Мързел

Един цар имал много мързелив слуга. Каквато и задача да му давал, слугата никога не изпълнявал навреме. Винаги намирал причина, за да не я извърши и обикновено царят възлагал работата на друг.
Царят бил търпелив и добър човек, но му омръзнало. Решил да даде последен шанс на слугата, а ако не се справи, да го уволни. Избрал задача, която не изисквала усилия, надявайки се, че слугата този път ще се справи.
Задачата била лесна. Царят изпратил слугата в градината, за да събере охлюви. Било пролет и животинките били плъзнали навсякъде, така че слугата нямал никакъв шанс, да не свърши работата. Взел една кошница, въздъхнал тежко и излязъл в градината.
Денят минал, но слугата не се прибрал. Изгряла луната, Царят се притеснил и излязъл в градината, за да види, какво се е случило.
Намерил слугата дълбоко заспал на тревата, а кошницата била празна. Царят се ядосал и грубо разтърсил слугата:
-Ставай, мързеливецо! От този миг си уволнен! Дори тази елементарна задача не пожела да изпълниш. Омръзна ми от твоя мързел и оправдания. Този път обаче, нямаш повод за извинение.
-Не съм виновен, Ваше Величество! - прозял се слугата.- Имах желание, но охлювите са виновни. Проклети гадинки! Гледам един пълзи, ама докато се наведа да го взема, той хоп, шмугне се в храстите.

Това е лош преразказ на стар виц, но покрай почивните дни, мързелът ме е налегнал, та се сетих за него. Не е пролетна умора. Чувствам се бодър, но всичко, с което се заема остава недовършено. Вниманието ми бяга от тема на тема, но не се притеснявам. Такива дни са нужни и полезни. Доволен съм, че мога да си ги позволя. Странно, че не ме мързи и да мисля, особено, когато темата е мързелуване.
Ако се замислите всичко, което правим е с една единствена причина- да не правим нещо друго. Ръководи ни не някаква потребност за работа, а желанието да си осигурим по-приятно съществуване и време за мързелуване. Всъщност работим, за да мързелуваме.
Винаги съм гледал недоверчиво хората, които не спират никога. Никога не ги мързи и влагат енергията си във всеки миг и всяка дейност. Не е нормално.
Нормалните хора влагат енергията си в два случая. Ако заниманието им доставя удоволствие и ако то им носи някаква полза. И в двата случая, хората влагат най-доброто от себе си, но отношението е различно.
Свикнали сме да наричаме хората, които работят за да имат някаква полза- работливи. При тях се вижда резултата от дейността им.
Ако обаче човек, влага усилия в нещо, което му доставя удоволствие, но то не носи полза и видим за околните резултат, тогава наричаме това мързел.
Единият начин да решим нещата е да има съответствие на нещата, които ни доставят удоволствие и тези, които ни носят полза. Само че, това рядко се случва.
Вторият начин е да разделим времето си, за да има и за нещата, които ни носят полза и за тези, които ни доставят удоволствие. Само че, тогава времето не стига.
Кофти свят, нали? Затова съм благодарен, когато мога да си позволя мигове на мързелуване, дори с риск някой да ме нарече мързелив. За съжаление всичко хубаво на този свят е кратко.

3 коментара:

  1. Щом като съвестта ти позволява, помързелувай си малко, Владо. Моята съвест е безпощадна, не ми дава мира. Много актуална тема.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами всъщност ако е нещо важно успявам да го свърша, но тези дни няма нищо, което не може да почака. Лека седмица,Петя!

      Изтриване
  2. Поздравления за това което си написал!
    Всички много добре знаем, че когато Човек се преумори, било от тежка физическа или умствена работа, му е необходима почивка.
    Според мен МЪРЗЕЛЪТ е кратковременно или по-дълготрайно ЗАБОЛЯВАНЕ.
    Но ако някой реши да се пристрасти към него, едва ли би могъл да се отърве от това състояние (на духа). На този някой лошо му се пише. :)
    Мързеливият няма как да свърши нещо до край, защото няма да го започне.
    Само непостоянния не може свърши нещата до край.
    Е, не откривам топлата вода!
    Искам да споделя и допълня към темата!
    Още веднъж Адмирации за размислите!!!
    Бих ги определил като притча. :)
    Николай

    ОтговорИзтриване