Етика и морал

В петък присъствах на разговор, в който се обсъждаше моралът на днешното общество. В общи линии, нищо интересно. Шаблонни фрази, които може да значат всичко.
Замислих се обаче, доколко думата морал, може да се отнесе към голяма група хора. Тя всъщност се бърка с думата етика, която е нещо друго. Етиката е философско понятие, което поставя основите на взаимоотношенията в едно общество. Тя е сбор от общи норми, които са пожелателни. Различна е за различните култури, религии, времена и групи хора. Често законите в една държава, се стремят да се приближават към етичните норми на най-голямата или най-влиятелната група в държавата.
За разлика от общите норми в етиката, когато говорим за морала, не трябва да забравяме, че той е лично качество, сбор от неписани и променливи норми, неповторими за всеки човек. Наистина се влияе от шаблоните на етиката, от законите и от доминиращите норми в средата, в която живеем, но често разликите са големи. Моралът на отделните хора, може да е различен, дори в рамките на едно семейство. Основното което го формира, като индивидуалност е личния житейски опит.
Кое влияе повече- етиката на морала на отделния човек, или обратното?
Според мен, двете категории са в значителна степен независими. Нека разгледаме един пример- кражбата. Почти в нито един етап от човешкото развитие, отношението на етиката към кражбата, не е било положително. Само, че кражбите съществуват във всяко общество и извършителите им, не изчезват. Някои имат морални задръжки, но други приемат това действие, като нещо нормално.
Спомням си годините преди 1990 година, когато се говореше за комунистическия морал, като морал на бъдещето. Само, че това не пречеше да се краде повсеместно, особено така нареченото общо(държавно) имущество. Днес това двойствено отношение се е запазило, а вече и личното имущество не е табу. Мисля, че сигурно няма човек, който по един или друг начин, не се е облагодетелствал от общото, но има разлики в степента и размера.
Защо тогава, съществува етиката, след като не е задължителна и влиянието и е толкова слабо? Ами защото хората се нуждаят от идеали. От друга страна съществуването на правила на етиката, правят възможно съвместното ни съществуване. Повечето хора поне външно, се стремят да се придържат към тях. Може би някой ден ще има по-голямо приближаване, на етиката и морала, но това ще е в далечното бъдеще.
Дотогава всичко е в нашите ръце и желанието ни да съжителстваме с другите.

6 коментара:

  1. Тези две категории клонят към нула, но никога не я достигат, което е добре. Това бе нотката оптимизъм.
    Обществата са се опитвали да ги „облекат“ в различни форми - законодателни, религиозни и т.н. Неуспешно. Няма страх нито от Закона, нито от Бога :)
    Ако мога да перифразирам: „Търсете икономическите причини...“ :))

    ОтговорИзтриване
  2. През 90-та година, в касите на държаните фирми и външно-търговските дружества имаше пари (кеш). Колко хора са се възползвали и заличили в последствие документите за наличните средства, един господ знае. Знам какво нормите на обществото и те сигурно знаят, но парите липсват! А ние и сега плащаме за тяхния морал и етика...

    ОтговорИзтриване
  3. @slavuncho, ами това е в основата на всичко. Докато има различия в средствата и собствеността, ще има и разлика в морала. Само, че връзката не е пряка и има доста изключения.
    @Емо , и днес също има подобни неща, а плащат невинните. Май излиза, че морала е бреме.

    ОтговорИзтриване
  4. Ще поспоря малко с теб..
    Считам, че двете категории, личен морал и обществен морал(етика), са силно зависими една от друга. Освен това и върху двете влияе степента на справедливост в обществото. Тази справедливост е следствие от справедливостта на писаните закони, съблюдаването им и безпристрастното им прилагане. В тази причинно-следствена верига или по-скоро цикъл, законността въздейства на етиката посредством личния морал. Мисля, че нашия "преход" е добра илюстрация.

    ОтговорИзтриване
  5. Може би си прав, но понятия като обществен морал, поне на мен ми се размива.Не писаното, а реалното положение е различно дори в рамките на една страна.

    ОтговорИзтриване
  6. Обществен морал за мен е това, което ти наричаш етика. Просто исках да уточня понятията с които боравим. За да не ми се чудиш друг път.
    И съм прав:-)

    ОтговорИзтриване