Спящия принц

Имало едно време един Принц. Родил се и израснал в едно малко царство накрай света и имал всичко, но нямал късмет.
Още с раждането му късметът го напуснал, защото Орисницата му забравила да дойде. Забравила, защото бил дванадесето дете на Царя и Царицата. В онези времена, семействата били многобройни, но само първите деца били късметлии. На първите деца се падало наследството, а по-малките се оправяли както можели.
Принцът бил дванадесето дете и не само Орисницата му забравила да дойде, но дори родителите му го забравили веднага, предавайки го в ръцете на прислугата.
Минали години и Принцът пораснал. Нямало какво да прави в родното царство и тръгнал по света. Ако имал късмет, щял да намери прекрасна Принцеса, чието сърце да плени. Щял да се справи с всички изпитания и да получи от родителите и ръката и и поне половината царство.
Тръгнал Принцът по света, но понеже си нямал късмет все не намирал подходяща принцеса. Всички подходящи били вече омъжени, а ако успявал да намери някоя свободна, винаги нещо се случвало и не успявал да я спечели.
Или родителите и не искали беден зет, или пък принцесата в последния момент харесвала друг принц, или пък Принцът се провалял на някое изпитание.
Минала година в напразни търсения, но един ден щастието се усмихнало на Принца. Намерил прекрасна Принцеса, издържал всички изпитания, а родителите ѝ дори не го попитали за състоянието на кесията му.
Принцът бил щастлив и уверен, че най-после птичето на късмета е кацнало на рамото му. Малко странно му се сторило, че пред двореца на такава красива и богата принцеса, нямало опашка от Принцове, но нямал време да мисли за това.
Направили сватбата, три дни всички яли, пили и се веселили, а след това заживели щастливо. Заживели щастливо, цяла една седмица....
През тази седмица Принцът установил, че Принцесата имала един-единствен недостатък. Единствен, но затова пък огромен.
Принцесата говорела. Всички говорим, но Принцесата говорела без прекъсване. Говорела от сутрин до вечер, а не спирала да говори и насън. Говорела, докато закусвала, обядвала и вечеряла. Говорела, докато била на бал, в градината и дори в театъра. Не спирала да говори, а още по-лошо било, че не когато говорела, не слушала какво говорят другите. Всъщност другите хора, не и били нужни за да говори. Тя говорела, заради самото говорене.
Принцът се опитал да се оплаче на Царят и Царицата и да ги помоли за помощ и съвет, но те махнали с ръка и заговорили неща, които нямали нищо общо с проблема. Говорили без прекъсване цял час, два, три....
Говорили докато Принцът не се сетил, че те са същите, като Принцесата.
Натъжил се Принцът. Не знаел какво да прави, а и нямало кой да го посъветва. Разбрал, че късметът и този път го подминал и започнал да проклина Орисницата си. Проклинал, докато тя го чула и пристигнала при него.
- Добре, де! Виновна съм, но сега вече е късно. Да си гледал, когато си се женил. Аз не мога да направя нещо.
- Нищо? Съвсем нищо ли?- попитал Принцът.- Няма ли някакъв начин, да се махна от това място и да започна живота си отново.
- Няма!- въздъхнала Орисницата.- Ако имаше, щях да те прехвърля в друго приказка и да забравиш бедите си. Само, че местата във всички приказки вече са заети. Освен...О, не!!!
- Какво?- подскочил от вълнение Принцът.-Значи все пък има някакъв вариант? Моля те! Моля те! Моля те!!! Казвай веднага!
-Амиии.... Не съм сигурна.- въздъхнала Орисницата.- Всъщност има едно свободно място. Както знаеш в една приказка, Принцът събужда Спящата красавица.
- Е и?
- Спящата красавица се събужда и заминава с Принца, а мястото ѝ остава свободно.
- Хм...- колебаел се Принцът.- Там нали ще съм далече от Принцесата, която не спира да говори? Нали никога няма да ме намери?
-Не го мисли!- махнала с ръка Орисницата.- И да те намери, ти няма да я чуваш. Заемеш ли мястото на Спящата Красавица, ще заспиш непробудно. Ще спиш дълго, много дълго, докато някой ден в бъдещето се намери Принцеса, която да развали магията.
Принцът приел с радост предложението. Заел мястото на спящата Красавица и заспал непробудно. Спял безгрижно и не чувал нищо, а на лицето му била изписана щастлива усмивка.
Минали много години, а Принцът спял ли, спял....
Нямало кой да развали магията, докато един ден в забравения замък се чул шум и принцът отворил очи.
-Алооо... Няма да повярваш къде съм! В някакъв полуразрушен замък съм. Всичко е ограбено и има само паяжини и едно легло. А на леглото спи един сладур. Спи бе... Какво друго ще прави в леглото. Чакай, малко че ме търсят на другия телефон.
-Алоо... Не ме интересува, какво мислиш ти! Оправяй се както искаш и престани да ми досаждаш!
- Ало! За сладура ти говорех. Облечен е в смешен чорапогащник и носи коронка. Сигурно е артист, а знаеш как си падам по тях. Ох! Едва те чувам! Чакай ще затворя и ще те набера отново.
-Ало! Ааааа... Извинявай, мамо! Обърках номера. Щях да ти се обаждам сутринта, но забравих. В неделя ще се прибера и ще си поговорим на спокойствие. А! Така и така съм те набрала, я кажи как свърши днешната серия? Как? Не може да бъде! Аууууу! Трябва да гледам повторението задължително! Сега ще затварям! Цунки!
-Ало! Няма да повярваш! Сладурът се събуди и ме гледа! Гледа ме бе! Изглежда объркан и уплашен, но така е още по-сладък. Сигурно играе някаква роля, но да ме убиеш не мога да разбера къде са камерите. Дано не е някакво риалити, защото снес съм със старата рокля. Как коя? Онази с връзките отстрани от миналата година. Зная! Зная, че е демоде, но сутринта ми се прииска да съм малко старомодна. Ох! Ужас! Не роклята наистина е ужасна, но не говоря за това. Мисля,че на сладура му стана лошо. Обели очи и се захлупи по очи. Как беше оня номер? Не твоя, бе! Този за спешна помощ. Ало! Звънни ти,че тук съм в дупка и губя обхват. Как къде е това тук? Аз ако знаех, нямаше да ти звъня на теб. Ало! Ало...

8 коментара:

  1. Страхотно се забавлявах, при все че на горкия принц никак не му е до смях:)

    ОтговорИзтриване
  2. Тая орисница има извратено чувство за хумор, честна дума!

    ОтговорИзтриване
  3. И да спи, и да не спи, жените винаги ще бърборят повече, отколкото ще слушат :)

    ОтговорИзтриване
  4. @Кръстю , ами за Принца не ти ли е жал?
    @Стеф, така е, когато имаш такава орисница.
    @DSdiva , напоследък си мисля, че само такива са останали:)
    @Svet Lana, така си е, но все пак има степенуване, а то не е маловажно.

    ОтговорИзтриване
  5. @vo_isa , няма. Малко хора имат късмета да имат добра орисница:)

    ОтговорИзтриване
  6. Много ми хареса!
    Толкова хубаво пишеш и толкова поразяващи истини има под привидно забавни неща, че направо оставам без думи.
    Поздрави и Весели Празници /а кога и как- да, това е нещо, което човек сам трябва да реши, по-скоро да усети/!

    ОтговорИзтриване