Защитник

Някога преди много време, в една гора намираща се на края на света се разнесъл слух. Една прелетна птичка, донесла в гората вестта, че на другия край на земята живее един много добър цар.
С какво бил добър царят ли? Ами просто бил добър. Обичал да прави добри дела, а най-много обичал да защитава слабите. Чуел ли, че някой, някъде не можел да се защити сам, независимо от какво, царят на мига си предлагал услугите.
Някои казвали, че го прави защото сърцето му е добро. Други, пък злословели, че защитавал слабите, защото обичал да му благодарят. Трети пък, го смятали за чудак, но всички го наричали Царя Защитник.
За животните били интересни всички новини. Гората им била далече от всяко цивилизовано място и всяка вест била и разнообразие, но тази ги развълнувала повече. Гората им не била идеалното място за живот и всяко животно имало от какво и от кого да се оплаче.
-Ех! -въздъхнал Таралежът.- Защо и ние нямаме такъв Цар? Нашият, ако се оплачеш от нещо, само ръмжи и ти казва, да си затваряш устата.
-Нямаме късмет и сме се родили на лошо място. В тази гора всеки иска да ме изяде, а никой досега не ме е защитил. Дали пък да не пишем на Царя Защитник и да поискаме помощта му?
-Да бе!- махнал с ръка Заекът.- Не ни стига нашия Цар, та ще викаме тук и друг. Ако сме оцелели досега е било, защото сме разчитали на себе си.
Само че, другите животни не обърнали внимание на Заека. Без да умуват дълго, написали писмо до Царя Защитник и го помолили за помощ.
Не минала и седмица и Царят Защитник пристигнал в Гората. Събрал животните , изслушал оплакванията им и запретнал ръкави. Изгонил стария Лъв и обявил на всички живеещи в гората, че от този ден се намират под негова защита. Събрал животните и им казал:
-От днес тази Гора е под моя власт. Аз ще определям правилата и няма да търпя никакво непокорство. Няма да позволя на никого да навреди на друг, а наказанията ще са сурови.
Животните радостно приветствали думите на Царя Защитник. Само Заекът не се включил в аплодисментите.
-Какво от това, че изгонихме един цар, когато си имаме нов? Щял да ни защитава от несправедливости, но с твърда ръка. Ами от тази ръка, кой ще ни защити.
Животните обаче не обърнали внимание на Заека. Радвали се на новия цар и се безропотно изпълнявали заповедите му.
След Лъва, новият цар изгонил един по един и останалите хищници. Нямало как да се променят, а и не желаели това.
-Браво на новия Цар! Браво на Царя Защитник! - викали вкупом животните.
-Че къде се е видяло гора без хищници?- мърморел Заекът.- Изгонихме тези, които познаваме, но рано или късно ще се навъдят нови, може би по-лоши от старите.
Никой обаче не го слушал, а Царят Защитник продължил с промените. Назначил свои хора на всички постове в царството и започнал да контролира всяко действие на животните.
- За ваше добро е!- обяснил той.- Само така, ще мога да ви защитя винаги. Ако не следя с доверени хора всичко, което се случва в Гората, как ще разбера, кога някой има нужда от помощ?
След месец новият цар наредил да изсекат всички дървета в гората.
- За ваше добро е!- обяснил Царят.- Само така, ще мога да ви защитя винаги. Дърветата и храстите пречат и на мен и на вас. В тях могат да се скрият злодеи, а никой не иска това, нали?
На следващия ден новият Цар наредил да отклонят реката.
-- За ваше добро е!- обяснил Царят.- Само така, ще мога да ви защитя винаги. Реката е опасна, защото лесно може да прелее и да навреди на всички вас.
Животните били смутени. Гората им вече я нямало, а животът им бил немислим без нея. Не смеели да се оплачат, защото новият Цар не търпял възражения. Управлявал с твърда ръка и наказвал всяко провинение.
Минал още месец и един ден в гората се разнесъл слух. Новият Цар, Царят Защитник си тръгвал. Бил получил покана от едно далечно царство на другия край на Земята, с молба за помощ.
Заминал Царят Защитник, а животните се събрали край празното корито на реката.
-Какво ще правим сега?- питали се те.- Как ще живеем, когато нямаме цар, който да ни защитава?
-Даааа.... -обадил се Заекът.- Трудно ще ни е без цар защитник, но сигурно ще се справим. Само че, с това,че вече си нямаме Гора, няма как да се справим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар