Най-важното

Някога преди много години, в едно Царство живеел един стар Цар. Управлявал царството дълго, а хората го уважавали и обичали, защото бил мъдър и справедлив. Царят обичал царството си и хората в него, но имало едно нещо, което го притеснявало – нямал наследник, на който да предаде знанията си и властта, за да остави царството в сигурни ръце.
Един ден Царят събрал придворните си. Казал им, че повече няма сили да управлява, но ще остане, докато се намери достоен кандидат, който да го замени. Наредил да изпратят пратеници по целия свят, за да свикат желаещите.
Царят щял лично да изпита всеки кандидат, да го подложи на изпитания и за прецени, кой е най-достойният.
Скоро кандидатите започнали да пристигат. Всеки ден идвали нови хора и се представяли на Царя. Той обръщал внимание на всеки, но повечето отпращал веднага. Останалите подлагал на проверка със сложни задачи и тежки изпитания. Не жалел кандидатите, защото от изборът му зависела и съдбата на Царството и хората в него.
Много от кандидатите, побягвали веднага. Още при първите трудности си тръгвали. Други се опитвали да мамят или да играят нечестно, но бързо били гонени от Царя.
Скоро притокът на нови кандидати секнал, а след изпитанията останали само двама. Само двама от хилядите успели да отговорят на всички изисквания на Царя.
Една сутрин Царят извикал двамата претенденти и им съобщил, че е дошъл деня за последното изпитание. Отвел ги до прозореца на двореца и им посочил един от върховете на близката планина.
-Някога, когато бях млад имах брат. Беше по-силен и по-смел от мен. Един ден, той поиска да изкачи най-високият връх в планината. Никой, никога не беше успявал да го изкачи, но това не го спря. Един ден тръгна и не се върна. Зная, че е успял. Той винаги успяваше и съм сигурен, че е покорил върха. Брат ми носеше малък пръстен, който не е нищо особено, но беше спомен от дядо ми. Последната ви задача е да се изкачите на върха и да потърсите пръстена. Щях да го направя и сам, но вече съм стар и болен. Зная, че е непосилна задача за сам човек, затова с вас ще изпратя и най-добрите планински водачи. След три дни ще ви чакам отново тук, независимо дали сте успели или не. Тогава ще обявя победителя.
Двамата претенденти, бързо се екипирали, избрали си групи от опитни помощници и се отправили към планината. След три дни се върнали и се изправили пред Царя.
-Успях, Ваше Величество!- казал първият.- Трудно беше и на всяка крачка ни дебнеше смъртта, но аз никога не се отказвам. Водачите ми казваха, че е невъзможно, но не ги послушах и победих планината. Всички мои спътници загинаха, но аз стигнах върха и намерих пръстена.
-Съжалявам, Ваше Величество!- навел глава вторият.- Опитах всичко, за да изкача върха. Изкачихме се много високо, но се отказах. Водачите ме предупредиха, че рискът за живота на хората е много голям. Не исках да рискувам техния живот, а без тях нямах шанс. Зная,че загубих, но поне запазих живота на хората си.
Царят протегнал ръка и поел пръстена на своя брат. Погледнал го, а след това го подал на кандидата, който не успял.
-Ти ще бъдеш, моят наследник!- казал Царят.- За един владетел не е важно да успява във всичко на всяка цена. Важно е да запази поданиците си живи и здрави на най-ниската цена. Нека този пръстен винаги ти напомня това.

2 коментара:

  1. Добър избор... за управление в мирно време.

    ОтговорИзтриване
  2. @ivo_isa , не е проблем и за военно време. Зависи, какви са приоритетите.

    ОтговорИзтриване