Триглавата ламя

Принцът се събуди с първите слънчеви лъчи. Протегна се и усмивка озари лицето му. Тази нощ, беше направил нещо, което щеше да промени живота му. Беше опазил Златната ябълка и Царя щеше да му даде ръката на Принцесата, заедно с половината царство.
Принцът се протегна отново и излезе от къщичката на пазача, където в сладък сън, беше прекарал времето след битката. Погледна градината и ченето му увисна.
Цялата ябълкова градина беше унищожена. Всички дръвчета бяха изкоренени, а огризките от ябълките образуваха огромна купчина точно пред него. Зад купчината, с издут до пръсване корем, беше полегнала виновницата за това унищожение.
Лявата ѝ глава дремеше, Дясната се опитваше да почисти зъбите си с една пречупена фиданка, а Средната тъкмо довършваше последната ябълка.
– Закъсня, Принце! – засмя се тя. – Бях запазила тази ябълка за теб, но стана време за закуска. Лично аз мога да почакам, но ако не я бях изяла, щяха да го направят другите глави.
– Ти?!? – опули невярващи очи Принцът. – Ти ли си? Как така? Не може да бъде! Лично аз отрязах и трите ти главите преди няколко часа.
– Глупак! Разбира се, че съм аз. Нима не са те учили, че главите на ламите изникват отново. Като те гледам, не си много умен и предпочиташ да въртиш меча, вместо да прочетеш нещо.
– Изникват ли? Искаш да кажеш,че порастват отново, както тревата, когато я окосят? – попита Принцът.
– Не точно като тревата. – засмя се Средната глава. – Много по-сложно е и няма да разбереш. Ламите не са нещо фиксирано. Можем да имаме една, две, или три глави, но те са само за отклоняване на вниманието. Всеки гледа главите и се опитва да ги отреже, а не разбира, че главите са само инструменти на ламите. Ето например ние сме три, но не защото е нужно, а защото трите се допълваме и ни харесваме да сме заедно. За Ламята не е проблем и да е с две или с четири. Важното е търбуха ѝ да е пълен с ябълки. Докато юнакът се бори с едната глава, другите пълнят стомаха. Дори да отреже и трите глави, Ламята се е нахранила. След това за пълен търбух, глави лесно се намират.
– Интересно! – замисли се Принцът. – Само не разбирам, защо ми разказваш това?
– Защото си глупав и нищо няма да разбереш! – засмя се Лявата глава, която се беше разсънила.
– Разбирам аз, разбирам! – изпъчи се Принцът. – Разбирам, че се разминах и с Принцесата и с половината Царство. Сега какво ще правя? Отново ще скитам, като бездомно куче. Да не би всеки ден да се намират Принцеси и царства на разположение.
– Глупав е! – потвърди и Дясната глава.
Принцът се разсърди, извади меча си, но размисли и го прибра. Вече нямаше смисъл да убива Ламята, защото ябълките бяха изядени. Наведе глава и си тръгна.
– Хей! Чакай малко! Имам едно предложение. – извика след него Дясната глава.
Принцът нямаше спешна работа и се обърна:
– Казвай!
– Мисля, че мога да ти помогна. Я, ела по-близо. Виж, запазила съм една златна ябълка за черни дни. Бих ти я дала, защото ти съчувствам и изглеждаш свестен младеж. Ще я занесеш на Царя и ще получиш, каквото ти е обещал. Нали условието е да занесеш ябълка, а не да опазиш градината.
– Благодаря ти! – подскочи Принцът. – Благодаря! Благодаря! Благодаря ти!
– Тихо! – изсъска Главата. – Тихо, за да не разберат другите глави, защото ще се разсърдят. Ние ламите нямаме навик да раздаваме ябълки. Всъщност никога не го правим. Този път правя изключение заради теб, но не искам да се разчува.
– Благодаря! – прошепна Принцът. – Трогнат съм. Готов съм на всичко, за да ти се отблагодаря. Само кажи, какво искаш.
– Ееее! Не искам нищо. За какво са приятелите, ако не за да подадат ръка в труден момент. Не трябва да благодариш, защото няма нужда. Ние сме приятели и ако някой ден аз имам нужда от теб, зная, че не би ми отказал помощ. Приятели сме, нали?
– Приятели! – усмихна се Принцът. – Ако някога имаш нужда от нещо, без значение какво и кога, можеш да разчиташ на мен.

Дясната глава дълго гледа след Принца, докато той подскачайки от радост се скри в далечината, носейки златната ябълка.
– Хвана се, нали? – засмя се Средната глава.
– Всички се хващат. – усмихна се Дясната глава.
– Този беше лесен.  – прозя се Лявата глава. – Отдалеч му личеше, че е глупак. Само, че за какво ни е? Не става за нищо.
– Времето ще покаже.  –прозя се и Средната глава. –Може някой ден да се нуждаем и от четвърта глава. Докато тя вдига шум, ние спокойно ще си хапваме. Затова става и не пречи, че е глупав. Най-много да го отсекат, но за Ламята една глава не е важна. Една повече, една по-малко все тая. Важното е търбухът да се напълни.

8 коментара:

  1. :)Поздравления!
    "Главите са за отклоняване на вниманието"-кратко, ясно и точно :(

    ОтговорИзтриване
  2. :) Поздравления и от мен!

    ... И в крайна сметка ламята безсмъртна ли е?

    ОтговорИзтриване
  3. @Кръстю , те и приказките са затова:)
    @Gloxy-Floxy , не зная за ламята, а и ме е страх да питам. Ами ако наистина е безсмъртна?
    @ivo_isa , и пак:)

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления и от мен Владо:)

    ОтговорИзтриване
  5. Тъй, тъй, умна ламя. :)
    Поздравления! :)

    ОтговорИзтриване
  6. @Змей , или много и глупави кандидати за глави :)

    ОтговорИзтриване