Гениалност

Всяко дете донякъде е гений, и всеки гений донякъде е дете.
Шопенхауер

Колко гениални хора познавате? Аз лично нито един, а съм сигурен, че ако се замислите и при вас е така.
Често използваме думата гениалност, за да определим нещо, което ни е възхитило и харесало, но доколко сме прави?
Когато използваме думата, забравяме за нещо, което е в определящо за гениалните неща- те са прости. Не са странни конструкции от идеи, думи или предмети. Не са нещо, които никой не разбира. Приличат на неща, сътворени от дете и всеки си казва:
-Толкова е лесно, просто и красиво, че и дете би се сетило.
Само, че не всеки се сеща. Простото се оказва, недостъпно за мозъците на повечето възрастни хора, а децата нямат необходимите знания.
Основната причина все пак се крие в човешкия мозък. Той е великолепно творение, но въпреки че знаем много за устройството и кой дял, за какво отговаря, все още повечето неща са недостъпни за нас.
На практика мозъците на хората си приличат. Има разлика в големината на самия мозък и различните дялове, но поне досега не е доказана връзката им с различното функциониране. Причината е, че нещата повече зависят, не от самите клетки, а от начина, по който се свързват помежду си.
Тези връзки може да са в милиарди разновидности, а образуването им зависи и от външни фактори, като възпитание, среда и стресови ситуации, така и от случайни комбинации.
Можем с голямо приближение да разгледаме мозъка, като компютър с милиарди чипове, които имат свободата да се свързват помежду си произволно. При повреди в част от чиповете, този компютър не спира, защото прехвърля функциите на повредените на други.
Това се случва и с човешкия мозък, когато някой дял от него е увреден. Тогава функциите му се поемат от друг дял, като за външен наблюдател, нещата са незабележими.
За правилното функциониране са важни връзките, а те могат да се създават. Могат и да се губят, но и двата процеса трудно подлежат на контрол и избор. Все пък е възможно.
Наскоро четох и нови изследвания, относно причините за загубата на памет в старческите години. Когато не се дължи на болестно състояние, сме свикнали да казваме, че мозъчните клетки умират. Само ,че не е точно така. Оказва се ,че основната причина е загубата на връзки между мозъчните клетки, заради рядкото им използване. С възрастта, хората се подчиняват на стереотипи и действията им, все по-често са автоматична реакция, наричайки това опит. Само, че при тези действия са необходими и се използват, все по-малко от връзките, между мозъчните клетки. Неизползвани дълго време, те се прекъсват.
Въпреки възможностите неизброими комбинации от връзки, мозъкът на повечето хора, функционира приблизително по един и същ начин. Приемаме това за нормално функциониране, а всяко отклонение за нещо странно.
Дали обаче наистина е така? Определено гениалността е едно от нещата, които са изключение, но са хубаво изключение. Защо пък точно това изключение, да не е правилното? Ако гениалността е свързана с детството и начинът на функциониране на мозъка тогава, защо да не приемем, че има начин, да запазим тези връзки, чрез редовното им използване?
Представете си планета, населявана от хора-гении. Лично аз не се наемам, да преценя, дали това ще е хубаво или лошо, но е възможно.

9 коментара:

  1. :)Мозъкът е само един орган
    Кой си ти?

    ОтговорИзтриване
  2. А на въпроса-не е възможно, освен това гений е нещо недифинируемо напълно,ако гледаме произхода на думата-genius (уикито), от латински-дух,покровител на мъжете (хард сексизъм)от раждането им до смърта им :)

    ОтговорИзтриване
  3. Точно в тази връзка на стaрите хора се препоръчва да тренират мисленето си - четене, кръстословици, судоку - освен, че е забавление, е и чудесна възможност за укрепване :)
    "Колко гении познавате?" А защо отговорът трябва да е "нито един"? Може би защото битува стереотипът, че у нас всички са гении, и всъщност никой не е. Може би, ако признавахме нечии достойнства или умения, бихме видели и гениите. Аз личнно познавам един такъв - той намира простота в материя, която за мен е адски сложна, създава изумителни неща, макар че няма научни степени и титли. Но колкото в една област е гениален, толкова е "сляп" за други неща :)
    Така че гениалността се крие в начина на мислене - онзи начин, който генерира креативност в определена посока, а не във всички области :)

    ОтговорИзтриване
  4. Кръстю (мозъкът е само един орган) и Хриси (гениалността се крие в начина на мислене - онзи начин, който генерира креативност в определена посока, а не във всички области)са абсолютно прави.
    Да не забравяме, че гениалността все още е извън нормата. :)
    Всички знаем, че Айнщайн, като дете, е бил смятан за умствено изостанал, а по-късно за гений. Корелацията обаче не е "колкото по-бавно мислиш/толкова по-гениален си", а "ако мислиш бавно и еднопосочно/би могъл да измислиш нещо гениално". Гениалността не е наследствена, нито се възпитава с упоритост. Оказва се, че не зависи чак толкова от бялото мозъчно вещество (връзките), колкото от NAA в сивото мозъчно вещество (невроните).

    ОтговорИзтриване
  5. За мен е странно, че гениалността - в общоприетия смисъл, се проявява в техниката и изкуството и никога в обществените отношения. Или поне аз не се сещам...

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю , неидентифицирано засега, но вече знаем много, а какво ни предстои да научим не можем и да предполагаме.
    @presly, имам някакви съмнения, но пък гениите не обичат да са на показ.
    @Хриси , за нито един, при мен е по-скоро реакция на прекалено лекото раздаване на етикети. Бърка се с добро изпълнение, доразвито с обучение и то при проявата му, като занаятчийство. Мисля си, че може да се тръгне към обучение на мозъка, към креативно мислене.Има такива примери и с възрастни хора.
    @Svetla, сигурно е така, но мозъкът също се развива, нали? Бавно, но се променя със всяко поколение. Дали не е възможно промените да се насочат?
    @slavunchо, наистина няма. Може би, защото това е индивидуално и нестрандартно, а обществените отношения са доста консервативнии не търпят различното.

    ОтговорИзтриване
  7. От малък човек се учи да възприема нещата по определен начин и се изграждат трудно преодолими прегради между каналите, по които тече мисълта, да се изразя образно.

    Понякога се случва нещо да стимулира разрушаването на тези канали, при хора, които преди това не са проявявали гениални способности, най-често някой инцидент. Мисля че Йон Андерсън беше, започнал да пише музика, след като претъърпял мозъчно сътресение. И преди това е бил музикант, но гениалните идеи му дошли след инцидента.

    За съжаление, това не е рецепта за отключване на гениалността. Най-често резултатът е точно обратен.

    А дали всеки човек може да преодолее изградения стереотип на мислене чрез тренировки? Мммм, май не.

    ОтговорИзтриване
  8. @Божо, мисля, че при подходящо насочване в ренна възрадт все пак това може да се отключи, без сътресения. Някой ден ще е възможно.

    ОтговорИзтриване