Лаго

На юг от града ни, като преход към Рила, има една местност позната на много поколения. Наименованието е съвсем обикновено- Лаго, с ударение на О-то. Там река Искър, преди да влезе между високите стени в града, се вие сред смесена рядка гора и храсталаци. Когато бях малък, беше предпочитано място, за прекарване на уикендите за семействата. Реката там е плитка и няма места за плуване, но спокойствието и прохладата са достатъчни. Едно одеяло, торбичка с вода и храна и половин час път. После излежаване по цял ден, докато динята и бирата се изстудяват в течащата вода. Храната беше съвсем проста- хляб, сирене и домати, а за динята и бирата, вече споменах.
Едно от задължителните менюта, беше и „чушка-пръжка“. На клонче се нанизваха тънки резенчета сланина, редуващи се с чушки. След това се печеше за кратко над огъня. Не обичам сланина, но тогава ми се е струвало, като неземен деликатес.
Пътя до Лаго, отляво на реката, минава покрай грозна развалина. Преди години, там имаше басейн с кула за скокове и ресторант, който работеше почти денонощно. Често го затваряха, заради инциденти с пияни компании. След 1989 година, имаше кратък период, когато се опитаха да го възродят, но не издържа конкуренцията и днес са останали парчета бетон. Пътеката минава покрай тях и се вие сред каменист лунен пейзаж, нашарен с криви борчета и шипкови храсти.
Така е докато се стигне моста над река Бистрица, малко над мястото, където тя се влива в Искър. След моста, картината се променя и близостта на реката се усеща.
Вчера сутринта се разходих до там. Избрах обаче пътя от дясно на реката. След последния пешеходен мост, се върви за кратко директно по стената. Встрани има и асфалтов път, по който ходя на работа, от който се отделят, няколко каменисти пътища и пътечки.
В края на стената, се намира Учителския вир. Името не идва и от учителите и от това,че е удобен за начинаещи. Беше широк, плитък и с чисто от камъни дъно. Всяко лято, едно от доброволните ни задълженията, беше да вадим донесените от пролетните води камъни. Струпваха се след бента, като по този начин се повдигаше и нивото на водата.
Останах разочарован от видяното. Багерите не са успели да унищожат напълно този участък, но бента изглежда запуснат. Няма ги хората и само тук там, каменните легла показват, че мястото не е напълно забравено. Иначе спокойствието на мястото е същото.
Направих куп снимки, но малко хаотично. Исках да снимам и планината, но се оказа, че колкото повече се приближавам до нея, толкова тя се „смалява“ на снимките.

Лаго 3

Лаго 2Лаго 1



Принудих се и да използвам слайдшоу, за да имате малка представа от мястото. Едно място на спомени, което дори аз не мога да позная.
Спорен последен работен ден от седмицата и приятен уикенд!

11 коментара:

  1. Баща ми е разказвал, че в Искъра, около София, са се къпали и риба са хващали като деца и юноши. Да, ама това е било през 30-те години на миналия век... Все пак, надявам се, че Природата е по-силна от човешката глупост.

    ОтговорИзтриване
  2. ...Бил е широк, плитък и чист. Май сега е само широки плитък :-(
    Природата ще е по-силна, когато ни няма. А дотогава ще трябва да ѝ помагаме... И не е толкова до глупост, колкото до алчност. А с нея не знам дали можем да се преборим.

    ОтговорИзтриване
  3. Какви хубави бели камъНчета си имате! Край река не бях виждала. :)

    ОтговорИзтриване
  4. ivo_isa, хората сме част от природата и сигурно служим за нещо :) Алчността, според мен, е следствие на глупоста. Само глупака мисли, че има повече от една уста и от един задник и гледа да ги обслужи...

    ОтговорИзтриване
  5. Природата ни е уникална, но...кога ще узреят някои хора, че не трябва да се унищожава?!?
    Приятен уикенд и на теб, Влади!

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю, днес не можах. Ден за чистене е:)
    @slavuncho , утре ще разкажа и за рибата, а за глупоста и алчността, не зная дали някога ще изчезнат.
    @Magiosnika, на живо е още по-хубаво, а и не ходих на далеч.
    @ivo_isa , за плитък не си прав. Дъното е осеяно с дупки, като лунен пейзаж. След месец, когато падне нивото ще се видят и те:(
    @Gloxy-Floxy, пак ли имам правописна грешка:) Иначе цялото поле е изпъстрено с такива. Реката е променяла много пъти коритото си и имаме повече камъни, отколкото земя. Може да са хубави, но за мен са обикновенни. Преди години се смяхме на един холандец, който си претовари колата с такива камъчета, но може и да е знаел какво прави.
    @Zvetanka Shahanska , ами хората никога няма да се върнат към старото. Ако днес кажа на някого, че хляб сирене и домати са идеално меня за пикник, ще се смее.

    ОтговорИзтриване
  7. Нямаш грешка, аз така исках да го кажа, правописно неправилно. :)
    Знаел е, я! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Много приятни спомени предизвика вашата статия, попаднах съвсем случайно на нея, но ме накарахте да се върна години назад с едни по щастливи дни. Благодаря! Ася :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също се върнах назад във времето, докато го пишех.

      Изтриване