Сянката

-Кой си ти? Залепил си се плътно за мен и ме следваш от години. Дори не помня от кога. Понякога си мисля, че съм те загубил, че повече няма да се появиш, но винаги греша.
-Не съм той, а тя. Знаеш, че съм твоята сянка и по природните закони, няма начин да се отделя от теб. Не, че не съм искала, да съм сянка на някой друг. На човек, който ми обръща повече внимание и понякога се интересува как се чувствам.
-Той или тя, нима има значение, когато говорим за сянка. Не казваш нито дума, не се усмихваш, нито чувстваш нещо. Не пречиш, но и не помагаш.
-А ти от къде разбра, че не чувствам нищо?
-Ами ... Ти си сянка. Безплътно Нищо, което съществува само благодарение на мен и светлината.
-Отново грешка. Аз съществувам независимо от теб и светлината. Това, че понякога не ме виждаш не значи, че ме няма.
-Така ли? Нека проверим. Погледни стената. Това си ти нали? И това също. Мога да те изкривя и деформирам, както аз искам. Ако се отместя встрани, там където не достигат слънчевите лъчи, ще изчезнеш.
-Престани! Знаеш, че няма да изчезна завинаги. Аз съм част от теб, както мислите и чувствата ти. Можеш да ги показваш каквито поискаш, можеш да ги изкривиш и деформираш, но не и да ги премахнеш. Те са част от теб. Нещо повече, дори да не разбираш, те определят какъв си. Можеш да ги забравиш, или скриеш, но те те контролират, дори когато не усещаш това.
-Може би. Може би, но ти не си като тях. Те имат своя смисъл и място, като част от мен, а ти? Ти си просто наблюдател, който не може да влияе на събитията. Какъв е смисълът от твоето съществуване?
-Защо търсиш смисъла? Не го правиш, когато чувствата ти диктуват да направиш нещо, а при мен го търсиш. Приеми ме каквато съм.
-И да не искам, няма как да променя нещата. Няма как да се разделя с теб завинаги. Приел съм го отдавна, но все някой ден ми се иска да зная повече за теб.
-Защо? Нима ако знаеш повече за мен, ще промениш нещо?
-Сигурно не, но може би ще науча нещо повече за мен. Ти винаги ме наблюдаваш и може би знаеш много неща, които дори не подозирам.
-Може би, но дори аз не зная всичко за теб. Само това, до което ме допускаш.
-По-добре е от нищо, защото аз не зная нищо за теб.
-Не си искал да разбереш повече. Ето аз съм тук. Попитай ме. Попитай ме, за каквото пожелаеш.
-Може би друг път. Не днес. Днес въпросите бягат от езика.
-Добре, нека да е друг път, но някой ден, ако решиш, аз съм тук. Просто трябва да попиташ.

.

7 коментара:

  1. :( Еее, няма отърване от нашата сянка!!!
    Някой да подаде виртуалния Чук!

    ОтговорИзтриване
  2. Това е сянката: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0_(%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)
    (слагам информативната връзка така, да не би Блогер да реши, че е спам) С две думи, сянката е онова, което мразим (обикновено в другите, защото човек трудно признава собствените си недостатъци).

    ОтговорИзтриване
  3. мда.. Пък на мен ми прозвуча фройдистки... Явно всеки си има различна сянка;-)

    ОтговорИзтриване
  4. Сянката е онова което искаме да скрием. Хубавото е, че не може да говори.

    ОтговорИзтриване
  5. Ами, не можела - виж колко е комуникативна! ;)))
    Според мен сянката е забавен спътник - лудува около теб, вечно играе на криеница и обикновено, когато се покаже, е, за да видиш докъде можеш да пораснеш ;)))

    ОтговорИзтриване
  6. Поздрав!Със сенките винаги е трудно в началото.После се превръщат в светлосенки и накрая ги откриваме като онази най-светла част от нас .Може да научим много за себе си и за хората около нас ,разпознавайки сенките им.Най-трудно е да разговаряш с тях ...,с твоята нямаш този момент ,така че смело и задавай въпроси.

    ОтговорИзтриване
  7. @Gloxy-Floxy, действам веднага и дори ми е забавно.Няма друг начин:)
    @Svetla ,малко се обърках кой какъв е и се чудя, дали ще разбера някога. Дали ще попитам.
    @ivo_isa , сега и аз си мисля,че може би си прав:)
    @Руми66 , не можем да скрием сянката. Можем да не я забелязваме или чуваме, защото понякога може и да говори. Или пък чуваме не нея , а себе си.
    @Хриси , а дали е тя:)Моята по-често е уморена и тъжна, защото не я жаля, но когато правих снимката, наистина играеше.
    @Весо ,ще опитам, но страхът, какво ще отговори си остава.

    ОтговорИзтриване