Вечният двигател

Преди много, много години, в едно далечно царство, живял един цар. Царството му било малко и бедно и дори съседите, понякога бъркали името му. Не канили царя на балове и сватби, не се допитвали до него, когато имало проблеми.
Царят, често мислел какво да направи, за да промени нещата. Както всеки цар искал името му да е известно и да се запише в историята. Един ден в дворецът пристигнал търговец от далечни земи. Сред стоката му от непознати и чудни неща, Царят си харесал една дребна играчка. Малко стъклено пиленце се клатело тромаво, без чужда помощ.
Царят го купил веднага. Поставил го до трона си и не можел да откъсне очи от него. Чудел се какво го движи, но не могъл да открие.
-Ето какво трябва да направя!- рекъл си Царят.- Всички казват, че вечен двигател няма, но щом тази играчка се движи сама, значи не е толкова трудно да се направи. Ако открия неизчерпаем източник на енергия, целия свят, ще ми завижда.
Царят извикал придворните майстори и наредил да се изработи огромно копие на малката играчка, пред двореца му.
Майсторите се хванали на работа и след седмица, копието било готово. Огромната играчка се извисявала дори над кулите на двореца и много хора идвали да я видят. Гледали, клатели глави и ахкали, но Царят бил недоволен. Огромната играчка, не се движела. Уж бил копиран всеки детайл, еж пропорциите били същите, но играчката стояла неподвижна.
Царят извикал придворните майстори и им наредил да измислят , източник на вечна енергия, която да задвижва творението му.
Придворните майстори мислили дълго и решили да използват слънцето. След седмица направили устройство, което да взима енергията от слънчевите лъчи. Една сутрин с първите слънчеви лъчи, конструкцията се задвижила. Цял ден не спирала да се движи, но когато вечерта слънцето се скрило, спряла и тя.
Царят не бил доволен и майсторите отново запретнали ръкави. Създали устройство, което работело със силата на вятъра. Цяла седмица всичко вървяло добре, но след това вятърът спрял и конструкцията застинала неподвижно.
Тогава придворните майстори отклонили една река и използвали нейната енергия. За съжаление, скоро настъпило лятото. Водата в реката намаляла и и тази идея пропаднала.
Царят се ядосал, изгонил майсторите и решил да повика на помощ, един известен магьосник. Магьосникът мислил дълго и решил да използва, вместо природните сили енергията на хората. Наистина хората не били вечни, но нали всичко имало смисъл, само докато съществували.
Първо решил да използва силата на Любовта. Избрал двама влюбени и използвал Любовта им за двигател. Цяла година всичко било наред, но след това без устройството спряло. Двамата още изглеждали влюбени, но Навикът бил заменил Любовта.
Тогава магьосникът решил да използва Глупостта. Знаел, че тя също винаги ще съществува. Избрал най-глупавия човек в царството и се опитал да използва глупостта му, като източник на енергия. Само, че не се получило. Енергията била много, но по никакъв начин магьосникът не успял да я използва. Енергията или била прекалено силна, или изчезвала напълно, защото на глупакът бързо му омръзвало всичко с което се захванел.
Магьосникът опитал още много неща, но така и не успял да направи източник на енергия, който да е вечен, поне в рамките на човешкия живот. Отказал се и си тръгнал, а Царят вдигнал ръце и решил да се откаже.
Тогава придворния шут поискал той да опита. Царят се смял много, но пък така и така, нямал друга алтернатива и разрушил на Шута, да опита.
Шутът не се бавил нито за миг. Взел една празна кутия и я поставил при крепостните врати. Свързал кутията с творението на Царя и на следващия ден то оживяло.
Минал ден, втори и трети. Минали месеци и години, а кутията не спирала да работи. Много хора я отваряли и се опитвали да разберат как работи. Някои дори издебвали охраната и я открадвали, но Шутът веднага я сменял с друга. Имал винаги на разположение празни кутии. Обикновени и луксозни, едноцветни и украсени с всички цветове на дъгата. Една нощ и Царят откраднал кутията. Дълго се мъчил да разбере как работи и дори я накъсал на парчета, но не разбрал.
Не разбрал как работи, а Шутът не казал на никого. Било толкова лесно, че не си струвало да се обяснява, но ако някой узнаел, всичко щяло да свърши.
Сигурно се досещате, че не кутията е била вечния двигател. Двигателят е бил човешкото Любопитство и склонността ни да търсим винаги причините. Склонността, да се ровим дори в добре познатите неща и да търсим необикновеното. Само то е вечно, поне докато човекът съществува на този свят. То е вечния ни двигател.

12 коментара:

  1. Много хубава история, а и ме подсети за нещо подобно :)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно! Много ми хареса! Съгласна съм с теб - любопитството наистина е вечния двигател.
    Стеф

    ОтговорИзтриване
  3. Хубава идея, ама шутовска - да сложи празна кутия, в която само глупаци биха надничали с години (тъпи и упорити им се вика). Любопитството движи, спор няма, но то е нужно, за да открие онова, което търси (търси онзи, който знае какво търси, за да знае, трябва да може, а за да може, трябва да иска).
    Аз бих заложила на Желанието, като вечен двигател - дори и манипулаторите в консумативното ни общество залагат на него.

