Primus inter pares

Primus inter pares. Извинявам се за латинския на тези, които не знаят израза. Преводът е - „Първи между равните.“.
Според това, което зная с тази титла са се кичили първите римски императори, за да не дразнят хората, които са мечтаели за Републиката. Доста несполучливо название, нямащо нищо общо с действителността. Преди това така са наричани обикновено стари и заслужили хора, в знак на уважение и е означавал незадължително първенство по заслуги.
По-късно използването на израза е загубило напълно първоначалния си смисъл, използвано от монархии и църковни институции.
Сетих се за него преди около седмица и се замислих, че днес изразът почти да е изчезнал, но лицемерното създаване на илюзия за равенство е ежедневие.
Хората никога не са били равни. Никога не са имали равни права и възможности. В миналото нещата поне са били ясни. Имало си е монарх, пред който всички трябвало да свеждат глави. Пирамидата на взаимоотношенията е била точно фиксирана и всеки си е знаел мястото. Управляващите не са имали нито нужда, нито желание да се държат популистки, демонстрирайки фалшиво внимание на тези под тях.
От 18- 19 век, нещата започват да се променят. Властта от пожизнена, става изборна. Изглежда различно, но пирамидата остава същата с една разлика. Формално върховете на пирамидата могат да се заемат от всеки, защото длъжностите подлежат на избор.
Изглежда, че идеалът за равенство е постигнат. Хората на върховете на пирамидата не са нищо повече от Primus inter pares. Първи между равните или слуги, които изпълняват волята на тези, които са ги избрали.
Всички обаче знаем, че нещата не стоят така. Всъщност всеки си знае мястото, но и управляващите и управляваните играят в цирка. Едните демонстрират, че са хора от народа, а другите се правят, че им вярват.
Кадрите на разнежени политици, сред обикновени хорица са част от играта, особено преди избори. Едните се правят, че се интересуват от другите, а другите, че им вярват.
Всъщност и едните и другите, нямат сметка от този цирк, но играят по навик. Когато обаче камерите ги няма, нещата си идват на мястото.
Тогава управляваните се скъсват да се покланят, пред „първите от равните“. Скъсват се от ласкателства и подмазване, а управляващите нямат нищо против. Те знаят, че тези демонстрации са само за изкопчване на някаква облага, но ги приемат като част от играта. Някои дори се взимат на сериозно, въпреки че за всеки нормален човек, безсрамното ласкателство и подмазване, би трябвало да е по-скоро обида.
Виждал съм и хора, на практика са независими поне материално, които са готови да се пльоснат по очи при всяко споменаване на думи като кмет, депутат, министър или президент. Това също няма никога да разбера.
Не зная, как ще се развият нещата в бъдещето. В момента не виждам нищо, което да описва дори и реален път. Проекти има много, но за да се случат, трябва да има механизъм за налагането им, а той липсва.
Само че, ако човечеството наистина иска да върви напред, не само като техника, а като общество, старата идея на изразът Primus inter pares, трябва да се възроди. Когато това стане някой ден, значи сме намерили пътя.

10 коментара:

  1. Както се казваше: всички са равни, но някои са по-равни... :))) Уравниловката е голям смях - ами ако наистина всички са равни и например се равняват на някой неграмотен ром от низшите касти - тогава нито ще има кой да ми построи къща, нито кой да ми произведе компютър, нито да построи път, нито пералня и т.н. ...;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В повечето случаи неграмотността е избор. Вече не е необходимо да си циганин, за да си неграмотен. А идеята за касти не ми харесва...

      Изтриване
    2. Всъщност става въпрос за равните възможности. Всичко след това е следствие, в зависимост дали ги има или са само лицемерен израз.

      Изтриване
  2. Пирамидалната структура за вземане на решения и управление е „естествена“, природна. Демокрацията е залъгалка за наивници и въобще не е най-добрата система за управление. Това, че Чърчил е казал, може би, нещо по-въпроса не е от голямо значение. По-умни хора от него са казвали друго. Но, хората сме майстори на цитатничеството, когато ни изнася...
    Лошото е, че в човешките начини на управление сме загубили някъде отговорността за взетите решения и последствията от тях, а тя е много съществен елемент. Разбираемо е, че политическия елит по света и у нас е особено чувствителен на тази тема и се пази от отговорността като дявол от тамян.
    Мисля, че трябва да има равенство по рождение. От там нататък - всеки според способностите, но в овладяни от обществото граници. Ще се повторя, но човек има един гъз и една уста :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да има по едно от всичко, но от лакомията има по много. Просто от всякъде го убеждават, че това е редно и хубаво.

      Изтриване
  3. Текста ми хареса. Коментарите - не.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък предпочитам коментари, които не харесвам, вместо "харесва ми":)

      Изтриване