Жива вода

Преди много, много години в едно царство, накрай света се родила Принцеса. Царството не било голямо, но родителите и осигурявали всичко необходимо и тя растяла щастлива.
Не познавала тъгата и усмивката никога не слизала от лицето и. Любимото и кътче била градината на двореца. Там можела да прекара цели дни, радвайки се на прекрасните цветове и птичите песни. Често забравяла за уроците си, но изслушвала упреците с усмивка, а на другият ден, слънцето я заварвало сред цветята.
Най-много харесвала един розов храст и лично се грижела за него, а той и се отблагодарявал с прекрасни и ароматни цветове.
Растяла принцесата и докато разбере вече била голяма. Огледали се Царят и Царицата, за принц и кандидатите не закъснели. Принцесата била красавица и принцове от целия свят били готови да дадат и живота си, за ръката и сърцето и.
Не след дълго Принцесата, намерила своя Принц. Царят и Царицата се направили на строги. Било им тъжно да се разделят с единственото си дете, но кандидатът бил лика прилика на дъщеря им.
Накрая направили сватбата. Три дни яли пили и се веселили, а след това младите заминали за далечното царство на Принца и заживели щастливо.
Минала година изпълнена с щастие, но един ден Принцесата се разболяла. Лекарите не могли да установят болестта и, а тя от ден на ден се влошавала. Силите я напускали всеки миг и искрата на живота едва мъждукала.
Отчаян Принцът повикал на помощ магьосници и знахари от далечни страни, но и те били безпомощни. Съветвали се дълго и накрая казали на Принца, че единственото спасение за Принцесата е да намери Жива вода. Само, че никой не знаел къде да намери Жива вода. Чели били или слушали за нея от по старите хора, но нямало жив човек, който да знаел къде е извора и.
Принцът обявил огромна награда, но никой не се наел да донесе Жива вода. Тогава той тръгнал по света да търси.
Не минала и седмица от както заминал и го настигнал вестоносец. Принцесата била още по-зле и искала да се раздели с хората, които обичала преди да изгасне и последната искрица живот.
Върнал се принцът, а пред двореца се сблъскал с Царя и Царицата, дошли и те да си вземат последно сбогом.
Изправили се до леглото на болната, а тя се отворила с мъка очи и се опитала да промълви нещо, но не успяла. Царицата се навела, над детето си, за да я целуне. В този миг една малка капка се отронила от розата, която Царицата носела и капнала на устните на Принцесата.
Станало чудо...
Умиращата Принцеса за миг се преобразила. Руменина покрила бледата кожа. Принцесата се изправила и усмивка озарила лицето и. После....

Когато се съвзели от радостта, Принцът попитал Царицата от къде е розата с Живата вода. Само че, розата била съвсем обикновена, откъсната от любимия розов храст на Принцесата.
А капката... Капката била обикновена капка роса.
Да, но в книгите записали, че всъщност Принцесата оздравяла от Жива вода, която Принцът донесъл от....
Какво ли не пише в старите книги!

6 коментара:

  1. Е,тъй е Владо, старите книги са писани от придворните писачи на царете и принцовете, за това :)
    И при новите книги е така, само,че сега са премиери, президенти и ...едни други, зад пердето :)))

    ОтговорИзтриване
  2. :) Мда, какво ли не пише в старите книги!

    ОтговорИзтриване
  3. Много красиво. Краят с росата ми хареса много.Поздрави, Влади!

    ОтговорИзтриване
  4. @Кръстю, ами може би и в старите книги са записвали това,което са искали да стане. Ние го правим понякога също, нали:)
    @Gloxy-Floxy , ами да, но пък не сме длъжни да вярваме:)
    @Zvetanka Shahanskа, специална роса, от родния дом:)

    ОтговорИзтриване
  5. Много ми харесва:) Аз се пробвам да драскам приказки, но винаги стават по-мрачни (http://slovoborstvo.wordpress.com/2010/09/29/ope/#comments).

    ОтговорИзтриване
  6. slovoborsto и аз имам такива, но пък във всяка приказка има по малко от всичко. Дори от тъгата, а днешните са и отражение на времето, в което живеем. И на самите нас.

    ОтговорИзтриване