Евтаназията - за или против

Миналата седмица парламентарната комисия по здравеопазване, отхвърли почти единодушно проекта на Любен Корнезов за закон за евтаназията.
Ако не друго, проекта породи редица спорове и в комисията, и в медийното пространство. Не харесвам политическата партия, която представлява Любен Корнезов, но е хубаво, че поне са породи дебат по темата. За съжаление, обществото ни не е готово за този дебат. Някои от публикациите и изказванията по темата, още веднъж доказаха това. Думата така и не беше дадена на хората, които темата засяга.
Спомням си, как баба ми беше изписана шест месеца, преди да почине. Рак на стомаха и диагноза- безнадежден случай. Здравеопазването си изми ръцете с ограничените дози морфин и сигурно е спестило доста средства. Тежестта и мъката остана за нея и близките и.
Шест месеца, които бяха ад, не само за баба ми, а и за майка ми. Бях дете и ме държаха на страна, но нямаше как да не усетя мъката и болката.
Ситуация на очакване на смъртта, без избор и с фалшиво съчувствие от околните. Фалшиво, защото те са далеч от мъката и болката. Не ги усещат, мислят че на тях това няма да се случи и се молят да е така. Знаят, че не могат да направят нищо и се опитват да стоят надалеч.
За себе си зная, че ако някога изпадна в ситуация, когато ще съм само товар за другите и животът няма да носи повече радост, просто ще го прекратя. Зная как и не ме е страх от смъртта. Самоубийството от древността е било изход и право на хората, което никой не може да им отнеме.
Защо обаче, хората които страдат не използват сами този изход, а разчитат някой друг да направи този акт? Защото повечето хора изпитват страх, не от смъртта, а от неизвестността. Изпитват страх, че ще наранят и близките си, защото лицемерното ни общество е определило този изход, като срамен. Освен това повечето хора не знаят, как да го направят безболезнено и се страхуват от неуспеха повече, отколкото от смъртта.
Срамно е, достойно да сложиш край на живота си, но е нормално да се гърчиш като стъпкан червей. Достойно е стопанинът да прекрати мъките на осакатено животно, но е похвално да гледа безучастно мъките на човешко същество.
За някои хора и религията, забранява акта на самоубийството. Добре! Те имат пълно право да прилагат това, към собствения си живот, но не и за другите.
В аргументите се изтъкна и довод, че лекарската клетва, била пречка за това. Глупости! Първо задължение на лекаря, е да направи всичко, за да намали и премахне СТРАДАНИЕТО, а това не е в противоречие с евтаназията, когато тя е единствения начин. В древният Рим например, лекарите са участвали в процеса на самоубийството, осигурявайки със знанията си, леката смърт на пациента. Има лекари, които и сега тайно помагат на безнадеждни пациенти, рискувайки обвинение в убийство.
Казват, че с това някой може да злоупотреби, но нима има нещо, което не носи такива рискове? При точни правила и процедури, това лесно може да се избегне.
Темата за евтаназията се повдига периодично, но както казах, още не сме готови за да я приемем. Не сме готови, да пристъпим табутата.Не сме готови да оставим решението в ръцете на хората, които страдат и роднините им. От него са заинтерусувани само те, но решенията ги взимат други. Всички доводи против и най-вече тези в парламентарната комисия, са продиктувани от един начин на мислене- На мен това няма да се случи!
Дано наистина не се случи на никого, но животът е показал обратното. Казваме, че сме състрадателни, но това не е истина. Състраданието не е да цъкаш с език, а да почувстваш чуждата болка и да си готов да направиш ВСИЧКО, за да я облекчиш.
Зная, че няма смисъл от писането, но аз съм ЗА евтаназията.

14 коментара:

  1. Дилемата е: Смърт­та сла­га ли край на стра­да­ни­я­та?

    ОтговорИзтриване
  2. Аз също съм за евтаназията,бях свидетел на агонията на най-близкия си човак,за това не трябва да има болка и страдание когато човек си отива от този свят....

    ОтговорИзтриване
  3. И аз съм за евтаназията, ако е достатъчно подсигурена процедурата по решението срещу злоупотреби. В случая, обаче "достатъчно" е много разтегливо понятие. Но пък, като се знае, че който не живее - той не греши, би трябвало да има начин да бъде узаконена.

