Лицата в политиката

От вчера, за моя радост, народните ни представители са в отпуск. Поне в този месец, медиите няма да ме занимават с тях. Поне се надявам, но може да бъркам, защото тази година има избори.
Докато отминат, както винаги при всяка възможност, всички политици ще тръбят, как без тях не може. Ще се бият по гърдите, че единствено те са способни да решат всички проблеми и ако светът все още съществува, единствената причина са те.
Същото се случи и на последния вот на недоверие, където никой не предложи алтернатива, но всички ревяха в глас, че те са спасението на България. Ревяха, че без тях не съществува, нито минало, нито бъдеще.
Всъщност, ако на повечето от хората в българската политика днес, се забрани да се занимават с държавните дела, нещата ще се оправят за година две. Оттеглянето им, би било в полза и на собствените им партии и ако наистина целта им бяха идеологии, идеи и ценности в полза на обществото, щяха да го направят отдавна.
Само, че няма да стане. След последните избори, нито един партиен лидер, не пое отговорност за резултатите. Нито една партия, не използва двете години между изборите, за да се очисти от „плявата“. Няма да го направят и в бъдеще.
Според мен, свързването на определени партии с точно фиксирани личности, е най- големия недостатък на сегашното време. Напористи хорица, окупираха само за себе си понятия, като ляво и дясно, демокрация и национални интереси и не търпят конкуренция.
Това не е от днес. Нито политиката, нито демагогията са от днес. Политиката се е зародила още с началото на човешкия род. Само,че тогавашните партии, са се опитвали да омаят не обикновените хорица, а владетелите, или претендентите за престола. Само, чрез тях е имало шанс да се докоснат до властта.
Не пълната влас, а само частична, защото властта се е предавала по наследство, но това е било единствения шанс, някой да се открои над другите. Водещи са били, не философията и идеалите, а единствено желанието за власт.
Били са несигурни времена за участниците, защото всичко е зависело от един човек. Монархът е можел просто, заради каприз, да унищожи участниците в представлението и често го е правел.
В по-късни времена, политиката е станала по-безопасна. Вместо да зависят само от определена личност и да се борят за предразположението ѝ, политическите организации намерили по-удачна форма. Формално се поставили в ръцете на избирателите. Формално, защото на практика избирателите нямат трайно и постоянно участие. Ролята им се свежда в еднократен акт, през определен период, а през останалото време нямат никакви лостове, за да влияят на избраните. Зад формата на представителна демокрация, на на практика е осигурена пълна свобода и несменяемост на партийните лидери. Единствената опасност идва от средите на собствените партии. Голяма част от членовете им са просто заблудени от красиви думи и не се различават от избирателите, но малка част знаят защо са там. Това е единствения им шанс, да се почувстват значими и да имат реална власт. Ако за един ръководител на фирма са нужни качества, за един политик е нужно само желание за кариера. Ако за един ръководител, лоши резултати са равнозначни на уволнение или фалит, за един политик, това е просто повод, да се оплаче, колко е неразбран и недооценен.
В годините след 1990 година е имало и способни и честни хора сред политиците. Не искам да си кривя душата и ако не ги споменавам, то е защото което и име да спомена, ще му се търсят главно недостатъците. За съжаление нито един от тях не е вече в реалната политика. „Несменяемите“, „единствените“ и „неповторимите“, не допускат случайни хора, особено ако са кадърни.
Изградената система не допуска пробив. Тези хора, независимо дали са на власт, или симулират,че са опозиция, са наистина несменяеми. Нещата са така подредени, че отдавна от избирателите нищо не зависи, а партийните организации, не допускат и вътрешен пробив.
Поне аз не виждам изход. Широко рекламираното гражданско общество е просто един мит, пуснат в обръщение от партийните централи. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват, а лицата в политиката остават, като паметници на нашето безсилие да променим нещата.
Остава въпросът, кои са "умните" и кои "лудите", но сега е лято. Парламента е цял месец в почивка. Много е, но е заслужена. Не от депутатите и политиците, а от тези,които са принудени да ги търпят, поне до следващите избори.

8 коментара:

  1. Колко си прав,колко много си прав!

    ОтговорИзтриване
  2. Трудно е да се добави нещо към написаното.
    Пък и на мен вече нито ми се пише, нито ми се коментира.
    Голямата уловка на „демокрацията“ (управлението на народа) се оказа именно свободата. Да, днес можеш да напишеш, да кажеш, да изпееш каквото си искаш. Кеф ти да плюеш премиера - плюй; кеф ти да бъдеш демократ/комунист/обикновен педераст или каквото друго се сетиш - бъди! и т.н.
    Политическият елит е непробиваем. В него има наследници на полителита още от преди 9 септември, основната част е на тези от соцпериода, а има и редица нови запъртъци... Вече писах, но какво от това, че „различията“ и „противоречията“ са само външната страна, театралната постановка за материала. Зад декорите важи закона на джунглата, но и единството на хищниците... Всъщност,... и т.н. Какво значение има?!

    ОтговорИзтриване
  3. Владо, бъркаш. ;) Вече ще ти ги показват по бански, шорти, яхти, джетове, баири, софри и т.н. Не може всички да не научим кой от тях къде и как си почива. Те са толкова (пре)уморени от дела и изключително важната и ценна информация за местоположението на телесата им ни е жизненонеобходима. Току-виж някой се разболял от притеснения по своя дупетатин. :D

    ОтговорИзтриване
  4. Нормално е партиите да не изчистят "плявата", както я наричаш. Веднъж изградена и напасната система не се променя коренно и по тая причина и партиите не се променят кой знае колко. Партиите функционират точно така, както са били проектирани, освен в няколкото случая, когато партии бяха "откраднати" или приватизирани, поради конструктивните си недъзи.

    ОтговорИзтриване
  5. Не искам да те плаша, но медиите ще продължат да те занимават с политиците. Сега ще трябва да гледаш/четеш как те си почиват...:)

    ОтговорИзтриване
  6. @keti, не искам да съм прав, а да намеря някакъв изход:(
    @slavuncho, не зная вече и кое има значение, затова все ме избива на приказки. Те поне разтоварват мен, а това все е нещо.
    @Точка , ами зная, но поне в нета ще са по-малко. Някога ги съжалявах , за камерите на почивката, но и това е просто организиран ПР.
    @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ, малко се шокирам, че не чистят, дори когато "плявата" ги погребва. За да е някой пръв на село, е готов да мине през хиляди хора:(
    @ekaterina vitkova , ами ще гледам както и досега да натискам МUTE -то. Вече монтирах приставка, която блокира муцените им поне в рекламите:)

    ОтговорИзтриване
  7. Владо, подкрепям написаното от теб. Но мисля, че проблема се мултиплицира. Колкото повече хора се изнасят през терминал 2, толкова по-малък е шанса за промяна.

    ОтговорИзтриване
  8. @Емо, изнасянето решава икономическите проблеми на хората и те имат право да търсят по-добро място за себе си. Друг е въпросът, че системата навсякъде е такава.Ако и тук имахме малко по-добър живот, нямаше да се заглеждаме в подробностите.

    ОтговорИзтриване