Вълшебната музика

Някога преди много години, живял един Принц. Никой не помни името му, нито дори и царството, в което е живял. Било малко, нямало богатства и мощна армия, нямало и гениални поети, художници и мислители.
Принцът също не бил от хората, които оставят следа след себе си. Не привил нищо изключително, а прекарвал времето си в лов, разходки и балове. Нямал и Принцеса, но не бързал да търси, защото си мислел, че е млад и има достатъчно време.
Само едно нещо не му давало мира. Принцът нямал приятели. Имал роднини, придворни и слуги. Имал верни поданици и врагове, но приятели нямал. Дори и другите принцове, не се сещали за него. Рядко го канели на бал или сватба, а често дори забравяли името му.
Един ден Принцът отново отишъл на лов. Отново се почувствал сам сред ловната дружина. Слугите изпълнявали всичките му заповеди, но нищо повече. Не говорили с него, а ако той ги заговорел за нещо лично, намирали начин да се измъкнат. Усмихвали се на шегите му и дори се смеели, но смехът им звучал отегчено и фалшиво.
Този ден Принцът се отклонил от ловната дружина. Натъжил се още повече, защото никой не забелязал това. Скитал цял ден по познати и непознати пътеки, замислен и тъжен.
Неусетно се озовал пред едно странно дърво. Никога не бил виждал такова, а и не бил чувал за подобно. Цветът на кората и листата му бил сребрист, сякаш било направено от метал, но било нежно като коприна. При всеки повей на вятъра, от дървото се разнасяла чудна музика, която пленявала душата и понасяла към чудни приказни страни. Който я чуел забравял всичко.
Принцът дълго стоял като омагьосан пред дървото. Стоял неподвижно, докато слънцето се скрило. Студът го стреснал, щипейки бузите му и видял в короната някаква сянка. Това бил Духът на дървото, който попитал Принца, защо е тъжен.
Разказал Принцът своята мъка и Духът го съжалил. Откъснал едно клонче от странното дърво и го превърнал в свирка.
-Вземи я!- казал Духът на Принца.- Всеки път когато засвириш с нея, всеки който е наоколо, ще почувства същото, което ти и днес. Душата му ще се изпълни с радост и спокойствие и причината за това ще си ти. Може би ще ти помогне да намериш приятели.
Взел Принцът свирката и се завърнал в своя замък. Още от входа засвирил със свирката и хората в замъка сякаш се променили. Изчезнали намръщените физиономии, заменени с шеги и усмивки. Хората се тълпели около Принца и всеки искал да е по-близо до него. Разчуло се из царството, че и отвъд границите му. Отвсякъде започнали да пристигат хора, за да чуят вълшебната музика и да видят Принца, който я свирел. Дори другите принцове се сетили за името му и поканите за гостуване и балове, идвали без почивка.
Променил се Принцът. Вече не бил замислен и унил. Дори започнал да се оглежда за принцеса.
Един ден вестоносец донесъл новината, че на границите на царството се появила голяма и силна армия. Принцът не се притеснил, а надул свирката и събрал всички в двореца. Пратил писма и до другите принцове, които мислел за приятели и потеглил, за да срази врага.
Видял отдалеч страшната картина на разрушения и смърт. Вражеската армия изпълвала хоризонта от край до край, но Принцът не се страхувал, а вървял напред. Крачка след крачка, все напред, докато стигнал толкова близо, че различавал лицата на воините.
Тогава се обърнал за миг назад и разбрал, че е сам...

.

4 коментара:

  1. Страхотни приказки Krizt, дори ги препоръчвам на познати!

    ОтговорИзтриване
  2. @INSANE ,@duckster, благодаря ви, но всеки ден чета по-хубави неща. Това е най-хубавото на блоговете.

    ОтговорИзтриване
  3. Тъжна работа....Сигурно вражеските войни са се отдръпнали и са му наравили път..да си продължи напред.

    ОтговорИзтриване