Ледено сърце

Зад девет планини в десета, там където земята се слива с небето, живее един старец. Там няма сезони. Няма пролет и лято. Няма и златната есен.
Там цари вечна зима и ледени ветрове с див вой брулят пустите полета. Вечен лед покрива всичко и никога не се топи. Няма живот на тези места, където всичко замръзва за миг.
Само старецът се разхожда сред вечния мрак и стъпките му бавно и зловещо скърцат в снега. Не спира да крачи в кръг, с поглед отправен към хоризонта. Там властва живота и светлината и винаги ще бъде така.
Дори и тук, понякога през тъмните облаци, често се прокрадва някой слънчев лъч. Плъзга се по ледените блокове и заблестява с всички цветове на дъгата. Тогава старецът свива още по-плътно устни, и изпраща свирепия северен вятър, да навее нови преспи, върху ледовете.
Един ден старецът намерил в земите си млад мъж. Стоял насред леденото поле и сняг и лед покривали тялото му. Приличал на ледена статуя и само очите му издавали,че е жив. Зад умората, от тях струяла светлина и решителност.
-Какво търсиш тук?– намръщен попитал старецът. -Не знаеш ли, че живи същества нямат място тук? Тук е моето царство. Царството на мрака и вечния лед. Скоро ще се превърнеш и ти в ледена статуя и никой няма да ти е виновен. Никой не те е канил!
-Зная.- промълвили заледените устни.–Зная, но точно това искам. Пътувах дълго, за да стигна тук. Зная, че тук всичко се превръща в лед. Чувал бях и за теб- владетелят на това място. Наистина ли може да превърнеш всичко в лед?
-Разбира се!- усмихнал се старецът.- Мога да превърна в леден кристал всяко живо същество и всеки предмет.
-Тогава искам да те помоля за нещо. Превърни сърцето ми в ледена буца!
-Сърцето ли? Защо ти е нужно? Защо се молиш точно за него, след като ти целия, ще се превърнеш в ледена статуя след минутка. – намръщил се старецът.- Нима се съмняваш в моята сила?
-Искам да съм сигурен. През целият ми живот, сърцето е било виновно за всичките ми неволи. То носи болката и мъката, то ме кара да страдам с на другите хора. Опитвал съм да не го слушам, но не мога. Замрази го моля те! Всеки ден виждам хора, които сякаш нямат сърца. Сигурно са ги заменили с парчета лед. Не им пречи да са щастливи.
Старецът вперил поглед в младежа, но той не потрепнал. Тогава навел глава и тихо промълвил:
-Не мога да замразя сърцето ти. Мога да замразя тялото ти, мозъкът ти, очите ти, но сърцето не мога. Някого преди много години, когато дойдох тук и аз исках да замразя сърцето си. Превърнах тялото си в буца лед и мислех,че съм успял.Всичко Което погледна или се докосна до него, също се превръща в ледени кристали. Едно нещо, обаче никога не успях да замразя.
Старецът разтворил мантията си. Тялото му било цялото от лед, на вътре сърцето сияело с призрачна светлина. Един лъч пробил бронята от лед, отразил се в близкият леден блок и заблестял с всички цветове на дъгата.
Старецът се намръщил, затворил манията си, а след това обърнал гръб на младежа и продължил по своя път.
-Някой ден ще успея!- мърморел той.- Трябва да успея. Не може нещо толкова крехко и ранимо, да е по-силно от мен. Не може! Някой ден трябва да се справя. Някой ден....

.

9 коментара:

  1. Красиво е :) Браво!Мислил ли си да издадеш сборник с приказки ?

    ОтговорИзтриване
  2. @Стеф , благодаря!
    @Tante Di , благодаря!
    @Lili, нямам такива желания. Никога не съм смятал, че нещата ми струват да се напечатат на хартия, въпреки че съм имал три-четири предложения. Има достатъчно изхабена хартия:)Предпочитам да спася някое и друго дърво.

    ОтговорИзтриване
  3. Евала мен ! страхотна е :) изключително приятно ми става като видя, че все още има млади талантливи хора на днешно време ! РЕСПЕКТ !!!
    Поздрави Bobb :)

    ОтговорИзтриване
  4. MindBreaker ,наистина има много млади и талантливи хора в нета. Само трябва да има време и желание да се потърсят и четат. Само,че аз те съм от тях- нито съм талантлив, а и отдавна не се броя сред младите:)

    ОтговорИзтриване
  5. добре де :D нз за млад ама за талантлив не търпя да ми спориш тука ! :D то си се вижда :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ами все пак това е личния ми блог и поне мога да споря:)

    ОтговорИзтриване
  7. дам прав си. :) и все пак аз мисля, че за да напишеш толкова дълбоко нещо се иска поне мъъъъъъничко талант :)

    ОтговорИзтриване