Посредниците

През миналата седмица, основната тема в новините беше тази за получените бонуси от държавни служители в различни ведомства. Нещата тръгнаха от Здравната каса и реакцията на бившата ѝ шефка, която беше показателна, както и да я погледнем.
Много се писа и по блоговете, но повечето реакции, бяха израз на отношение, без да се направи опит, нещата да се разгледат като явление. Едно от малкото неща, което излезе от шаблона, беше в блога на slavuncho:

И аз искам....

Една друга тема, свързана отново със Здравната каса, се преплете за кратко с темата за бонусите, но съм сигурен, че ще се потули. Темата беше за цените на лекарствата в България, монополите, недостатъците в ценообразуването и очебийните разлики в цените на едни и същи лекарства в България и в съседните страни. Темата се разгледа и в Народното събрание и ми стана смешно, как всички си измиват ръцете с наредби и практики, а избягват коментарите на основни фактори, които определят цените. Не става въпрос само за цените на лекарствата, а на всеки продукт, материален или не. Не само в България, а и в целия свят.
Говорим, че днес пазарът е свободен. Частна инициатива, сиреч и неограничени възможности. Всеки може да печели, ако е достатъчно инициативен, а спечелилите не ги съдят.
Проблемът е, че днешната икономика все повече се отдалечава от основната си функция, а именно задоволяване на нуждите. Тя се е превърнала във верига от посредници, чиято цел е единствено максималната печалба, без значение, дали въобще има продукт.
Нека дам един пример, как се формира цената на произволен продукт:
Имам нужда от продукт Х. Цената на която го купувам е 12 лева. Как се формира тази цена и колко реално струва продукта?
Първо от крайната цена махаме 20% или два лева. Това са парите, с които държавата ме наказва, че съм похарчил парите, които съм спечелил с труд. Преди това, държавата мече ми е прибрала 10% от спечелените пари, защото съм имал нахалството да работя и да ги спечеля. Като направя сметката, държавата върху тези 12 лева ми взима 3.20 лева.
Всъщност по цялата верига за формиране на крайната цена са наредени такива посредници, които не правят почти нищо за създаване на продукт, но прибират лъвския пай.
Държавата от край време си е инструмент за преразпределение на средствата. Това е част от функциите ѝ, но проблемът е по какъв начин го прави. Според мен поне, разликите могат да са огромни. Има значение, как се събират приходите и по какъв начин се използват. Да разчиташ на сигурното е най-лесно. Най-лесно е да се държат високи данъците върху потреблението, въпреки че така на практика блокираш растежа на производството. При по-ниски данъци, потреблението се стимулира, от там и производството и в крайна сметка приходите в хазната поне не намаляват. Само че, за това данъчната политика трябва да се прави можещи икономисти, а не от страхливи счетоводители. Изумих се, когато прочетох думите на Искра Фидосова, че намаляването на ДДС, ще облекчи единствено производителите. И децата знаят, че на всички посредници във веригата до крайния потребител, ДДС се възстановява. Плаща го крайния потребител, в този случай болните. Ефектът за производителите е косвен, разчитайки на увеличеното потребление. В този случай обаче, намаляването на ДДС, няма да доведе до увеличено потребление. Болните няма да купуват повече и в хазната ще постъпят по-малко средства. Средства, които се взимат от нуждаещите се, но не се връщат при тях. Държавата се страхува, да не намалеят приходите ѝ, не защото няма да има за нуждаещите се, а защото ще намалеят парите за собствената ѝ издръжка. Издръжка на структури, които не правят нищо, но за това пък, съвсем законно получават бонуси за това.
Държавата обаче, е само един от посредниците във веригата. След като един продукт се произведе, почти във всички области, преминава през ръцете на търговците на едро. Те прибират около 30% от стойността на крайния продукт или за продукта Х, това прави 3 лева.
След тях продуктът преминава най-малко през ръцете на още едни посредници. Това са търговците на дребно, като при се добавят нови 30%.
Нека пресметнем сега, колко реално струва продуктът.
12 лева- 2 лева ДДС – 3 лева за търговците на дребно- 3 лева за търговците на едро = 4 лева.
Цифрите може да не са съвсем точни, но добре описват картинката. Един продукт, чието производство струва 4 лева, се продава на крайния потребител за 12 лева. Цели 8 лева потъват в джобовете на посредници. Парите пресметнати за оборота на една държава, хич не са малко. С тях може да се купят много неща. Тези, които са на власт в държавата, си купуват политическо влияние, хранейки партийните си партизани. Другите посредници, пък използват част от парите, за да бетонират присъствието си и да са сигурни, че нито една сделка, няма да се осъществи, без да приберат пая си.
Мисля, че това е основното, което трябва да се разисква, а не кой какви бонуси е получил, защото хората и правителствата се сменяват, но системата остава. От нея губим всички, за да печелят единици.
Не само в България е така. Системата на посредниците е навсякъде в световната икономика. За нея не е важно, какво е състоянието на производството и на потребителите. Единственият интерес е, да се получат процентите. Рано или късно тази система ще унищожи основата от който се храни, но това не я интересува. Важното е да се приберат процентите днес.

