Две години си Нямам идея


На 31 декември, станаха две години от първия ми пост. За първите си стъпки, като блогър разказах миналата година:
Една година си Нямам идея
Спомням си с усмивка за грешките от първите дни, но днес продължавам да правя подобни. Все пак, като по чудо Нямам идея продължава да съществува. За удоволствие на някои и за разочарование на други, приказките ще ги има и за напред.
Не зависи от мен, те просто се появяват в главата ми и казват:
-Запиши ме!
Не винаги успявам, но не мога да откажа.
Защо приказки? Напоследък все по-често нещата, които ме вълнуват се изливат тук, като приказка. Дори, когато пиша за неща от днешния или вчерашния ден, под клавишите на клавиатурата излиза приказка.
Донякъде грешката е моя. Отделих нещата, които пиша за обществени и политически проблеми в Защо?. Причината е, че за тях се налага да ползвам Свежо.нет., а го правя с неудоволствие. Вече година не съм качил нищо от тук в тази социална мрежа и съм доволен. Нямам идея е поредния блог, който доказва, че може без тази мрежа. Все още мисля, че в този си вид, с тази политика и администратори, Свежо.нет е вредно за българските блогове.
Но да се върна на въпроса- Защо приказки?
Четох някъде и съм съгласен, че приказките са терапия за хората, които ги четат. Излиза,че много хора се нуждаят от такава терапия, но замисляли ли сте се, че приказките са терапия и за Разказвача на приказки? Той дори се нуждае от повече терапия. Ако някой ден приказките тук спрат, това ще означава, че съм се излекувал. Само, че не зная дали го искам. Бъдещето ще покаже. Засега зная само, че приказките ще продължат, ако имам време да ги записвам и споделям с вас.
Това е. Минаха две години, за които не съжалявам. Ако някой в началото ми беше казал,че цели две години ще отделям от времето си да пиша и да чета блогове, щях да му се изсмея. Днес зная, че ще продължа да го правя. В кръвта ми е и е част от мен.
Вече дори не помня нещата, за които съм писал тук. Не само от началото, но дори от тази година. Написани те продължават да живеят своя живот, а аз продължавам напред.
Иначе, като погледнах статистиката, най-четена за миналата година е Червената шапчица, но тя не е от любимите ми. Ако трябва аз да посоча, ще се спра на нещо, което написах на един дъх – Кутия за спомени.
Дотук със статистиката, а сега напред към нови приказки. Без илюзия,че ще помогнат на някого и ще променят света. Без илюзия, че ще излекуват и мен. Ами, че това са само приказки.
Просто приказки за пораснали деца.

.

21 коментара:

  1. Ами "Нямам идея" защо влизам тук, но продължавам да му се не види. А ти Продължавай Все така!

    ОтговорИзтриване
  2. Честита втора годинка и да ти пожелая още по-успешна трета. Да си призная, малко ти завиждам. Появи се след мен, а вече стоиш много по-стабилно в родната блогосфера.
    Шегувам се :)
    Радвам се, че ти се получава. Съвсем заслужено е.
    ЧРД :)

    ОтговорИзтриване
  3. Давай! Напълно те разбирам,мога да го кажа същото, като заменя две с една година и приказки с картинки :)
    Преди два-три месеца, забравих по какъв повод се бях изцепил, че един блог ако не е диагноза е чудесна терапия (смях)
    А приказките са идеален начин да споделиш това,което те напъва с ВСЕКИ
    Поздравления и напред!

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък имам идея защо чета приказките ти, защото често се откривам в тях, както предполагам и другите (това е целта на всяка приказка, да не влиза през парадния вход на съзнанието, а чрез символи и метафори).
    Честита годишнина!
    Желая на блога ти все повече читатели, повече пораснали деца, такива, които са съхранили детето в себе си.

    ОтговорИзтриване
  5. 6tastliva nova 2011!

    http://design-elements-blog.com/

    ОтговорИзтриване
  6. Продължавай да пишеш, Владо!

    ОтговорИзтриване
  7. :) Честит Рожден Ден! И блоготворна Нова година!
    Държа да отбележа, че през изминалата се изгради като много добър притчописец. В последно време рядко коментирам, което не означава, че не харесвам и не оценявам ... :)
    Сещам се и други работи в контекста на гореспоменатото, но ще ги кажа друг път, не им е мястото на рожден ден. :)
    Успехи, Влади!

    ОтговорИзтриване
  8. Радвам се, че "Нямам идея" е едно от първите места, където случайно попаднах и продължавам да идвам с удоволствие всеки ден!
    Честита годишнина, Влади! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Наистина ли е само 2 годишен, а как уверено тича само :).

    Не спирай, Владо, и успех!

    ОтговорИзтриване
  10. Честит рожден ден на блогчето! Да имаш 2011 повода за вдъхновение и успешна, творческа година! :)
    Хедърът е чудничък! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Честита годишнина, бъди все така добър в блогването,ЖЕЛАЯ ТИ И ХУБАВА 2011ГОДИНА!

    ОтговорИзтриване
  12. честито, Влади!:-)истинско удоволствие е да се отбивам тук{}

    ОтговорИзтриване
  13. Честита годишнина. Владо, не само лична терапия. Обичам приказките ти, успокояват вътрешната ми тревожност.

    ОтговорИзтриване
  14. Хех, значи блоговете ни са родени на един и същи ден :)
    Да са живи и здрави - още 100 години да блогват :)

    ОтговорИзтриване
  15. Еха да ти е честита втората годинка...

    ОтговорИзтриване
  16. ЧРД и ЧНГ! Честит двоен празник! Догодина да го утроиш и с други поводи за празнуване! :)

    ОтговорИзтриване
  17. Честита втора година:) Давай все така!Много вдъхновение през новата година!

    ОтговорИзтриване
  18. Благодаря на всички! Искаше ми се някой, да ми пожелае да се излекувам, но май ще сме заедно и през другата година.С приказки или с друго:)

    ОтговорИзтриване
  19. Не се лекувай,Влади от магията на перото! Това е моята приятелска и читателска подкрепа:))))))) Умееш да разказваш, да оставаш в съзнанието на читателя ти с дълбочината на мисленето ти, където съвсем непринудено го отвеждаш!
    Честита 2-ра годинка на "Нямам идея", в която блика от идеи! Честита и 2011г!

    ОтговорИзтриване
  20. две години е малко време, така че ще се наложи да продължиш. честито споделяне!

    ОтговорИзтриване
  21. Благодаря! Ще се наложи да продължа, но няма да ми е неприятно:)

    ОтговорИзтриване