Данъците

Не зная, от кога в човешката история е започнало плащането на данъци.Може би още от момента, в който първата частица разум се е появила в някой далечен наш предшественик.
В самота начало, данъците не са се наричали така. Думите са били жертва и дар, а получателите са били нещата, от които първите хора са се страхували и боготворели. По-късно някои хора са поели посредничеството с Боговете и започнали те да получават и събират даровете и жертвите. Присвоили си това „право“, те определяли вида и количеството за получаване. Дори и да имало недоволни, малко от тях се осмелявали да надигнат глас, защото всяко недоволство се оценявало, като бунт срещу Боговете.
С времето човешкото общество ставало по-сложно. Със сила или хитрост някои хора, се издигнали над другите и поели всички решения в своите ръце. Докато всички останали, били принудени да се трудят за хляба си, владетелите нямало нужда да го правят. Те можели да вземат със сила, каквото поискат за себе си и взимали много. Толкова много, че на хората от които взимали, не оставало почти нищо. Така възникнала и формата на държавно управление основаваща се на законите, служещи за защита основно на управниците.
За да се предпазят от недоволните, били създадени въоръжени структури. За тях трябвали средства, а те идвали от нови и по-високи данъци. Ако имало недостиг на средства, се прибягвало към войни с други държави, като победените освен разграбването, също били облагани с данъци.
В онези стари времена, хората плащали данъците под заплахата от физическо или духовно унищожение. Плащали, за да са живи. Нищо чудно, че данъците били най-омразното нещо. Всеки гледал да излъже или да срие част от дължимия данък, въпреки че подобни постъпки се наказвали строго. Никой не го плащал по свое желание, а събирането на данъците било съпроводено с насилие.
През миналия век, за добро или лошо държавите започват да се променят. Наследяването на властта е заменено с изборно управление, което въпреки, че не е идеално, носи полза на повече хора в държавата. В определяне на размера на данъците и разпределението им, поне формално участват всички с право на глас. Отново по-голяма част от данъците отива, за да се поддържа управлението и силовите структури, но все по-голяма част се връщат при тези, които ги плащат. Не директно, като средства, а чрез социалните функции, с които държавните структури се заемат.
Оказва се, че това е полезно и държави, които отделят по-голям дял от събраните данъци за образование, здравеопазване, наука и култура, бързо дръпват напред и в икономическата област. Тук започва и една друга промяна- промяна в отношението на хората в такива държави, към плащането на данъците. Когато виждаш ползата от парите, които отделяш, когато ти самият получаваш полза от тях, тогава и плащането на данъците вече не е само досадно и омразно задължение.
Няма страна, в която данъците са идеални. Няма и страна, където хората са доволни от тях. Има обаче страни и хора, които разбират, че полученото срещу парите от данъците е повече от това, което биха имали, ако си спестят плащането им. Колективното решение на голяма част от проблемите ни е по-ефективно от индивидуалното. Държави, в които хората са променили отношението си към плащането на данъци имат бъдеще. За съжаление нашата страна не е от тях. Промените не стават лесно. Тук отношението на държавата към отделния човек е важно, а в България, то е като към закоравял престъпник или роб. Затова и отношението на хората към държавата е като към враг, който не може да се победи, но пък е задължително да се излъже. Хората, които плащат съвестно се приемат за глупаци, а криещите данъци и измамниците са пример за подражание.
-Законо е като тесна врата у широко поле.- казва шопът.- Само улавите минават през нея.
Този начин на мислене, няма да се промени още дълги години. Няма начин да се промени в рамките на едно или две поколения, а докато е на мода, няма шанс нещата в България да се променят. Докато приемаме държавата като враг, оправдавайки се с недостатъците в управлението ѝ, няма начин да я променим.
Повод за днешния пост е едно съобщение от началото на седмицата. Административният съд-София, определи таксата за смет в София за незаконна. Причината е, че в наредбата не са записани мотивите за начина за формиране на тази такса. Неизвестно за мен гражданско сдружение с гръмкото име „Справедливост“, обещава да атакува в съда и останалите наредби за местните данъци и такси, не само в столицата, а и в други общини.
Решението трябва да мине и през ВАС, но това не е важното в случая. Не коментирам решенията на съдебната власт. Впечатли ме призива на хора от сдружението, да не се плащат таксите. От сдружението твърдят, че имало възможност дори да се върнат вече платените такси със задна дата. Какво по-хубаво от това? Справедливостта ще възтържествува и лошата държава ще бъде поставена на мястото и.
Да ама не! Всъщност подобни действия, само да ни теглят надолу. Колкото и несправедливо да са определени данъците и таксите, неплащането им може да доведе единствено до лоши последици, за всички. Този начин на мислене, опитващ се да се пробута под етикета за „гражданско“ съзнание и поведение е всъщност точно обратното. Със същата логика в Англия, протестите се изродиха във вандалски актове. Със същата логика, гърците унищожиха собствената си държава, приемайки я единствено, като дойна крава, която трябва само да се дои, но не и да се храни.
Може да съм улав, но не искам да приемам държавата като враг или дойна крава. Не мисля, че това е от полза за мен и за хората около мен. Нямам намерение да се наредя в редицата на известни бизнесмени, чалга и естрадни певици и куп други, за които неплащането на данъци е гордост. Не мисля, че точно местните данъци и такси най-големия проблем на обществото ни. Дори и да има несъответствия там има достатъчно механизми за промяна.
Може да съм недоволен от някои от данъците и таксите. Може да подкрепям хора, които търсят чрез правосъдието решаване на несправедливости извършени от държавата. Само, че пълното отричане, стремежът да се разруши нещо, без да реална алтернатива и призивите за неизпълнение на задълженията ни към държавата, не са признак на гражданска позиция. Думата, с която мога да ги нарека е анархизъм. С тези действия няма начин нещата да се променят трайно. Няма и начин да направим държавата, в която живеем по-добро място за живот.

