Чувствителният тигър

Един ден в една далечна гора се появил тигър. Гората била прекалено малка и отдалечена, а хищниците рядко я навестявали. Животните в гората дотогава, живеели спокойно и мирно, но скоро това се променило. Всяка сутрин някое животно липсвало и всички се досещали, какво се е случило.
Рядко някой виждал тигъра. Криел се в гъстите сенки и се прокрадвал безшумно към поредната си жертва. Животните виждали само сянката му, но и това им било достатъчно. Никой нямал желание, да види тигъра отблизо и да стане поредната му жертва.
Един ден Заекът, докато се промъквал през най-гъстите храсти, без да усети се озовал точно пред устата на тигъра. Тигърът бил сит и дремел на припек, но Заекът замръзнал на място. Целият му живот преминал пред очите му в един миг, а силите му го напуснали и не можел да помръдне.
Минала минута, минали две и Заекът започнал да се съвзема. Внимателно опитал да отстъпи назад. В този миг Тигърът отворил едното си око, а лапата му бързо се стрелнала и затиснала Заекът.
-Бягаш!- чул Заекът тъжен глас. - Всички бягат от мен. Никой не ме обича. Казват, че съм жесток и обичам да убивам. Казват, че кръвта на жертвите ме радва. Никой не се интересува, защо го правя и дали ми харесва. Ти мислиш ли, че съм жесток?
На Заекът не му се умирало и се опитал да даде верния отговор:
-О, не! Виж, аз не те познавам и само съм чувал за теб, но предполагам нещата са много преувеличени. Сигурно имаш и основателни причини за постъпките си, каквито и да са те. Кой съм аз? Един незначителен дребен заек, който няма право да съди другите.
-Хм!- изръмжал Тигърът и отслабил натиска.- Разбира се, че имам причини. Всъщност ям други животни. Ям ги, но не защото съм зъл, а за да помогна на тях и на гората. Избирам болните и слабите, за които животът е мъка. Спасявам ги, нали разбираш?
-Разбирам напълно!- окуражил се Заекът.- Ти всъщност помагаш на другите. Вчера например си спасил от мъките цели два елена. Болни ли бяха?
-Ами, да! Всъщност не бяха болни. Това беше най-тъжното и сърцето ми се свиваше, докато ги поглъщах. Само че, нямах друг избор, защото помагах на гората. Елените тук са прекалено много и ако не огранича броят им, ще унищожат цялата гора. Изядох ги, но след това дълго плаках.
-О! Ти си един много чувствителен тигър!- възкликнал Заекът и усетил как лапата се отмества от него.
-Разбира се! Само че, никой не иска да ме разбере.-заплакал Тигърът.
-Аз те разбирам!- възкликнал Заекът и внимателно отстъпил крачка назад.
-Наистина ли!- възкликнал Тигърът и лапата му нежно притиснала Заека.- Наистина ли ме разбираш?
-Ами, да!
-Тогава би ли се съгласил, да те изям? Мога да го направя и без твое съгласие, но съвестта ще ме гризе. Виж ако ти сам поискаш да те изям, ще го преживея по-леко. Пък и утре никой няма да можа да ме обвини, че съм действал жестоко, както хладнокръвен убиец. Това е важно за мен. Моля те!
-Виж!- разтреперил се отново Заекът.- Разбирам те, но не мога да приема това. Ако бях стар или болен или със смъртта си щях да помогна на гората, може би щях да се замисля. Само че, съм млад, здрав и не искам да умирам. Освен това с мен няма да се наядеш. Аз съм само късче месо и дори няма да усетиш, че си ме глътнал. Нямаш никаква причина да ме яде. Ако го направиш, само ще дадеш повод на животните, да говорят, че си жесток убиец.
-Убиец ли?- изревал Тигърът.- Аз съм най-чувствителният тигър на света, но не прощавам обидите от никого.
Тигърът скочил на крака и след миг Заекът вече бил изяден. Облизал се, полегнал отново в храстите и една сълза се стекла по бузата му.
-Ето, че отново ме накараха да съм лош. Утре пак ще говорят клевети за мен. Ще казват, че съм изял бедното зайче, а никой няма дори да се опита да ме разбере. Всеки на мое място би се защитил от грозните обиди на Заекът. Всеки би постъпил така и не би изпитал съжаление за постъпката си, но мен ще сочат с пръст и ще съдят. Ще осъждат постъпката ми и мен, нима това е важно? Нима не е по-важно не какво правиш, а какво чувстваш?
Тигърът проронил още идна сълза, след това положил глава на лапите си и заспал. Сънувал нощта, когато отново щял да се промъква тихо към поредната жертва. Не заради себе си, разбира се. Единствено за полза на другите.

8 коментара:

  1. Мда, познавам доста такива тигри, които се оправдават със загрижеността си за другите, а всъщност това е собственият им егоизъм.
    Хубава сряда ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има и такива тигри, но пък има и много зайци, които вярват. Или поне искат да вярват в нещо.

      Изтриване
  2. Еееех, тази полза за другите...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност нея винаги я има, само че, не винаги е истинска.

      Изтриване
  3. Владимир Като знам колко такива тигри има в нашия ПАРЛАМЕНТ !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз не зная такова нещо. В нашето Народно събрание, влизат само умни, честни, работливи и добри хора. Не бихме избрали други, нали?

      Изтриване
  4. Има някаква идея,но е пълно е с дразнещи правописни грешки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изненада, нали? Обикновено се среща обратното:)

      Изтриване