Белият кон

Тичай, жребецо! Тичай на воля през снежното поле. Днес си свободен и няма кой да те спре. Скъсал си въжетата и сега ти определяш накъде ще полетиш.
Тичай напред и не се обръщай. Там някъде назад ще останат, поводите и тежката каруца, в която те впрягат всеки ден. Ще остане болката и огорчението, от незаслужените удари и обиди.
Тичай напред и не се обръщай. Не ти е нужен онзи свят, когато пред теб е полето покрито със сняг. Не ти е нужно нищо освен свободата. Без оковите ти си силен. Не ти трябва покрив над главата, не ти трябва и някой да се грижи за теб. Векове твоите предци са препускали по полетата. Волни като вятъра и неуловими като него.
Водели са табуните и са ги защитавали срещу всеки враг и натрапник. Не са се страхували, не са прекланяли глава.
Тичай, жребецо! В жилите ти тече кръвта на свободните ти прародители. Ти носиш гордият им дух и ще го предадеш на потомците ти. Кръвта вода не става.
Тичай, жребецо и не се обръщай. Искам да съм като теб. Да скъсам оковите и да препусна, без въжета и граници. Тичай, не спирай.
Но... Но защо се спираш? Пристъпваш неуверено и навеждаш глава. Защо се връщаш по стъпките си, към един живот, в който си роб?
Не го прави! Не гледай мен. Аз съм слаб и стар. Не мога да скъсам въжетата. Моите са невидими, но по-здрави от твоите. Опитвал съм, да ги скъсам завинаги, но не ми стига силата. Или може би куража?
Вече са станали част от мен. Сраснали са се с кожата и не ги усещам дори.
Тичай, жребецо! Не спирай и не се обръщай назад. Днес имаш смелостта и силата да си свободен. Поне опитай, защото върнеш ли се, духът ти ще е с пречупени криле. Никога повече, няма да събереш куража, защото винаги ще помниш поражението.
Ако се върнеш, няма да си щастлив. Може би ще опиташ пак, и пак, и пак, но няма да е същото. Всеки път ще се връщаш с наведена глава, приемайки наказанието безропотно. Всеки път, ще се връщаш към болката и веригите. Те ще са част от теб и ще ги приемаш, като нещо нормално. Ще изживееш живота си впрегнат в каруцата, а когато остарееш, господарите ти ще използват и кожата ти.
Тичай и не се обръщай. Моля те! Направи го за теб и за мен. Може би ако успееш и аз ще събера някой ден куража да го направя. Може би, ще забравя за миг, пораженията и болката. Може би, ще мога отново за миг, час или ден да бъда свободен.
Ако го искам все още.

.

6 коментара:

  1. :) Можем да скъсаме въжетата, но не го искаме чак толкова ... вече ...
    Или поне така ми се струва. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Въпросът е, дали го иска, не за друг, а за себе си.

    ОтговорИзтриване
  3. Връща се, защото възприема като дълг тегленето на тежката каруца.
    Докато един тегли, а останалите зяпат, колкото и да го молим, няма да полети в кариер към личното щастие.

    ОтговорИзтриване
  4. @Gloxy-Floxy , таке е. Някога знаех със сигурност, но днес вече не зная.
    @Руми, то е навсякъде и не е лошо. Няма хора, които са съвършенни и без колебания.
    @Svetla , ами за себе си е по-трудно. Не става само с желание, трябват и усилия.
    @shadows,благодаря за клипа.
    @Блага , може би. Дългът също е повод и то здрав, защото сами си го слагаме.

    ОтговорИзтриване