Светлината

Миналата сряда Светла, писа за лошото време и настроението ни. Темата за лошото време, непрекъснато ме занимава през този месец.
Причината не е в студа или многото дъждовни дни. За причината се сетих, когато видях снимката на дъгата в нейния пост.
Светлината ми липсва. Светлината разложена в дъгата на съставните си части. Светлината, която променя света около нас.
Денят намалява. Излизам по тъмно, а вечер когато се прибера, докато се огледам, тъмнината пак е скрила всичко навън.
Липсва ми светлината. Открих го една неделя, когато погледнах през прозореца към планината. Дъждът беше престанал, но тъмни облаци затискаха всичко. Планината приличаше на мъртва, нарисувана с убитите цветове на изсъхнали листа.
Погледнах градината. Картината беше същата.
Само след час слънцето се показа и погледнах пак към планината. Тя вече не беше същата. Цветовете на дъгата преливаха и рисуваха чудни картини. Градината също не беше мръсното, кално парче земя, а капките по листата, искряха като диаманти.
Замислих се доколко сме зависими от светлината. Прекалено силната ни изнервя и дразни, но ако намалее, ни прави тъжни.
Днес пак се сетих за това. Обикновен ден, но настроението ми се смени няколко пъти.
Обичам есента. За мен тя е сезон на спокойствие.
Обичам зимата. Студът пронизваш костите, ме кара да се чувствам по-жив от всякога.
Обичам снега, но днес светлината ми липсваше.
Опитах се да я открия по лицата на хората. Там изчезва последна, но днес я нямаше.

6 коментара:

  1. И на мен ми липсва светлината. Слънцето преобразява нещата и те не изглеждат вече толкова зле...

    ОтговорИзтриване
  2. Тая есен беше ужасно странна. Само миризмата на въздуха беше есенна, другото - само мрак и кал.:(

    ОтговорИзтриване
  3. Прави сте, странна и тъмна, даааа

    ОтговорИзтриване
  4. Тъмнината действа депресиращо (Финландия е на водещо място, с Автрия и Унгария, по брой на суициди). Но все си мисля, че светлината е вътре в нас (нали възприятията са част от съзнанието ни). И в проективната методика на Розенцвайг става въпрос точно как външните фактори ни влияят (мери се степента и посоката на агресия). А агресията извира от най-низшите слоеве на съзнанието, най-първичните и най-трудно контролируемите. Агресията е инстинкт, намиращ се в То. (спирам, че стана роман)
    Дъгата, обаче, е най-интересната игра на светлината и топлината (и по ирония на съдбата се появи, докато пишех поста). :)

    ОтговорИзтриване
  5. @Цветанка,ще дойде пак пролетта, а дотогава ще търсим слънцето в усмивките на хората.
    @Gloxy-Floxy , наистина и при мен е така:(
    @Кръстю,:(
    @Svetla, не зная за агресията. Поне при мен, не се проявява така и си мисля,че е по-скоро нещо заучено, поза, влияние на човешката среда, отколкото на такива външни фактори.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, и аз съм на път да си купя от специалните лампи( изкуствено слънце-против зимна депресия).
    Де да имаше и вътрешни...
    Има! :) :)

    ОтговорИзтриване