    ОтговорИзтриване
  4. Еееее, ама Влади, как си го измислил само!- много мъдро! Удоволствие ми беше да прочета приказката и съм напълно съгласна- няма друго като любопитството, което да е подобен двигател на " прогреса" / така да го напиша :))/.
    Светлето също изказва интересна хипотеза, но не съм сигурна доколко желанието не се появява именно от любопитството. Любопитството има много задвижващи течения, които могат да са първооснова и на желанието, и на мотивацията, и на мисълта, и на действията, и на по- нататъшните въпроси. Любопитсвото е онова, което може да се изменя постоянно, водейки до още любопитности, но дали пък не се задвижва от интереса или и интереса е след него? .... ще взема накрая да се забъркам :)

    ОтговорИзтриване
  5. Хрумването ти е наистина уникално, а и като се замисля - съвсем си е вярно. Доста добре познаваш човешката природа. :)

    ОтговорИзтриване
  6. @МиткоВ , защо не го разкажеш? Не е в стила ти на писане, но опитай някой път.
    @Стеф , да от него зопочва всичко друго.
    @Svetla , аз не съм глупак, но и аз съм надничал. Винаги търся, как излиза зайчето от шапката на фокусника. Често не успявам, но научавам нещо и затова следващия път опитвам отново и отново.
    @Omnia, любопитството има само един недостътък. Понякого е разрушително, не само за обекта, но и за любопитния. Само,че като се замисля, няма напредък без жертви.

    ОтговорИзтриване
  7. Силви, хипотезата ми не само е интересна, а и не подлежи на оспорване, защото такъв е пътят (посочила съм го), до като се стигне до любопитството (тя и клюкарката е любопитна, но може ли да бъде двигател, още по-малко надежден, а щом е ненадежден, работата й е временна).
    Ако царят иска бели мишки и бълхи за подчинени, ще заложи на любопитството им към празна кутия. Но ако иска да остане в историята, Потребността (не любопитството, то е по-нагоре във веригата, но и по-уязвимо и преходно) ражда Желанието, т.е. докато има хора, ще има потребност от едно или друго (от физиологична, през любов и сигурност, та до любопитство). Погледни едно бебе, какво иска първо- да се нахрани и чак тогава тръгва да опознава света около себе си. И така нататък, и така нататък...

    ОтговорИзтриване
  8. Владо, то не е кой знае каква случка. Веднъж влязохме в кабинета по практика, това като ученици още и видяхме на дъската някакъв особен чертеж. Оказа се, че тия, които са били предния ден, са измисляли перпето мобиле :D Пробвали и така, и иначе, но накрая стигнали до заключението, че няма да се получи, но по-важното е друго в случая. Някакви 16-17 годишни киеци си бяха труд да мислят по един сериозен въпрос. А по-старите винаги казват - от тия младите нищо не става. Имали практика и докато се занимавали с основното си занимание, изведнъж стигнали и до тази тема, а даскала, понеже е пич и като види, че някой се опитва да мисли го поощрява, беше направал същото и в този случай. Та така, не бяха открили вечния двигател и ние на другия ден не го открихме, но времето определено не беше загубено. А години по-късно, една вечер като студент се прибрах подпийнал в квартирата и не знам, нито как, нито защо, но точно в тоя странен момент реших, че съм го измислил :D :D :D Бирата е голяма работа и мозъчен стимулант очевидно :))

    ОтговорИзтриване
  9. ... защо ли търсим друго в очевидното ... а авторът е казал ясно "Било толкова лесно, че не си струвало да се обяснява, но ако някой узнаел, всичко щяло да свърши..."
    ... и добре е, че са малко тези, които узнават и не спират вечността ... защото простите неща не са за прости хора ...
    С благодарност и признание,
    Светлана Скелина

    ОтговорИзтриване
  10. След като това е тайната ....какво би казал за съмнението ? /човешкото съмнение, не само мерака/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съмнението е свързано с любопитството, но в друга посока. Съмнението ни кара, да задаваме въпроси и да търсим отговорите. То е в основата на търсене и развиване на знанията. За съжаление не винаги използваме знанията, за да задвижваме вечния двигател напред.

      Изтриване
  11. Съмнението не е свързано с любопитството, то задава въпроси на отговорите. То е в основата на научноинтелектуалното ни развитие /има съмнение - има развитие, няма съмнение - няма развитие/. Любопитството е само търсене /дори и безцелно/ и се е развивало на базата "опит - грешка" то е част от фундамента на човешкото познание, но не най-важната.
    Бях споменал и за мерака - основен генератор на "перпетуум мобиле". Това е единственият отличителен белег на човечеството, който би изчезнал само след загиването и на последният човешки индивид.

    ОтговорИзтриване