Трети март

На днешната дата, преди....
Всъщност няма да преразказвам, какво се е случила на днешната дата през 1878 година. Официално днешния ден е ден на освобождението на България и ми се иска да кажа няколко думи за това.
През годините датата датата е носела различно послание. Днес много хора, виждат в нея единствено руското участие, а това е грешка.
Няма значение, какви са били подбудите за Руско-турската освободителна война. Поставяне на началото на Третата българска държава е факт, както и това, че хиляди хора са дали живота си за това. Краят на войната е сложил начало на нещо хубаво за България. Начало на възможността, да ковем сами съдбата си. Начало на възможността, да избираме, каква да бъде България.
Това е трудно за един малък народ. Винаги са се намирали Големи Източни или Западни „Братя“, които да ни съветват и подкарват по „правия път“. Имало ги е, има ги днес и ще ги има винаги. Само че, не това е причината за сегашното ни положение. Има и други малки народи, които са имали същите проблеми, но са успели.
Затова си мисля, че причината е само в хората. Иначе сме силни и смели, но на думи. Когато трябва да се покаже характер, оставяме това за някой друг. Пропуснали сме хиляди възможности, оправдавайки се с това, че сме малък народ. Винаги сме търсили сами някой Голям Брат, под чието крило да се скрием. Днес хората, които избираме да ни управляват, също се лутат между Източния и Западния брат. Ние сме ги избрали, а те служат другиму.
Всъщност служат единствено на собствените си интереси. Защото не е вярно, че не можем без Големи Братя. И едните и другите се интересуват от нас, не защото сме им нужни, а за да ни използват, като маша в собствените си игрички.
Можем лесно да използваме това и народите, които са успели, да коват сами съдбите си, са показали, как се прави. Само че, ние не се учим дори от собствената си история, а чуждите четем, по диагонал.
Продължаваме да пропускаме възможности, но все пък има нещо хубаво. Възможностите, които са се открили пред нас, като народ през 1878 година, все още са налице. Те не са с краен срок и се надявам все някога, да успеем да ги използваме.
Мисля, че това е най-важното, което трябва да си спомняме на днешния ден. Това че, най-вече от нас зависи, каква ще бъде страната ни. Това че, може да сме пропуснали хиляди възможности, но имаме пред нас хиляди други.
Това трябва да помним на днешния ден и жертвите. Хората, които са загинали, за да имаме ние не свобода, а възможност за избор.
Вечна им памет!

4 коментара: