Диалог и монолог

-Запомни! Най-важното е да зададеш правилния въпрос. Зададеш ли го, ще получиш и правилния отговор.
Думите не съм към мен, но се заслушвам. Има истина в тях, но познавам човека, който разпалено обяснява. Да му зададеш въпрос е невъзможно, защото освен своите думи, той не слуша нищо друго. Вместо отговор от него можеш да получиш единствено порой от въпроси, нямащи нищо общо с предмета на разговора. Всяка тема моментално се измества и подменя, като разговорът се превръща в монолог. Монолог с единствена цел, да покаже на света, колко важен и знаещ е рецитиращия. Често монологът е просто поредица от неразбираеми и нищо не значещи думи, но това не смущава рецитиращия.
Човек, който има дори елементарни познания за темите, престава да слуша след първата минута, стараейки се да се дистанцира от пороя глупости. Или пък, стараейки се да подтисне напиращия смях от поредния изтърсен бисер.
Покрай потока от думи, който не секва край мен, се замислям за това как общуваме. Напоследък често чета мнения, че хората не умеят да общуват. Не изслушват събеседника си, а всеки се стреми да наложи своето мнение. Няма диалог, а последователност от монолози. Така е, но това не е от днес.
Думите са основната ни форма на комуникация и обмен на информация от всякакъв тип. Дали изречени или написани, нямаме по-добър начин да си предадем информация. Дали за заобикалящата ни среда, дали личните ни чувства и настроения, или пък за абстрактни понятия, принципите за обмен на информация, са едни и същи. За съжаление, въпреки че имаме този дар от хиляди години, не сме усвоили и част от възможностите му.
Днес информацията е навсякъде. Всеки, който има желание може за ден-два или часове да си набави информация от поне няколко източника. Споделянето също е много лесно и не се нуждае от обратна връзка. В повечето случаи, потокът информация е само в една посока.
Става и така, но обратната връзка е по-важната част от процеса, а я пропускаме. Наличието и е гаранция не само за обогатяване на споделената информация. Тя е гаранция, че споделената информация ще бъде разбрана, използвана, запомнена и наистина полезна.
Защо се губи тази част от процес? Много хора мислят, че причината е в отчуждаването на хората. Според мен, това не е основната причина. Проблемът е, че умението за комуникация, не е нещо вродено. То е нещо, на което хората трябва да се учат от деца, както математиката или граматиката. Способността за комуникация на отделния човек, зависи от това, което е научил като дете. В повечето случаи, наученото е недостатъчно или грешно. Грешката е заложена в методите за образование и то не от днес. Хората се научават лесно да предават или получават информация, но не и да водят истински диалози. Научават се да спорят, но не и да решават спорове.
Както виждате нещата са лесни за поправяне. Малки промени в образованието и смяна на едно поколение. Веднъж научена, способността за истинска комуникация, не се забравя.
Проблемът е друг. Дали на това, което наричаме обществени отношения днес, са нужни подобни хора? Мисля, че не. Днес се създават хора, които са обикновени приемо-предаватели на информация и нещата скоро няма да се променят.

В последната седмица, едно събитие е навсякъде. Чух и прочетох много мнения, но реших да запазя мълчание. Не защото нямам мнение, а защото видях нещо друго зад него.
Видях стотици мнения. С някои от тях съм съгласен, с други не, но малко от тях засягат основния проблем. А той е неумението ни и нежеланието, да водим диалог. Прочетох стотици монолози, но не видях истински диалог.
Диалогът не е размяна на звуци или писменни знаци, между две радиоточки. Диалогът на първо място е да се вслушаш в другия. Затова и в тази седмица се опитах да слушам. Това е само част от диалога, но от някъде трябва да се започне, нали?
Мислех да спра коментарите под този пост по две причини. Първата, е че не искам и тук както на много места да спорим кое е първичното. Втората причина е, че така можех да демонстрирам колко грешна е една заблуда. Заблудата, че в Мрежата ние водим диалог. Мрежата, въпреки че е по-съвършенна, носи белезите на старите медии- преса, радио и телевизия.Мрежата е модерен и лесен начин, да направиш гласа си по-силен.Само,че за диалог не трябва само да говориш високо, а и да слушаш.Това, че информацията тече в две или повече посоки, не прави общуването диалог.За диалог, трябва да чуваш и виждаш човека срещу теб. Трябва не само, да чуваш, а и да се опитащ да го разбереш, без значение, дали си съгрласен с него.
Ако се върна в началото на поста и се опитам аз да дам отговора, той ще е:
-За да получиш правилния отговор, не е достатъчно да зададеш правилните въпроси. За да получиш правилен отговор, трябва да се опиташ да разбереш не само думите на човека срещу теб, а и какво чувства.
Опитайте се да чуете днес хората около вас. Не само близките, а и в хората по улиците, в работата. Приятели, врагове и непознати. Добри или лоши, богати или бедни. Опитайте се да погледнете в очите им и да разберете, какво се крие зад думите им и действията им. Опитайте се да разберете, какво чувстват и в какво вярват. Не казвайте нищо, просто слушайте.
Няма да решите световните проблеми. Няма да решите дори своите, но ако успеете, ще сте направили първата стъпка, за да се научим да водим диалог.
Лек и спокоен ден!

