Без рози

Косите ни слана попари,
превърнаха се в снежни планини,
Сред глетчерите няма рози,
там няма стари спомени дори.

Днес вече не сме същите
и розите не са това, което бяха.
Живеем сред бетон и арматура,
а романтиците умряха.

Днес розите растат във парници,
прекрасни са и без бодли.
На цвят и мирис ги докарват,
докарват ги и на живот дори.

Докарват ги, но не е същото,
а роза без бодли е скучно цвете.
Една любов пък без бодли,
не оцелява седмица дори.

Не са виновни розите,
не са виновни времената.
Не е виновна и сланата,
попарила косите.

Ако една любов е истинска,
дори сред глетчерите оцелява.
Ако и розата е истинска,
сред снеговете оживява.

11 коментара:

  1. И романтиците са живи
    заспали стогодишен сън.
    В съня им розите са бели -
    слана червена има вън. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ааа, Владо, чудя се дали да се сърдя, че набърка розите или да ръкопляскам :)
    Пресли, чудно включване!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно е, Владо!!! Силно ръкопляскам и аз!

    ОтговорИзтриване
  4. @presly , благодаря за чудесното не допълнение, а начало на ново стихотворение!Чакам го:)
    @Благодаря всички за оценката! Всъщност чувствам се неудобно, защото има толкова по-хубави неща.
    @DSdiva , за да не се сърдиш ето нещо старо за розите в жанр, където ме бива повече:

    История с две рози

    ОтговорИзтриване
  5. Ето, Влади, как да откажа: http://goruna.blogspot.com/2011/11/blog-post_11.html

    ОтговорИзтриване