Бръмбари в главата

-Не искам да ставам! Днес ще спя до късно! Ваканция съм и ще спя колкото искам. - измърмори малката Ема, придърпа завивката и се покри през глава.
-Ставай, де! Наистина е важно.- не я оставяше Жълтото коте. - Аз също обичам да спя до късно, но случаят е извънреден. Той е дошъл тук, а това не се случва често.
-Кой е той?- прозя се Ема отваряйки едното си око.
-Той! Търговецът!
-Нямам нужда от нищо! Ако ми притрябва нещо, ще си го купя от магазина, а не от някакъв съмнителен пътуващ търговец.
Жълтото коте обаче не отстъпваше и Ема прозявайки се го последва в градината. Там на пейката се беше разположило малко дебело човече. Не им обръщаше внимание, залисано да подрежда стоката си. Вадеше една след друга красиви дървени кутии със стъклен капак, в които блестяха на слънцето някакви разноцветни дребни предмети.
-О! Бижута!- зарадва се малката Ема.- Обожавам ги! Само че, бижутата са много скъпи и няма как да си купя. Нищо! Поне ще разгледам.
Ема пристъпи към търговецът и поздрави учтиво.
-Здравейте! Аз съм Ема. Бихте ли ми позволили да разгледам бижутата, които предлагате? Надявам се, че няма да се сърдите, ако не си купя нищо?
-Разгледайте! Заповядайте! За мен ще бъде чест!- скочи на крака човечето. - Само че, аз не предлагам бижута. Стоката ми наистина е красива, но това не са накити, а бръмбари.
-Бръмбари ли?- стъписа се Ема и погледна строго Жълтото коте.- Значи ме събуди, за да видя някакви обикновени бръмбари?
-Това не са обикновени бръмбари! - сви се под пейката Жълтото коте.
-Да!- подкрепи го човечето.- Това са много, ама много необикновени бръмбари.
-Че какво необикновено може да има в едни бръмбари?- попита Ема.- Наистина има някои по-красиви и блестящи от другите, но това не е причина, да стана толкова рано.
-Нека се опитам да обясня. Тези бръмбари не са като другите. Не са като тези в градината.- засмя се човечето.- Не бих се занимавал да предлагам обикновени бръмбари. Тези наистина са специални, защото са бръмбари за глава. Нали сте чували израза -“Има бръмбари в главата.“. Е става въпрос точно за такива бръмбари.
- Това вече е прекалено!- ядоса се малката Ема.- Всеки знае, че да имаш бръмбари в главата, не е хубаво. Първо другите ще ти се смеят и второ, сигурно не е приятно, ако чувстваш постоянно как нещо се движи в главата ти. Хората не искат да имат бръмбари в главата, дори даром, а вие ги продавате.
- Че кой е казал, че ги продавам?- възмути се човечето.- Аз подарявам своите бръмбари на тези, които ги заслужават. Това е нещо, което не се купува с пари и не всеки го има. Хората са глупави и не смеят да си признаят, когато имат бръмбари в главата, но всеки има поне един.
-Аз нямам! - възмути се Ема.
-Аз пък имам!- обади се Жълтото коте.- Имам и дори не е само един. Освен това зная, че и ти имаш. Може би не искаш да си признаеш, или толкова си свикнала с тях, че не ги усещащ, но имаш.
-Нямам!- тропна с крак Ема.
-Ох! Не спорете!- възкликна човечето.- Може ли аз да погледна и да реша спора. Нали все пък съм специалистът тук? Така! На пръв поглед мога да ви успокоя, че и двамата имате. Да! Имате бръмбари в главата и то от най-хубавите. Няма защо да се срамувате и да криете това.
-Така ли?- учуди се Ема.- Наистина ли са от хубавите? Сигурно са лъскави и с чудни цветове?
-О, да! О, не!- обърка се човечето. - Всъщност.... Всъщност вашите бръмбари не са красиви, но са добри. Ето ще ви покажа мостри от моите. Този дребосък, черния е отговорен за фантазията. Не е красив, но външността не е най-важното. Без него, ще сте просто едни скучни индивиди.
Виждам и още един забележителен бръмбар. Отново е малък и сивичък, но той е причината, да обичате всичко наоколо. Той е причината да обичате живота и да дарявате обичта си на другите.
Този големият жълтурко е отговорен за друго. Ако го нямате, няма да вярвате на другите. Всъщност няма да вярвате на никого и в нищо.
Белият пък....
-О! Моля, ви! - извика Ема.- Бръмбарите наистина не са нещо, от което да се срамуваме, но ми е достатъчно да зная само за тези. Някак странно се чувствам знаейки, че в главата ми живеят бръмбари, макар и хубави.
-Да! Странно е!- съгласи се Жълтото коте.- Само ще ви помоля за нещо друго. Може ли да погледнете, дали нямаме някой от лошите бръмбари?
-Няма защо!- засмя се човечето.- Прави сте да се притеснявате, но трябва да знаете нещо важно. Децата и животните имат само хубави бръмбари. Дори повечето от възрастните, също притежават само от добрите. Лошите се срещат рядко, а аз не се интересувам от тях. Мога да ви разкажа за тях, това което съм чувал.
-Благодаря, но ще пропусна!- скочи Ема.- Не искам да зная за тях, но бих искала един съвет. Как да се пазя от лошите бръмбари? Някой ден все пак ще порасна.
-Няма нужда да се пазиш.- отвърна човечето.- Единственото нещо, което трябва да правиш е да се грижиш добре за тези бръмбари, които имаш сега. Не е сложно. Просто им дай свобода и им имай доверие. Те ще се погрижат, никога да нямаш от лошите бръмбари.
-Но това е много лесно!- възкликна малката Ема.
-Лесно ли?- замисли се Жълтото коте.- Та това е най-трудното нещо на света!

1 коментар:

  1. Лошите бръмбари... Онези лъскавите и красивите?
    .....:-)Хареса ми!

    ОтговорИзтриване