Очила

Тих звън на гонг, отброи поредният посетител в магазина за оптика. Дребна старица пристъпи по мраморния под и с интерес се загледа в полиците със стотици видове очила.
Навън беше жега, но тук от всичко лъхаше хлад и старицата потръпна.
-Добър ден, госпожо! С какво мога да ви помогна? - млада жена с искряща усмивка , беше изникнала до старицата.
-Мисля,че имам нужда от очила, млада госпожице.- усмихна ѝ се плахо старицата.
-Веднага ще ви намеря. Ще проверя от какво се нуждаете, а след това ще изберем и рамки. Имаме богат избор за всякакъв вкус. Да си призная и аз малко се обърквам сред толкова много модели, но очилата са като лицата. Уж са серийно производство, а всяка рамка приляга точно на едно лице. Сякаш е създадена, специално за него. Да започнем първо от оптиката. Какви бяха старите ви очила?
-Никога не съм носила очила.- усмихна се старицата.
-Охо, късметлийка сте. Днес хората още в училище, вече имат нужда от очила. Предполагам, сте почувствали главоболие и сте се сетили за очите. Така се започва. Постоянно напрежение пред телевизора, или обичате да шиете гоблени. Малко по-малко и зрението започва да отказва.
-Не гледам телевизия, а и рядко шия. Обичам да чета, но повечето време прекарвам навън. Понякога по цял ден се разхождам, ако е хубаво времето. Пенсионерка съм и имам време, да наваксам годините прекарани в канцеларията. Не съм имала и главоболие, нито болки.
-Тогава? Как разбрахте, че имате нужда от очила? Седнете тук и се настанете удобно. Имаме и апаратура, но ще опитам първо по старомодния начин. Закрийте едното си око. Няма значение кое. Сега посочете накъде е обърната фигурата на това табло. Отлично! Сега закрийте другото око и кажете коя е буквата, която соча. Отлично! Виждате прекрасно, но така и не разбрах, защо мислите, че имате нужда от очила.
-Виждам прекрасно, разбира се, но все пак имам нужда от очила...-с тъжна усмивка отговори старицата.
-Разбирам!- прекъсна я продавачката.- Искате някакви декоративни. Много хора търсят такива и са на мода. Вижте моите. С обикновено стъкло са, но пък ми стоят добре и познати казват, че ми придават неповторим чар. Толкова свикнах с тях, че постоянно ги нося. Или пък искате слънчеви очила. През лятото слънцето е жестоко към очите и те се нуждаят от защита. Вижте тези- с UV филтър. Имаме и с поляризирани стъкла, които може да се носят и през зимата. Разгледайте и витрината. Имаме всичко. Всъщност какво точно искате?
-Не зная. -поколеба се старицата.- Може би ако ви обясня защо искам, вие ще ме насочите по-добре. Казах, че се разхождам често. При всяка разходка, наред с хубавите неща, винаги виждам намръщените физиономии на хората по улиците. Виждам боклука разхвърлян навсякъде. Виждам олющените фасади на сградите, разбитите улици, стъпканата трева в парка. Винаги е било така, но днес ми се прииска, да не виждам тези неща. Затова си помислих, че може би едни очила ще свършат работа.
-Не зная, какво да ви препоръчам.- замисли се продавачката.- Всъщност, защо не опитате тези. С розови стъкла са и може би през тях всичко изглежда розово.
-Не харесвам розовото!- намръщи се старицата.- Искам да не виждам, а не да изкривявам видяното.
-Разбира се! Ще намерим нещо друго. Ето тези с тъмно стъкло. Никой няма да вижда очите ви, а вие ще виждате всичко.
-Не ме разбрахте! Искам аз да не виждам, а не да не виждат очите ми!
-Извинявайте! Обърках се малко, но ето... Тези са черни. През тях не се вижда почти нищо. Не трябва да се носят дълго време, но можете само да се разхождате с тях.
-Нищо ли, няма да виждам?
-Почти нищо.
-Не ги искам! Не исках това!
-Извинете!
-Не, момиче! Аз трябва да ви се извиня. Не зная какво ми е днес, но очилата със сигурност не са решение. Ако не виждам нищо, няма да видя и красивите неща. Няма да мога да видя и ако някой се нуждае от помощ, а това е важно. Ще се поразходя още малко и дано намеря някакво решение. Довиждане и още веднъж, извинете!
-Довиждане, госпожо! Приятен ден и ако някога се нуждаете от очила, винаги сте добре дошла тук.
Старицата се усмихна и тръгна към вратата. Там спря за миг, обърна се и погледна магазинчето и младата жена, изправена пред витрината.
-Между другото очилата ви отиват, момиче. Само не прекалявайте с тях. Нищо, че са прозрачни и не променят видяното. Все пак са очила, а човек не трябва да свиква да гледа света през тях. Довиждане и хубав ден!
Тих звън на гонг, съпроводи старицата навън. Вътре климатикът не позволяваше да се усети жегата, а на витрините блестяха хиляди очила. Проблясваха меко и чакаха своето лице. Защото за всеки модел имаше само едно лице, един човек на този свят. Такива, от които се нуждае.

