За пастира и стадото

В едно царство далеч на Изток живял един велик владетел. Славата му се носела през цялата земя и нямало човек, който да не е чувал името му.
Не винаги било така. Когато се възкачил на престола, царството на владетеля било малко и слабо, но с времето той успял да създаде огромна империя. Не се свенял да използва всякакви методи, не само за да завладее други царства, а и за да въведе ред в своето.
За външни хора изглеждало, че в царството му всичко е наред. Всички поданици падали по очи дори при споменаване на името на владетеля. Целували му краката, издигали му храмове и му принасяли жертви, като на бог.
Владетелят обичал тези демонстрации на подчинение. Понякога използвал хората като жив килим, друг път решавал с един жест дали ще живеят или умрат, в зависимост от настроението си.
Бил жесток, но хората търпели без да кажат и дума. Търпели и му се подчинявали безусловно. Ако някой посмеел да каже лоша дума за владетеля, не неговите стражи, а поданиците му наказвали провинилия се. Всеки заговор против владетеля бил разкриван още в зародиш и то от някой участник в него.
Един ден все пак един заговор успял. Един от роднините на владетеля, успял да го отстрани от трона. Не посмял да го убие, а го затворил в клетка, докато реши какво да прави с него. Не знаел как ще реагират хората в царството, но скоро се успокоил.
Хората се втурнали да честитят на новия владетел. Падали по очи пред него, целували му краката и във всички храмове, заменили статуите на стария владетел с тези на новия.
Всички вкупом говорели, колко лош бил стария владетел и колко добър новия. Проклинали стария и изпълнявали всяка воля на новия.
Новият владетел харесвал тези демонстрации на подчинение. Скоро разбрал, че колкото по-лошо се отнася с поданиците си, колкото по-жесток е, толкова повече те го боготворят.
Хората търпели и му се подчинявали безусловно. Ако някой посмеел да каже лоша дума за владетеля, не неговите стражи, а поданиците му наказвали провинилия се.
Един ден новият владетел решил, че е време да се разправи със стария. Изнесли от подземието клетката, в която бил затворен.
-Реших да не си цапам ръцете с тебе. Няма да те убия.- лукаво се усмихнал новият владетел.- Ще те предам на бившите ти поданици и те ще решат съдбата ти. Ти не беше добър пастир за стадото си и е дошло време, стадото да реши съдбата ти.
-Моето време вече е изтекло.- отговорил старият владетел.- Да не бях добър пастир, но един владетел не трябва да е пастир, а поданиците му стадо. Защото не само пастирът оформя поведението на стадото, а и стадото определя, как ще действа пастира. Както казах, моето време е изтекло. Вече ти си пастир и каквото е стадото ти, такъв ще станеш и ти.

3 коментара:

  1. Подсещаш ме за диалектическият материализъм, а може да е и историческия такъв, и една тема от него - Ролята на масите и личността в историята ;)

    ОтговорИзтриване
  2. @slavuncho , знаеш, че винаги съм бил критичен към твърденията, че всичко се движи от личностите. Всъщност повечето от хората, на които се приписват подвизи, просто са се носели, независимо от волята си от стадото.Та си мисля, кое е първичното. Стадото или овчаря?

    ОтговорИзтриване
  3. Да, споделям мнението ти. Нещата са малко като с яйцето и кокошката :)

    ОтговорИзтриване