Звездната врата

Приличаше на обикновена заешка дупка, напусната отдавна от обитателите си. Гъстата трева я обграждаше и скриваше през топлите месеци, но Пазачът не се притесняваше от това. Никога не я беше почиствал и дори шипковия храст, засял се и израснал в самата дупка не го притесняваше.
Понякога искаше да забрави за нея. Да събере малкото си вещи, да продаде старата къщичка и да обиколи света. Чел беше за толкова прекрасни и приятни места и в дългите зимни нощи си беше начертал маршрут около земното кълбо.
Искаше да види света, но знаеше, че това е само неосъществима фантазия. Знаеше, че е завинаги свързан със Звездната врата и нямаше как да напусне мястото. Беше Пазач от незапомнени времена и дори не си спомняше началото.
Не беше трудно и всъщност не правеше нищо. Посрещаше желаещите, задаваше стандартните въпроси и посочваше мястото. Хората пристъпваха към Звездната врата и изчезваха. Не знаеше къде отиват, а и не го интересуваше. Това беше тяхна работа. Освен това никой, никога не се завръщаше, за да разкаже.
Понякога хората питаха, дали през вратата може да се отиде на Луната например, или пък до някоя неизвестна и на него планета. Тогава Пазачът кимаше важно с глава и отговаряше, че може. Можеше да се отиде навсякъде. Не се замисляше откъде зае това, но и никой не се съмняваше в думите му. Хората, които пристигаха знаеха за Вратата. Заеха, че тя е възможност да напуснат този свят и друго не ги интересуваше.
Но това беше преди време... От години никой не беше минавал през нея. Последният човек, който пожела да го направи беше младеж с окъсани дрехи и разбито сърце. Дори не знаеше къде иска да отиде и Пазачът го спря.
Не можеше така! През Звездната врата можеха да преминат само хора, които знаеха къде искат да отидат и отговореха на въпросите. Въпросите не бяха трудни и досега Пазачът не беше върнал никого, заради тях. Виж посоката беше важна. Без нея Вратата не се отваряше никога.
Пазачът често се чудеше, защо идват хора, като този младеж. Тръгнали на път, без дори да знаят посоката. Ако някой ден станеше свободен и Вратата го пуснеше, той имаше списък с хиляди места, където искаше да отиде. Беше толкова лесно.
Повечето хора знаеха къде искат да отидат. Местата бяха различни, както и причините да тръгнат. Някои търсеха тръпката. На Земята им беше скучно и търсеха приключения. Други бягаха от нещастия, трети бяха осъзнали, че няма нищо, което да ги задържа тук.
Пристигаха сами или на групи. Пазачът така и не разбираше как намират мястото. Вратата не беше отбелязана на нито една карта и дори жителите на съседното градче не подозираха за съществуването ѝ. Само че, хората я намираха. Пожелаеше ли някой да напусне Земята, винаги намираше Вратата. Пристигаше, отговаряше на въпросите и тръгваше на където пожелаеше.
Скоро не беше идвал никой, но Пазачът не се притесняваше. Знаеше, че винаги ще има хора, които искат да отпътуват от Земята. Понякога търсеха други пътища и нямаше работа с години, но винаги накрая идваха при него.
Пазачът обиколи малката градинка и поседна на слънце. След тежката зима, пролетта идваше бързо. Скоро всичко наоколо щеше да е зелено, а шипковият храст израснал в дупката, щеше да се отрупа с бледорозови цветове.
– Добър ден! Знаете ли къде е Звездната врата?
Гласът беше на мъж на средна възраст. Изглеждаше безкрайно уморен, но се опитваше да се усмихне.
– Тук е. – отговори Пазачът. – Само че, преди да ви я покажа, ще трябва да отговорите на въпросите. Не са трудни и са чиста формалност, но такива са правилата. Нали разбирате?
– Добре! – отговори мъжът. – Щом трябва ще отговоря. Отговарял съм на хиляди въпроси и няколко повече, са без значение.
– Нека започнем! – засуети се Пазачът. – Извинете, че ви притеснявам, но трябва. Такава ми е работата. Сигурно съм ви досаден, но не ми обръщайте внимание. Аз съм просто един стар мърморко. Нека започнем с въпросите. Колко са звездите на небето?
– Не зная...
– Чудесен отговор! – изръкопляска Пазачът. – Вторият въпрос е колко прави едно плюс едно?
– Сигурно има някаква уловка? – замисли се мъжът. – Би трябвало да е две, но...
– Отново правилен отговор. Всъщност първите два въпроса са без значение. Важен е третият и затова трябва да отговорите правилно. Къде искате да отидете?
– Не зная името на планетата. – смути се мъжът. – Отбелязал съм я на картата тук. Ето вижте.
– Добре! Всичко е наред. Вървете към шипковия храст. Звездната врата е там, но няма да я видите, нито ще усетите нещо. Не съм преминавал през нея, но зная, че става бързо. В един миг сте тук, а след това се озовавате на мястото, където сте поискали да отидете. Вървете и довиждане!
– Довиждане! – отговори мъжът и тръгна към Вратата.
Вървеше бързо и уверено, но след няколко крачки се спря и се обърна.
– Имам един въпрос. Ако някой ден пожелая... Ако поискам да се завърна тук, как мога да го направя?
Пазачът застина безмълвен. Никой досега не го беше питал за това. Хората преминаващи през Вратата искаха да си тръгнат и не се интересуваха от друго. Вратата пропускаше само в едната посока.
Пазачът не знаеше отговора, но в този миг разбра, че нещо се беше случило. Погледна към Вратата и застина с отворена уста. Там вече нямаше дупка, а огромна блестяща окръжност.
– Какво стана? – извика уплашен мъжът. – Сигурно нещо се развали?
– Не! – отговори Пазачът. – Всъщност въпросът ти поправи нещо и помогна на мен. Вратата вече е отворена в двете посоки, а аз съм свободен. Благодаря ти! Сега върви и знай, че винаги можеш да се прибереш у дома.
– Ами вие? – запита мъжът. – Какво ще правите? Не искате ли да дойдете с мен, или да отидете на някоя друга планета?
– Не! – засмя се Пазачът. – Може би някой ден и аз ще премина през Вратата, но няма да е скоро. Няма какво да търся на друга планета. Погледнете наоколо! Тук имам всичко, от което се нуждая. Имам една стара карта, на която съм си отбелязал, кои места искам да видя. Някой ден ще тръгна на път и ще ги видя, но винаги ще се завръщам у дома. Сигурно, ще посетя прекрасни места, но най-хубавото е, да можеш да се завърнеш. Нали?

7 коментара:

  1. Влади ако знаеш къде се намира,сподели :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не зная мястото, но ако знаеш къде искаш да отидеш и наистина го искаш, някой ден, ще се озовеш там.

      Изтриване
  2. Ама и ти си един... Пак ще почна да я търся...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напоследък се хващам, че и на мен ми се иска, да я потърся. Само че, още не зная, къде искам да отида.

      Изтриване
  3. Здравейте, Влади, прекрасно е ... Благодаря/ENY/

    ОтговорИзтриване
  4. Ех Владо, ако имаше такава врата дали щеше да има Българи по тези земи, бих искала да има врата през която всички мечти да преминат и да се осъществят но уви много далеч сме от тази чудодейна сила

    ОтговорИзтриване
  5. Фантастиката Ви се отдава! Страхотен разказ с надежда, за оня по - добрия свят. Иска ми се и аз да открия по-добрия свят!
    Като светоусещане всичко си имаме, но хората, ех, хората.....

    ОтговорИзтриване