Две

Преди много много години, в едно царство накрай света, живеел един стар цар. Царството било голямо и управлението му било тежка задача. От сутрин до вечер, времето на царя било заето с държавните дела. Всичко, което се случвало в царството, ставало по волята на царя.
Той имал много съветници, но не се доверявал на никого. Управлявал с желязна ръка и наказвал всяка грешка.
Не жалел себе си и ако един ден се занимавал със законите на царството, но другият повеждал войската срещу непокорен съсед. Ако на единият ден раздавал правосъдие и проявявал милосърдие, на другият събирал данъците и взимал всичко на длъжниците.
Един ден Царят се сдобил с наследник. Искал лично да предаде изкуството за управление на сина си, но не успявал. Колкото и да се стараел, не оставало време за обучение.
Дълго мислил какво да прави. Накрая решил да повери обучението на сина си на своя стар учител.
Изминала година и Царят, решил да провери, как върви обучението. Посетил школата на учителя, но не останал доволен. Синът му бил научил много. Знаел и можел хиляди нови неща и бил пръв в школата, но Царят очаквал друго.
-Виж, поверих ти сина си, но очаквах да го научиш на други неща. Вярно, че си го научил на всичко, на което научи и мен навремето. Само че, не са това нещата, които един бъдещ цар трябва за знае и може.
-На тези неща учих и вас и доколкото виждам не са ви попречили.- отговорил учителят.- Помогнали са и на синовете на други владетели, които са минали през скромното ми училище. Все пак, бих искал да зная, какво съм пропуснал или сгрешил.
-Не разбираш.- троснал се Царят.- Нещата, които преподаваш са добра основа и са полезни. Само че, един владетел трябва да умее и други неща. Тях не виждам в сина си. Например владетелят трябва да да има две лица. Едното усмихнато, с което да награждава поданиците си и друго мрачно, за хората, които не се подчиняват на волята му. Владетелят трябва да може с едната ръка да награждава, а с другата да наказва. Владетелят, трябва да има и два езика. Единият за обикновените хора, а другият за преговори с другите владетели. Владетелят трябва да може да вижда, това което му е полезно и да не вижда, това, което не му е приятно или излишно.
-Трудно е.- замислил се учителят.- Трудно е, защото не всеки, може да контролира чувствата и действията си. Проблемът дори не е в маските, които човек трябва да носи, за да постъпва, както го искате. Синът ви е умен млад човек. Мисля, че бих могъл да го обуча. След година ще знае всичко, което трябва, но дали ще е добър владетел, никой не знае. Аз също не зная и не съм сигурен, че ще се справя. Мога да науча принца да има две различи лица, две различни ръце, два езика и дори да вижда, както поискахте. Само че, за да прави това цял живот, човек трябва да има и две различни сърца. Едното, с което да обича и друго, с което да мрази. Това аз не мога да му дам.

4 коментара:

  1. Хубаво, хубаво! И много вярно!
    Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Не разбрах, царят оплаква ли се или се хвали...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Щом още е цар и когато се оплаква се хвали, или очаква да го похвалят:)

      Изтриване