8 коментара:

  1. Eто една интересна теза - зрението не се разваля, то става такова, какъвто е човекът. Късогледството примерно може да се приеме и като вид индикация, че не ти е нужно да гледаш надалече, защото е важно да се вглеждаш в близките неща, в себе си... в детайли, създаващи вътрешни конфликти, които трябва да разрешиш. Но много е важно дали ще го разглеждаш като проблем на зрението, или като нещо, случило се с причина.
    Аз напоследък се замислям, че точно дразнителите и провокациите са пътят към някакво откритие в положителна посока, така че важно да не се скриват, а да се гледат смело :)

    ОтговорИзтриване
  2. Красив пост! За нуждите на старицата, бих препоръчала слънчеви очила с кехлибарени стъкла- вижда се точно толкова красиво през тях, колкото би й било необходимо. Тези стъкла придават и някаква очарователна носталгия на наблюдаваното, защото имат един приятно- топло- жълт оттенък, като на старите фотографии, които могат да разказват истории. Не биха да се прекалява с носенето им обаче ;)

    Тезата на Хрис много ми допада! Разбира се, от мед. гледна точка не е точно така, но какво би била медицината без душевното виждане, без отвъд- научното си обяснение? Точно като старицата, която знае, че нещо й трябва, но не знае какво.

    Влади, създаваш един пост, а толкова много нишки на мисъл са вплетени в него .... това за мен е прекрасно умение! Мисля, че се нарича мъдрост. Не мога да направя само един извод за себе си тук, но няма и да съм многословна- просто бих си пожелала да не се правим, че не виждаме какво има около нас, но и да не се концентрираме само върху негативизма, макар че ... едва ли наистина го мисля.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво и интересно ! Поздрави, Влади!Понякога ни се иска нищо да не виждаме...

    ОтговорИзтриване
  4. @Хриси ,да често човек вижда това, което иска.Само, че точно способността да виждаме повече от реалната картина, ни прави хора.Можа би защото точно дразнителите, са стимула.
    @Omnia ,всъщност поста е създаден от теб:) Направи го с един коментар в Google+, а аз само подредих нещата през моя поглед.
    @Zvetanka Shahanska , хубаво е, че не може.Тогава няма да видим цял куп хубави неща:)

    ОтговорИзтриване
  5. ;)))
    Знаех си аз ;)), НО не от мен е създаден, Влади, аз само споделих малка мисъл / моля ти се, нали няма да спорим по този въпрос :)))/.
    Радвам се, че толкова красиво си я видял и претворил в нещо поучително.

    ОтговорИзтриване
  6. Подсещате ме за един виц:
    - Бяхте на екскурзия? И как беше природата?
    - К'ва природа, бе? Само дървета...
    Всъщност погледнато сериозно, на бабата не и трябват очила... А да си стегне багажа за следващото ниво. В един момент тук ставаме излишни... за останалите :-)

    ОтговорИзтриване
  7. @Omnia ,:)
    @ivo_isa , да в един момент на хората не им трябва нищо. Всъщност през целият живот е така, а очилата когато сме млади, често ни трябват за кураж.

    ОтговорИзтриване
  8. По-често трябва да сваляме очилата...За да виждаме истината, такава, каквато е.

    ОтговорИзтриване