Свобода

Въздухът над площада в малкото градче, беше нажежен до червено. Не от лъчите на залязващото слънце, а от виковете на две групи хора.
-Смърт на тираните!- скандираше едната група. –Свобода, равенство и достоен живот за всяко човешко същество! Няма повече да търпим, да ни мачкат. Няма да търпим повече да ни разиграват и лъжат. Ще променим нещата още днес и тук. Силни сме, защото сме заедно и ще победим! Само ние можем да променим нещата. Само ние знаем пътя и можем да поведем всички онеправдани. Победата ще е наша!
-Смърт на тираните!- скандираше втората група. –Свобода, равенство и достоен живот за всяко човешко същество! Няма повече да търпим, да ни мачкат. Няма да търпим повече да ни разиграват и лъжат. Ще променим нещата още днес и тук. Силни сме, защото сме заедно и ще победим! Само ние можем да променим нещата. Само ние знаем пътя и можем да поведем всички онеправдани. Победата ще е наша!
-Лъжци! Всички сте лъжци и манипулатори! Вие сте най-големите престъпници и маскари. Нямате хората, нямате идеите и нашата решимост. Ууууууууу....
-Лъжци! Вие сте лъжци и манипулатори! Вие сте най-големите престъпници и маскари. Вие нямате хората, нямате идеите и нашата решимост. Познаваме и кътните ви зъби и ще си платите за всичко! Уууууууууууууууууууу....
Между двете групи, заедно с думите, полетяха слюнки, последвани от няколко снежни топки. Двамата полицаи пристъпващи от крак на крак в пътеката между групите, за миг спряха да люпят семки. След миг продължиха разходката си, оживено обсъждайки последните мачове от Премиършип.
За миг площадът притихна и някакво дребно човече, заситни по пътеката между двете групи.
-Свобода ли? Не ми трябва повече от нея. – мърмореше той.- Аз съм свободен, защото душата ми е свободна. На човек не му трябва подарена свобода. Тя свободата... Ами свобода е, но не е за всички. Всеки си има своята свобода. За един е на върха на паче перо, за друг е в салама, а за моето куче свободата е ако отпусна повода с метър.

-Край! Достатъчно за днес. Утре ще продължим. Бяхте чудесни.-чу се резкия глас на Режисьорът.
Прожекторите угаснаха и кукловодите отпуснаха конците. Оставени без тях куклите меко полегнаха на сцената.
-Как мина почивката?
-Бяхме на ски, но не съм доволен. Няма достатъчно сняг, а пистите са заледени. Малкият одраска новите ски и през цялото време мрънкаше. Сега трябва да се изръся за нови. Как е жена ти?
-Ами добре е! С новия бюст изглежда като нова, а и аз се чувствам подмладен. Струваше си парите.
-Момент, момчета. –намеси се Режисьорът.- От къде се взе този идиот в последната сцена?
-Не е от моите.
-Нито пък от моите. Сигурно е някой луд. Преди години имаше един такъв. Кротък човек и затова го пускаха да се разхожда свободно. Малко досаден наистина, но пък безобиден.
-Не може така!- размаха ръце Режисьорът. –Това е театър, а не селски мегдан. Няма го в сценария и толкова! Ще поговоря с охраната.
-Говори, но сигурно е случайно. Момчетата са от години тук и си знаят работата. Сигурен съм, че няма да се повтори. Между другото, дължиш почерпка още от миналото представление. Не сме забравили.
-Ще има не се безпокойте. Аз като кажа нещо, държа на думата си. Ако сте свободни, може да го направим още днес.

В салона угаснаха и последните лампи. На сцената куклите лежаха в безразборна купчина. Някъде в тъмното се чу скърцане на стол и един тих глас занарежда провлачено:
-Свобода ли ....Тя свободата.... Ами свобода е.... Всеки си има своята свобода..... За един е на върха на паче перо.... свободата е ако отпусна повода с метър....

.

13 коментара:

  1. Свободата е да избираш сам мислите, действията си и всичко което се касае до теб, дори да е грешка. Но твоя.
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно!

    Явно сме на една и съща вълна.
    И аз за днес имам планирана публикация "Марионетка v1.1"

    Благодаря ти, Влади, откак ми отвори очите за планирането в Blogger, не се притеснявам от непостоянния нет.

    ОтговорИзтриване
  3. Всеки си има своя свобода. Така е.
    Всеки си има своя истина. Така е.
    Няма лошо.
    Лошото е, че всеки иска на всяка цена да натрапи на околните „своята“ свобода и „своята“ истина за единствена свобода и единствена истина.
    Е, докато е така, така ще е...

    ОтговорИзтриване
  4. Когато чуя да се говори за свобода, винаги се сещам за Чехов и неговия човек в калъф. Желанието да излезеш от калъфа вероятно е жажда за свобода, но всъщност само, докато се напъхаш в удобството на друг калъф.
    Изборът е на всеки - дали да остане в ефира, или да предпочете сигурността на някакъв затвор, пък бил той и луксозен, с всички удобства.

    ОтговорИзтриване
  5. @Кръстю ,:(
    @Руми, да твоя е, но често не виждаме конците.
    @Блага, темата си е винаги актуална.За съжаление:(
    @slavuncho, не зная дали някога това ще се промени.Или пък дали, ще ни го позволят кукловодите.
    @Хриси , някак затвора е по-уютен. Имаш един състудент, който си мечтаеше да е роб в древен Рим. Твърдеше, че робите тогава имали всичко, от което един човек се нуждае. И още едно предимство- не трябвало да мислят:(

    ОтговорИзтриване
  6. Да, може би е прав. Ще го кажа и тук - мисля, че свободата е и в предизвикателството да се оголиш. Да останеш без калъф. Истински свободните, струва ми се, нямат нищо. Агонията на роба не е заради неспособността му да махне веригите, а в необходимостта му да си ги поставя... :)

    ОтговорИзтриване
  7. Може би ограниченията и тази необходимост са данък. Данък, за да живееш на сигурно в стадото.

    ОтговорИзтриване
  8. Пак се сетих за онзи виц - за петимата мъдри евреи в рая.
    Първият казал -"Тука е най-важното"- и посочил към главата си. Вторият се тупнал по гърдите и отекъл "Сърцето е най-важното". Третият се потъркал по тумбака и измърморил нещо за гладната мечка. Четвъртият си падал малко фройдист, да не казвам, че бил сами Фройд и така - хванал се за пакета. Петият се поогледал малко, помислил и заключил "Момчета, всичко е относително".

    ОтговорИзтриване
  9. Свободата наистина е субективно понятие и всеки я разбира както му отърва. Както и правдата:-)
    Затова в обществото е необходимо да се въведат ограничения върху свободите и правата, които да изравняват условията за всички;-)

    ОтговорИзтриване
  10. @Балтазар, да и всеки си е бил прав за себе си:)
    @ivo_isa , да но често тези ограничения изравняват, избирателно:)

    ОтговорИзтриване
  11. Законът е такъв, когато е за всички. Другото е беззаконие. Държавата съществува, когато всички спазват законите ѝ и за всяко нарушение има съответстващо по тежест наказание. В този смисъл държавността в България е разрушена. Отплеснах се по политиката, но провокацията е твоя:-)

    ОтговорИзтриване
  12. -"свободата е ако отпусна повода с метър...." Свободата в абсолютния си чист вид, който и както да си я разбира е просто една химера.
    В едно единствено изречение е събрана същността на фикцията за Свободата.
    Поздравления !:)

    ОтговорИзтриване