    ОтговорИзтриване
  4. Подкрепям евтаназията. Кавам го като човек, който не един път се срещна със смъртта. Кзвам го и защото и майка ми, и баща ми си отидоха в мъки, които можеха да бъдат спестени. Все пак, не знам какво биха избрали те... Това трябва да е лично решение. По-сериозните проблеми идват, когато умиращият не е „с акъла си“, както се казва - по различни причини.
    Всичките позовавания на хуманизъм, на клетви, на религиозни забрани са глупости. Къде са тези хуманисти, къде са тези добродетелни верующи, когато управляващите откачалки изпращат младостта на нацията на война, когато бомбардират болници и училища?!
    Политиците и свещенослужителите не могат да си представят, че човек може да бъде свободен да избере как да живее или да неживее. За това става дума - за свобода и за контрол.

    ОтговорИзтриване
  5. И аз подкрепям евтаназията, като достоен начин да напуснеш този свят.
    Ние знаем толкова малко за отвъдното - има ли го, няма ли го, правилно ли е да постъпваме така , много въпросителни...
    Мислила съм си, че е много лесно когато си здрав и в кондиция да кажеш - един ден ще сложа край на живота си, ако се разболея тежко и нелечимо..., но една 90-годишна съседка ми каза на пейката - животът е много скъп и колкото по-остаряваш, по-скъп става и се вкопчваш със зъби и нокти в него.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз мисля, че всеки разумен човек би приел евтаназията като едно добро. Все пак е крайно нехуманно и жестоко някой да бъде буквално измъчван - в нашата държава дори не се предприема нищо за облекчаването на страданието на т.нар. терминално болни. Жалка картинка е. Моето лично мнение е, че ако някой ден стане дума да преживявам в болки и страдания в никакъв случай няма да измъчвам и околните си. "Самоубийството от древността е било изход и право на хората, което никой не може да им отнеме." - споделям и тази мисъл. Моята баба постъпи именно по този начин...

    ОтговорИзтриване
  7. За евтаназията съм!Напълно подкрепям написания текст. Всеки трябва да решавам сам, когато са останали само мъки, болка и СТРАДАНИЕ. Толкова се надявах да се приеме този закон. Засега евтаназията е разрешена в Швейцария, Белгия, Холандия, Люксембург и един щат в Америка/мисля, че беше в Орегон/.
    Комисията по здравеопазването изобщо не е в час. Дори не се стигна до обсъждане...

    ОтговорИзтриване
  8. Човек трябва да живее достойно и да напусне този свят с достойнство!В нашата страна никой не го е грижа нито за първото, нито за второто.Подкрепям мнението на Wild cat по темата...

    ОтговорИзтриване
  9. Толкова хора умират в резултат на умишлените военни действия на други хора, че е просто нелогично, при желание от страна на отделния индивид евтаназията да е забранена.

    ОтговорИзтриване
  10. Както завърших поста, написаното няма да промени нищо. Повечето хора, с които съм говорил, са на мнение да бъде разрешено. slavuncho , може би е прав, че недопускането е опит за контрол и недопускане и на тази свобода. Осъзнат или просто заради идеята, няма значение. Лично на мен ми се иска, ако някой ден стана в тежест на другите, да имам силата и смелостта, да реша аз проблема си. Засега това време е далеч и не мисля за него.

    ОтговорИзтриване
  11. Също подкрепям евтаназията, както и много други хора, които трябва да се сблъскат с нечия смърт- своята тежка или на близък човек. Отхвърлянето на закона за пореден път ми доказва колко малоумни и ограничени хора трябва да решават съдбите ни.

    ОтговорИзтриване
  12. няма да досаждам прекалено, но пак ще попитам.
    що не си направите една партия и да си приемете закона за евтаназията?... и всеки друг, за който ви дойде на ум.
    прекалих ли?

    ОтговорИзтриване
  13. Много добра идея, впрочем!

    ОтговорИзтриване
  14. @Omnia , за съжаление така е било винаги.
    @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ , политиката винаги е била професионална дейност. Както във всяка професия и за нея трябат хора с определени качества и нагласа. Не става просто да събереш хора от улицата или в нета, колкото и близки интереси да имат.

    ОтговорИзтриване