Кошчето

Отново беше препълнено, но това беше нормалното му състояние. Боклуците бяха покрили дори пода около него и продължаваха да се трупат.
Познато състояние, защото чистачката минаваше веднъж седмично. Прехвърляше нещата в голям чувал, помиташе пода около него и си тръгваше до следващата седмица.
Когато беше ново, понякога чистачката му отделяше повече време. Дори си правеше труда да го измие веднъж месечно, но това отдавна беше минало. Днес беше мръсно, препълнено и забравено.
Не се сърдеше. Това беше неговата работа, но то не я приемаше така. Казваше си, че е нужно и полезно. Без него офисът скоро би се затрупал боклук. Прекалено тежко беше, дори за обикновено пластмасово кошче, да знае, че никой не се интересува от него. Затова понякога мечтаеше или по-скоро фантазираше.
Преди година в него попадна една книга. Престоя около месец, защото чистачката беше болна. Кошчето презираше нещата, които попадаха в него, но с книгата беше различно. Тя беше начетена и с маниери. Дори покрита с отпадъци, изглеждаше различна и интригуваща. Имаше какво да сподели и беше чудесен слушател.
През този месец говориха всеки ден и кошчето научи много неща. Книгата беше пътувала по света, беше се докосвала до хиляди хора и не криеше знанията си. Някои от тях кошчето никога не би научило само. То дори не знаеше, че освен трите кошчета на етажа, в света имаше още милиони кошчета. Почувства се гордо, че е част от толкова многобройна общност. Представи си за миг огромната армия, която бяха и как животът на хората зависеше от тях. Армия, която всеки ден освобождаваше хората от ненужните неща.
Хубав месец беше. Имаше нужда от повече такива, защото все по-често се чувстваше забравено и непотребно. Днес беше препълнено, а още беше началото на седмицата.
Не се чувстваше добре. Беше му омръзнало да събира нещата, които хората изхвърляха. Все по-често се замисляше, че много от нещата, попадаха в него случайно. Просто хората изхвърляха всичко, без значение дали беше ново или старо. Без значение, дали им беше нужно или не. Без значение, дали още можеше да се използва или вече не ставаше за нищо.
Замисляше се, че хората се бяха променили. Бяха престанали да ценят нещата си. Бяха престанали да ценят и него. Всъщност хората вече не ценяха нищо.
Един лист смачкан на топка, удари кошчето и то се стресна за миг. Беше получавало много удари и ритници през живота си, но този път го заболя. Досега приемаше всеки удар с усмивка, но този път не ударът го прекърши. Почувства се старо, безполезно и излишно, също като нещата, които хората изхвърляха в него.
Листът отскочи, търкулна се и спря под близкото бюро. Никой не го забеляза. Не го забеляза и чистачката. Днес не беше ден за почистване, но тя се появи влачейки найлоновия чувал. Прехвърли в чувала боклуците, помете набързо и спря за миг загледана в старото кошче.
После си тръгна изоставяйки чувала си, но след минута се върна. В ръцете си носеше ново кошче. Натъпка старото в чувала и постави на негово място новото.
Никой не забеляза промяната. След час кошчето беше пълно. Дори подът около него беше покрит с боклуци, а чистачката щеше да мине отново чак другата седмица. Хората не се интересуваха от това дали има място в кошчето. Опитваха да почистят себе си.

5 коментара:

  1. Дааа..а кошчето ще отиде в по-голям боклукчийски кош-контейнер, от там с контейнеровоза на сметището и ще си каже :Боже, колко много боклук има по света, Боже...

    ОтговорИзтриване
  2. Опитват се да се почистят, но не им се получава. :")

    ОтговорИзтриване
  3. @Кръстю,няма страшно. Кошчетата са повече. Все още.
    @lenival,защото хвърлят наред. Дори и нещата, които са част от тях. Хвърлят ги просто защото са остарели.

    ОтговорИзтриване
  4. Но и то е било полезно поне за известно време...

    ОтговорИзтриване