Пазачът на моста

Някъде на края на света , върховете на една висока планина опират в небето. Малко хора са изкачвали заснежените ѝ склонове, защото пътища в планината няма. Върховете ѝ са покрити с вечни ледове, а слънцето рядко пробива гъстата мъгла, която се спуска по склоновете.
Хората не се интересуват от върховете, но планината е важна за тях. През нея преминава единственият път, водещ до чудна долина в сърцето на планината.
Казват, че въздухът и водата там са вълшебни, събрали цялата мощ на планината. Казват, че който поне веднъж е стъпил в долината, никога не боледува. Казват, че освен със здраве, долината дарява гостите си и с щастие. То кацва на рамото на всеки посетил я и не отлита никога.
Хората вярват в много неща, но може би не е така. Може би, долината е просто едно красиво място, на което легендата създава ореол. Може би, но потокът пътници никога не секва.
Всеки ден много хора тръгват към вълшебната долина или се завръщат от там. Преодоляват много трудности, защото пътят до долината е труден и опасен. Хиляди опасности дебнат и всяка погрешна стъпка, може да е последна, но никой не се връща.
Най- трудното е в самия край. Малко преди да достигнат долината, хората трябва да преминат през тесен въжен мост, опънат над бездънна пропаст. По него може да минава само един човек, но хората не се отказват. Чакат с дни да дойде техният ред и поемат треперещи над бездната.
Наблизо има и втори мост. Здрав и широк, построен с огромни каменни блокове. Устоял е на времето и природните стихии и изглежда вечен. Никой не знае кой, кога и защо го е построил.
Мостът предлага бърз и удобен път до вълшебната долина, но никой не минава по него. Всеки ден хиляди погледи се впиват в него. Хиляди хора мечтаят да могат да минат по него, но никой не опитва. Всички знаят легендата за него и се страхуват от Пазача на Моста.
Пазачът на Моста винаги е поста си. Няма как да го изненадаш или излъжеш. Той не спи и не почива, не се нуждае от храна и вода, не се плаши от жегата, студа и ураганните ветрове.
Хората го описват различно. За някои той е великан с огнени очи и огромни рога. Облечен е в блестящи доспехи и въоръжен със смъртоносни оръжия.
За други на моста стои красива, но демонична жена, която владее всички магии на света. Покорява всички с коварство и измама и няма милост към никого.
За трети Пазачът е безплътна сянка. Демон, който обсебва душите и след себе си оставя зомбита.
Пазачът на Моста не се интересува от хорското мнение. Не се интересува и как всъщност изглежда. Няма и как да го направи, защото не съществува. Никога не е бил на моста и никога няма да бъде. Там високо в планината, откакто свят светува мостът е пуст. Само вятърът понякога преминава през него и премита праха.
Вятърът не среща никого на моста, но не е така за хората. Те дори не опитвам да преминат, защото знаят че там ще се изправят пред Пазача на Моста. Никой човек не може да го победи и дори не смее да се изправи срещу него.
Хората могат да победят всичко и всеки, но знаят, на моста се изправят срещу нещо по-страшно. Изправят се срещу себе си и много от тях са изплашени от това, което виждат. Хората знаят, че никога не могат да победят себе си и не се опитват.

5 коментара:

  1. Така е! От себе си никой не може да избяга!Хубава приказка. Хубав уикенд ти желая!

    ОтговорИзтриване
  2. :-) Много ми хареса, както винаги.
    Невидими пазачи има на много места - не само на този мост...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се някой ден, хората да намерят куража, да се изправят срещу тях.

      Изтриване
  3. Като Вълшебната врата-огледало в "Приказка без край" - тя не е нито отворена, нито затворена. В нея виждаш своята истинска същност и доста "герои" са побягвали с писъци и в ужас от самите себе си...
    :))

    ОтговорИзтриване