4 коментара:

  1. Добър анализ, според мен. За Ония случай, за който намекваш съм на същата позиция...За съжаление, пак според мен, разбира се, повечето коментатори се плъзгат по повърхността.
    ---
    Може да ти се стори не по темата ти, но има един стар, еврейски лаф :"Някои използват думите за да изразят мислите си, други да ги прикрият".
    И именно това (пак според мен) е едно от нещата, което прави дните ни нелеки и неспокойни...

    ОтговорИзтриване
  2. "Някои използват думите за да изразят мислите си, други да ги прикрият"... По темата е.
    И може да се допълни: "..., а някои просто вдигат врява за да се обозначат"
    Вярно е, че съвременните медии не предполагат диалог с получателя на съобщенията. Защото монолозите са предназначени за широка аудитория. Дори на площада да излезем, ще има ограничен брой оратори в сравнение с множеството слушатели. И в блоговото пространство е невъзможен "широк диалог", защото темата ще се размие в потока от коментари. Предполагам затова общностите си избират представителни водачи, които да изразяват мненията и желанията на множеството.
    Така, че водачите трябва да умеят да водят диалог. Самото желание да изпъкнеш измежду останалите, вече е предпоставка за загуба на умението да се води диалог.
    Човек за да умее да води диалог, трябва да е честен и непредубеден.
    А тези качества май не се придобиват. Могат да бъдат развити или потиснати, но май са генетично заложени. Или ги има, или не.
    А ако не умее, да бъде принуден да води диалог.

    ОтговорИзтриване
  3. Трудно е да се води диалог в днешно време, Владо. Реших да взема отношение по случая, който визираш, защото той е поредното доказателство, че хората не се вслушват нито в думите, нито в разума си. Тези, които палиха, другите които пребиват и сутрешния лумпен, с нищо не превъзхождат киро циганина. Напротив! Те са част от проблема. Другата част от проблема е държавата, или по-скоро липсата и. 20 години гледаме един и същи монолог и не можем да се включим за да стане диалог. Прав си, че интернет е място, където повечето от нас искат да кажат нещо. Може би понякога то е монолог, но все пак е място където можем да изразим чувствата и мислите си. Може би в началото, когато направих блога си, аз го възприемах като някаква „трибуна“. Това беше в началото, после осъзнах, че хората нямат нужда от ментори, а от смислен диалог. Хората имат нужда не толкова някой да им посочи правилния път, а по-скоро да им покаже, че по него може да се върви. Надявам се, в крайна смета разума да надделее над монолога и ние да тръгнем в правилната посока. Надявам се, че има повече хора като теб и другите с които общувам тук, защото ако ние сме малцинство, утре някой може да реши и нас да прати на Сатурн. Това, което лично аз търсех в нета е диалог. Диалог, в който разумните ще се обединят за да тръгнат заедно в правилната посока… дано не е късно за това. Защото както казваш (и си прав), в нета има предимно монолози…

    ОтговорИзтриване
  4. @Кръстю, ако опознаеш човека, както казваш, дори и да се крие зад думите, ще има диалог.
    @ivo_isa , по-лесно е само да слушаш някого. Донякъде си прав,че може би различните хора,имат различни способности, но не зная дали принудата е добро решение. При всеки директен опит за принуда, хората се затварят, дори да не личи външно.
    @Емо, мисля че хората, които знаят да слушат не са малко. За съжаление, винаги по-гласовитите са във фокуса.

    ОтговорИзтриване