10 коментара:

  1. Напълно съм съгласна,не може само да вземаме,трябва и да даваме...но всички

    ОтговорИзтриване
  2. С много от казаното съм съгласен. Но съм съгласен и с твърдението, че данъка и неговия размер трябва да бъдат обосновани и изразходени в полза на обществото като цяло. В този смисъл, кого облагодетелства плоския данък?

    ОтговорИзтриване
  3. Плащам си данъците навреме, харача пари в родната икономика, защото вярвам, че по този начин ще намаля индивидуално ефекта от кризата. Радвам се на всяка нова придобивка в града, но не приемам начина, по който се харчат парите от данъци. Не приемам една и съща улица да се асфалтира два пъти, вместо да се оправи съседната. Не харесвам полувинчати ремонти имащи за цел отбиване на номера или последващо харчене на пари за същият ремонт. Ако мога да кажа нещо за харченето на парите от данъци, то е, че всичко зависи от градоначалника. Наскоро бях в Хисаря и много се впечатлих от начина по който общината подържа града. Сигурно имат и кусури, но дано има повече подобни управници.

    ОтговорИзтриване
  4. @keti531953, ами така е, но не очаквам да стане от утре.
    @ivo_isa , мога да кажа лично за мен. Плоският данък ми е удобен, мисля е еднаквия процент е и справедлив.Не мисля, че други варианти трябва да се изключват. В случая с таската за смет, обаче основното е отрицанието, а това което се твърди,че са други варианти е изсмукано от пръстите.
    @Емо ,освен от управниците, зависи и от хората. Ако те приемат града като дом, той ще бъде и техен дом. За София това никога не може да се случи. Тези, които са кореняци, искат всичко наготово, а прищълците просто не се вълнуват.Много малко хора, наистина приемат София като свой дом и се държат, като в такав. Затова и администрациата може да си прави, каквото поиска.

    ОтговорИзтриване
  5. Не, не е справедлив... Вярвам, че на някой може да му е удобен. Но определено не е справедлив :-)
    Сещам се за един виц:
    Едно бедно момче залюбило девойка от сой. Младите решили да се оженят.
    Момчето отишло да поиска ръката от баща ѝ. Бащата бил любящ такъв и попитал:
    -Какво работиш? Как ще издържаш дъщеря ми?
    Младежът отвърнал:
    Ами аз съм строоител и получавам 3000 долара на месец.
    А бащата рекъл:
    - Че аз толкова плащам само за тоалетната ѝ хартия! Хайде изчезвай!
    Девойката чакала с нетърпение и още при появяването му попитала:
    Какво каза тати?
    А той:
    - Какво, какво... Каза, че си голяма дрисла.
    Та мисълта ми е, че плоският данък е една от предпоставките за създаването на такива наторяващи машини. Не че не са необходими, но техният КПД е неизчислимо малък ;-)

    ОтговорИзтриване
  6. Дълга и широка е ако тръгнем да търсим защо са плащат данъци. По една или друга причина това се случва и, при добро желание, би могло да се намери и оправдание за случващото се.
    По-важното, според мен, което и причина за „негативното“ (Андрешковско) отношение към данъците, е пълната липса на информация за това за какво се употребяват тези данъци.
    Например, къде отиват и за какво се употребяват парите от винетките? Аз ги наричам „минетки“, но това няма връзка с известни сексуални практики, а именно с това, че се минаваме, когато плащаме нещо за нищо. Примери такива колкото щеш.
    При т.нар. социализъм, получавахме около 1/3 от реалното заработеното, но голяма част се връщаха под формата на безплатно образование, здравеопазване и т.н., защото, все пак, при икономическа система, основана върху парите, наистина няма безплатен обяд и т.н.
    Темата е много сложна от социална и икономическа гледна точка.
    Все пак, ако знаеш за какво ти „искат“ парите, ако знаеш къде отиват и ако знаеш как се харчат ще си по-спокоен :)

    ОтговорИзтриване
  7. @ivo_isa , има различни мнения, но ако не съм съгласен с някой данък, това причина ли е да не го плащам? По-скоро е причина да търся начин да променя нещата, ако имам идея как и какво трябва да се промени.
    @slavuncho , дълга и широка е. Направих си сметка, какво е стойността на моите данъци и какво мога да направя с тях.Почти нищо. Направих си сметка и грубо, колко данъци не се плащат и какво може да се направи с тях, дори и при непрозрачно разпределяне.Много е и затова писах:)

    ОтговорИзтриване
  8. Някъде да съм казал, че не трябва да се плащат данъците? Казвам, че плоският данък не е социално ориентиран, а облагодетелства шепа хора. Тези, които и без това имат прекалено много. Тези, които не споделят с останалите, които не са съпричастни с обществените нужди. Казвам, че трябва да има отчетност и обществото да знае за какво се изразходват средствата.

    ОтговорИзтриване
  9. Не си. Мисля,че говорим за едно и също.

    ОтговорИзтриване
  10. :-)Или поне общите неща са повече.

    ОтговорИзтриване