Календарът на маите

Главният Жрец на бог Кукулан, гледаше тълпата в подножието на храма. Докъдето погледът му стигаше, улиците в Чичен Ица бяха изпълнени с хора. Гледаше редиците знатни маи, накичени със злато, скъпоценни камъни и ярки пера,но хората долу не можеха да видят, че е ядосан. Не можеха да видят свъсените му вежди, потрепващите устни и мълниите в очите му. Вдигна ръце към небето и дрезгавият му глас се понесе над тълпата:
-Боговете са разярени! Боговете са недоволни от всички нас! Боговете искат човешка кръв да измие стъпалата на този храм. Боговете искат утре по изгрев, главите на жертвите да се отделят от телата им!
Тълпата изригна от викове за възхвала на Боговете, но Главният жрец, не ги чу. Вече се беше прибрал в храма, а очите му още хвърляха мълнии.
Отправи се към голямата зала, където го чакаха неговите заместници. Някога бяха само трима, но днес залата беше пълна. Всеки ден издаваше заповеди и повишаваше някой жрец в по-горен ранг. Понякога мислеше, че е прекалено и искаше да спре, но всеки кандидат беше някакъв негов роднина. За съжаление повечето не се задоволяваха с малко, а искаха все по-високи постове.
В голямата зала съветниците му го чакаха разтревожени.
-Какво им е станало на Боговете?- посрещна го най-старият заместник.- Отдавна не са искали нищо, а сега искат кръв, както в добрите стари времена.
-Нищо им няма на Боговете.- намръщи се Главният Жрец.- Кралица Моо е бясна. Вчера е направила последната си слугиня придворна дама, а днес е била принудена, да се облича и мие сама. Така става, когато си с добро сърце и не можеш да откажеш на роднините си. Предайте на генералите, когато доведат пленниците предназначени за жертва, да отделят няколко по-млади жени и мъже за прислуга.
-Хм...- обади се старият заместник жрец.- Ще им предадем, но сигурно няма да успеят. Преди години принасяхме в жертва по хиляда роби на ден, но за утре ако намерим и един, ще е късмет.
-Каквооооо?- разгневи се отново Главният Жрец.- Искаш да кажеш, че милионите ни смели воѝни, не могат да изпълнят такава елементарна задача?
-Не са милиони.- отвърна стария заместник и се поклони.- Войската ни наистина е огромна, но вече нямаме воѝни. Имаме хиляди генерали стотици хиляди стотници, но доколкото зная, не е останал нито един воѝн под тяхно ръководство. След последната битка на Юг, всички воѝни бяха повишени в чин. Добре, че не останаха врагове, защото не зная какво щяхме да правим. Всъщност, това не е най-големия проблем. Дори проблемите на Господарката Моо, не са най-страшното. Вчера получих доклад от хората, които отговарят за изхранването. Последните постъпили запаси, са от преди три години и ще ни стигнат само за още два месеца. Вчера е починал последния старец, който е знаел как се засява и отглежда царевицата.
-Каквооооо!!!- изкрещя Главният Жрец.- Къде са останалите селяни?
-Няма ги, Господарю. От години никой не иска да работи. Старите са измрели, а младите търсят кариера или във войската, или в благословеното жреческо призвание.
-Не ме интересува!- изръмжа през зъби Главният Жрец. - Искам утре жертва! Поне една. Не ме интересува откъде ще я намерите. Боговете са разярени и искат човешка кръв!
-Ами....- замисли се старият заместник.- Преди много време, когато са нямали пленници и роби, са жертвали някой от нашето племе. Можем да го направим и сега. Разбира се, не можем да жертваме жрец, воѝн, или придворна дама. Не е удобно да жертваме и някой от отговарящите за прехраната. Какво ще кажете да жертваме някой учен? Те и без това са безполезни и никой не им обръща внимание.
-Учен ли? Нима още имаме учени?
-Е, останал е един. Занимава се с календара. Доколкото зная е стигнал до 21 декември 2012 година.
-21 декември 2012 година? Този не е учен, а луд! - засмя се Главният Жрец.- На кого му пука, какво ще се случи тогава! Мисля, че намерихме идеално решение. Подгответе жертвата! Ако няма други въпроси, аз ще полегна малко, а след това ще взема една топла вана.
-Само едно нещо, Господарю.- Обади се един от заместниците му.- Имам една молба. Вчера сте назначили за жрец трета степен един младеж. Роднина ми е по пряка линия, а също е племенник на деветата ви жена. Зная, че му е рано, но няма ли начин....
-Разбира се!- засмя се Главният Жрец.- Роднина е все пак момчето. Подготви заповедта и утре след жертвоприношението, ще го обявя официално. А сега сте свободни. 21 декември 2012 година?!? Ха-ха-ха... На кого му пука, какво ще се случи тогава! Ха-ха-ха....

5 коментара:

  1. Много хубава пародия! Поздравления! :) Зад пародийно-историческото прозира днешното... Някои неща не се променят, както са казали мъдрите...

    ОтговорИзтриване
  2. На кого му пука, какво ще се случи тогава! Ха-ха-ха....
    Поздрави, Влади!!!!Точно:)))

    ОтговорИзтриване
  3. @Соня Петрова , не се променят, но трябва да си ги припомняме с надежда, че ще се променят.
    @Zvetanka Shahanska , за съжаление днес на много хора им пука, какво ще стане тогава, но не им пука за утрешния ден.

    ОтговорИзтриване
  4. добре написано :) първата ми асоциация беше с очакваната 1/3 българи с висше образование :)

    ОтговорИзтриване
  5. @Еoc, аз си мислех за: Всички сме братовчеди:)

    ОтговорИзтриване