещо. Нещо необичайно, дори за странно място, като космическата пустош.
Една частица, космически разум избрала, каменистата планета за своя играчка. Първо изместила орбитата и далеч от опасните купове от звезди, където всеки миг загивали звезди. После започнала, да променя самата планета. Създала морета, а след това в техните води започнала експеримент, след експеримент.
Свързвала наслуки атоми и молекули, изгаряла ги с топлина и лъчения, смачквала ги на хиляди метри под повърхността, а после започвала отначало. Правела това от скука, защото резултатът и бил известен, но един ден била изненадана.
Творението и започнало да се държи самостоятелно и да експериментира само със себе си. Ставало все по-сложно и сложно, множало се, а създаденото от него, продължавало експериментите.
Частицата не била виждала такова поведение. В началото само го наблюдавала, но после започнала да се намества и насочва развитието. Странно, но срещала съпротива, в началото слаба, но с времето все по-упорита.
Земята се променяла. Моретата се изпълнили със странни същества, които скоро излезли и на сушата. Бавно, но упорита превземали всяко кътче и го преобразявали. Частицата разум се объркала. Това, което ставало, било непознато, но и напомняло малко за самата нея. Съществата били несъвършени, слаби и лесно загивали, но винаги намирали начин, да започнат отново и отново. По-силно, по-съвършено и по-агресивно.
Едно от новите създания, се оказало най-гъвкаво и скоро завзело планетата. Унищожавали безмилостно всяка конкуренция и един ден открили и частицата разум. Наричали себе си хора и твърдели, че са създадени, да бъдат господари на Земята.
Тя могла да унищожи, завинаги и Земята и хората, но отстъпила, не желаейки да воюва. Хората, обаче не се отказали. Искали пълна победа, искали Земята само за себе си.
Където и да се скриела частицата разум, винаги била откривана.
Накрая и омръзнала тази гонитба. Решила пак да се понесе из безкрайната Вселена. Имало много други парчета скала, върху които можела да си играе. Преди да напусне Земята, оставила един подарък. Дар за хората, който не познавали.
Оставила им една кутийка и ги помолила, никога да не я отварят. Обяснила им, че в нея е скрита сила, която никой не може да контролира. Който притежавал тази сила, имал зад себе си цялото могъщество на Вселената, но и ставал уязвим като малко дете.
След това заминала....
Хората не чакали много. Отворили веднага кутията, за да придобият чудната сила. Получили я и с нея, можели да победят и Вселената, но станали уязвими. Вече не можели да върнат подаръкът, но и не искали. Без него животът им губел смисъл.
Защото в кутията била....

8 коментара:

  1. Частица от частицата разум :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Когато сложих многоточието, аз също имах нещо в предвид:) Само, че сега се замислям, дали пък кутията не е била празна, а подаръкът, да е събуждането на човешкото любопитство. То ни дава сила, с която можем да победим Вселената, но ни прави и уязвими, когато надникнем не където трябва.

    ОтговорИзтриване
  3. Любопитството убива котката...

    ОтговорИзтриване