13 коментара:

  1. Хм, това свободен пазар (свободен от какво, за какво и за кого?!?)е нещо като дървено желязо, ама карай, то тази сладка дума свобода лепне навсякъде (смях).
    А що се касае до болните, аз като активен (смях) такъв мога да кажа, че щом ми порасне потреблението на лекарства, не е на добре (не е много смях).
    Накратко един болен (ако не е психично) едва ли ще вземе да си купува повече лекарства от предписаните, като по някога и от тях правим икономии даже...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами точно затова, че няма да купувате повече ДДС то няма да се намали. В неделя и ББ си го каза, почти в прав текст. Това са сигурни доходи, а и помисли само колко хора се хранят от тях.

      Изтриване
  2. Да, понеже основната тема е посредниците, връзката с горния ми коментар е, че точно посредниците са една от основните пречки за пазарната свобода. Нещо повече,тази дума "свобода", изпразнена от смисъл, подобно на мантра се ръга навсякъде, където има далавера за прикриване(смях за печелившите)

    ОтговорИзтриване
  3. Посредниците в 99 % от случаите не са необходими за икономическия процес. Те са плод на политически и икономически интереси, както и ти пишеш. За ДДС-то всичко е ясно - обикновен държавен пладнешки грабеж...
    Определянето на цената не е събиране или изваждане на различни компоненти, както пише по книжките. Определянето на всяка цена е изключително субекивен акт, на който чрез математиката и позоваването на различни „нормативни документи“ се търси оправдание за непрекъснатото ѝ увеличаване.
    Съществуващата политическа икономия не може да се подобри. Тя трябва да се замени и думичката „политическа“ трябва да отпадне. Знам, че не ти се чака :), но процесите вече вървят и са наблюдаеми...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Проблемът е, че точно тези посредници и политикономисти определят и правилата, а си прав, че промени след сто години, не ми се чакат.

      Изтриване
  4. Аз съм за ДДС! Не за сегашния данък, а за ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ :-) И то за прогресивен такъв!
    Ще се поясня. Всеки продукт се изработва с определена себестойност (производствени разходи). Производителят има право на печалба която да добави върху нея. Върху тази печалба да се налага прогресивен данък зависещ от относителната печалба. Същата процедура да се налага върху всеки търговец във веригата до купувача.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм срещу прогресивното облагане, но проблемът остава, защото реално всичко се плаща от крайния потребител. Ако е за луксозни стоки е оправдано, но вместо това за по-лесно се облагат масовите стоки.

      Изтриване
  5. Аз съм на мнение, че регулациите създават подходящи условия само за големите, малките започват да изчезват с кризата. В това няма нищо пазарно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля същото като Емо. Ако остане време може да се "раздумам" по темата, но ще е в следващите дни.

      Изтриване
    2. Емо, така е, но изчезват не само дребните, но и всички производители. Целия ми стаж досега е бил свързан с производството, но като се огледам в града е останала само една фирма, която реално произвежда нещо. Някой ден ще изчезне и тя.

      Изтриване
    3. Владо, прави ли ти впечатление, че народа масово иска регулация. Някой (държавата) да казва на каква цена да се продава, на каква дцена да се купува, колко да е печалбата. Най-вече народа го е страх някой да не спечели :)))
      И е готов за сбора.

      Изтриване
    4. Да, така е. В случая с лекарствата обаче, не става въпрос някой де спечели, а за извиване на ръцете на хора, които са прекарани. Всеки от нас може да се окаже на тяхно място. Държавата в случая тръгва да регулира, за да създаде усещане, че прави нещо и от популизъм. Всъщност трябва да регулира пътя на лекарствата, а не цената, която ще си дойде на място, ако има реална конкуренция.

      Изтриване
    5. Точно това ще стане с допълнителните регулации - нищо. Ще се пошуми до следващата "тема" и край. Накрая пак всичко ще се намести, както си е било. Ти да си чул случайно, да е казано нещо по същество - няма такива работи. Иначе е правилно всеки продавач/производител да иска да продава с повече печалба, както е нормално и купувача да иска ниска цяна, но ме съмнява, че с регулация, на което и да било, би могло да се постигне ефект. То пазар няма на лекарствата. Основните количества се доплащат от касата.. Сигурно са 5-600 милиона на година само за това перо, де да знам, може и повече да са.
      Предполагам знаеш, че пазарът е добър регулатор и няма капчица милост към продавач или купувач - където се засече цената, това е и край. В момента какво е? Някакви търгове, някакви конкурси, поръчки - цената зависи от един или десетина човека в комисия. Когато има пазар, тогава цената зависи от няколко милиона потребители. Мисля, че втората система е много по-труда за корумпиране. Ако държавата следи качествените показатели на лекарствата, това би било съвсем достатъчно при наличието на работещ пазар.

      Изтриване