Пролетна приказка

Преди много години в едно царство накрай света, живеела Принцеса, която знаела езика на животните. Малко хора разбирали този език, а още по-малко можели да говорят с животните, но Принцесата знаела как. Тя говорела не само с животните, но и с птиците, с водните обитатели и дори с растенията.
Принцесата не само говорела с животните. Тя се разбирала с тях, както с най-близките си хора. Обичала животните, а те и се отблагодарявали със същото. Споделяли ѝ живота си, плановете си, чувствата си и дори тайни, които никой човек не знаел.
Принцесата обичала всички живи същества, но както всеки човек и тя си имала любимец. Нейният любимец бил един обикновен гълъб. Принцесата прекарвала с него цялото време, което можела да отдели и когато говорела с гълъба, не се интересувала от нищо друго. Хубаво, че гълъбът бил в двореца само три месеца, а през останалото време отлитал за една далечна страна.
Гълъбът бил добър разказвач и обичал да разказва за далечната страна. Тя била прекрасно място. Там било вечна пролет и животът бил навсякъде. Нямало на света друго такова място, където били събрани на едно място всички чудеса на земята.
В далечното царство, се намирали най-високите планини на земята, най -големите гори и най-плодородните полета. Там били най-бистрите реки, които се вливали в най-красивото море. Растенията и животните също били чудни и нямало други такива по цялата земя.
Гълъбът бил излюпен в царството на Принцесата и инстинктът го карал да се завръща всяка година, но сърцето му принадлежало на далечната чудна страна. Разказвал гълъбът на Принцесата, за чудната страна, а след това се сбогувал и отлитал към нея.
Принцесата била очарована от разказите на гълъба. Царството и било приятно място, но тя мечтаела един ден да посети далечната страна.
Годините минавали и Принцесата пораснала, а желанието да отиде в прекрасната далечна страна растяло заедно с нея. Мечтаела всеки ден за нея и дори сънищата ѝ било обсебени от страната.
Животните и птиците обичали принцесата и решили да и помогнат. Дълго мислели, но накрая открили как. Всяка птица дала по едно перо от своите и направили криле за Принцесата. Птиците разкрили тайните си и я научили да лети.
През следващата пролет, когато гълъбът потеглил към чудната страна, Принцесата го последвала. Летели дълго, над чудни земи и морета, докато достигнали една планина, върховете на която опирали в небето. В склона на планината се виждал входа на една пещера и гълъбът без колебание влетял вътре.
Принцесата го последвала и дълго летели през плетеница от тунели. Не виждала нищо и много пъти се блъскала в стените, но не се отказала. След час достигнали до огромна осветена пещера. Светлината била слаба и не идвала от слънчеви лъчи, а от светещ мъх покриващ стените на пещерата. Една гълъбица ги посрещнала и гълъбът радостно възкликнал:
-Пристигнахме, Принцесо! Това е мястото, а това е моята любима.
-Но тук е тъмно, задушно и студено!- възкликнала принцесата. - Когато говореше за това място, го описваше, като най-прекрасното на света, където винаги е пролет.
-Но тук е вечна пролет, Принцесо! На света няма друго място, като това! - отговорил гълъбът и загледан в своята гълъбица, напълно забравил Принцесата.
Принцесата не се разсърдила. Разбрала причината, заради която за гълъба това било най-прекрасното място на света. Усмихнала се и поискала да си тръгне, но....
Не си тръгнала. В пещерата влязъл най-прекрасния принц на света и Принцесата не могла да откъсне от очи от него. Принцът също не виждал друго освен принцесата. Двамата вече не били в пещерата, а в най-красивото място на света, където били събрани на едно място всички чудеса на земята.
В царството, се намирали най-високите планини на земята, най -големите гори и най-плодородните полета. В него били най-бистрите реки, които се вливали в най-красивото море. Растенията и животните също били чудни и нямало други такива по цялата земя.
Принцесата останала завинаги в тази прекрасна страна. Само понякога, посещава стария си дом, но и тогава духом е в чудната страна. Разказва на всички, за най-хубавата страна на света, където винаги и пролет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар