Прошка

коловозиДнес е Прошка, или Простени поклади. Според църковния календар е Сирни заговезни. Празник с променлива дата, който се чества седем седмици преди Великден. Миналата година разказах как минаваше този ден, когато бях дете - Поклади. Тази година още от вчера, докато слушах гърмежите, с които малки и големи се подготвяха, се замислих за прошката.
Винаги ми е било странно, защо хората обичат да свързват определени свои действия с една дата годишно. Типичен пример е осми март. Дата, която много жени не харесват, защото смятат, че вниманието трябва да е целогодишно и са прави.
С прошката нещата са подобни. Винаги на този празник думата прошка ми е звучала с фалшиви нотки, както и всеобщото прощаване. Всъщност прошката е нещо много лично и не чак толкова разпространено. Няма всеопрощаващи хора, но има много непростими неща.
Най-важния критерий за прошката всъщност не е самата постъпка, а отношенията ни с човека на когото прощаваме.
Ако това е почти непознат човек, дори и дребни неща, ще останат непростени. Всъщност не. Дребните неща, просто ще бъдат забравени и това често минава за прошка.
Ако трябва да просим на близък или приятел, дребните неща просто не влизат в сметките. Не се броят и се подминават.
Ако събитието е по-сериозно и влиза в конфликт с основните ни принципи, всички думи за прошка са безмислени. Да простиш в при такива обстоятелства, означава да предадеш себе си. Означава да не можеш да простиш никога на себе си. В този случай има само една причина да простиш и да забравиш. Може да се случи само, ако обичаш другия повече от себе си.
Само, че ако имаш до себе си човек, когото обичаш повече от себе си, дали ще чакаш точно определен ден в годината? Едва ли.

8 коментара:

  1. Владо, не само аз,но предполагам и всеки се е замислял по тоя въпрос, и не само за прошката, напълно споделям мислите ти, но става въпрос за различни неща- тоест- за РИТУАЛ, независимо верско-църковен, обществено значим, и пр...Едно общество не може без ритуали - защо?! - Дълга, лаладжийска тема, има я в литературата, не е по моя ресьор :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина няма да чакаш, затова уча децата се да се извиняват винаги, когато са сгрешили. Това е вид прошка.И в този смисъл, простено да ви е:)

    ОтговорИзтриване
  3. Изключително нелогичен празник.
    Прошка се иска всеки ден.

    ОтговорИзтриване
  4. @Кръстю, мисля че може, ако се замислим, кои са наистина стойностни и днес. Сутринта попаднах на още един ритуал, който ме шокира, въпреки че бях чувал за него
    http://www.blitz.bg/news/article/101493
    @traiana, извинението е в основата на ежедневните ни взаимоотношения. Простено да е.
    @Valkocompany , прав си.
    @Zvetanka Shahanska, простено да е.

    ОтговорИзтриване
  5. Владо, прошка мога да се поискам искрено само от човек на когото държа за нещо с което съм го наранил. Но Кръстю е прав - това е ритуал.
    Колкото до отвратителния "обичай" нямам думи. Мислех, че ние - българите поне такива простотии не правим. Възмущавам се от испанската корида, от "възмъжаването" на датчаните... Оказа се, че първосигналната простащина не е географски определена.

    ОтговорИзтриване
  6. За мен този празник също е нелогичен, но тъй като го има нека простим на себе си най напред за сторените грешки и да забравим , да простим на близки и приятели дребните неща, пропусната почит, уважение и внимание .Да си обещаем да бъдем по добри и да не допускаме грешки които нараняват другите волно или неволно .Простете ми простено да ви бъде и на вас

    ОтговорИзтриване
  7. За мен този ден е сред любимите ми. Да, мога да дам и поискам прошка всеки ден, но съм очарована от традициите, при които много хора по едно и също време правят едно и също нещо. Струва ми се, че тогава силата на случващото се е по-голяма. За мен да простя означава да си "приключа сметката" с някого и нещо и да продължа нататък без това бреме.

    ОтговорИзтриване