На гости на Дявола

Е, дойде и този ден. Чаках го доста дълго, но знаех, че ще дойде. Просто нямаше как да не се случи.
За тези, които се чудат, за какво иде реч, ще обясня. Имах среща с Дявола. Да, срещнах се със самия Дявол, а не с някой от заместниците му.
Вчера ми се обади пресаташето му. Каза, че Дяволът ще ми е благодарен, ако му отделя час -два за лична среща.
-О! - учудих се аз.- Самият Дявол ме кани на среща? Това е голяма чест. Сигурен ли сте, че се отнася за мен?
-Разбира се, за Вас!- отвориха отсреща.- Да разбирам ли, че потвърждавате присъствието си. Дяволът е доста зает и трябва да е сигурен, че няма да има дупка в графика.
-Не зная. Поласкан съм, но и съм малко обиден. На Б, Дяволът се е обадил лично, а на мен, чрез посредници.
-О! Малко сте старомоден. Днес всичко минава през пресслужбата. Дори и обаждането до Б, беше съгласувано с мен. Освен това, забележете, че Дяволът кани Вас, а не Б.
-Добре!- въздъхнах.- Приемам.
Не харесвам Дяволът. Не харесвам нито сегашния, нито предишните. Всички Дяволи са от един дол дренки и винаги ми е приятно да ги ругая.
Всъщност приятно ми е да ругая всичко. Светът гъмжи от неща и действия, които чакат някой като мен да ги наругае, а аз не се жаля. Ругая всичко и всички, най-вече Дяволите.
Познатите казват, че по дух съм хейтър. Твърдят, че ругая чуждите действия и постъпки, понеже ми харесва да ругая.
Всъщност бъркат. Ругая, не защото ми харесва. Ругая и защото постъпките и действията не са мои. Защото не е важно, какво се казва или върши, а кой го казва и върши.
Затова не харесвам Дяволите. Нито предишните нито този. Харесвам да ги ругая, а винаги има защо. Освен това, от ругаенето има полза. В този свят има два вида хора. Едните сиви, които никой не забелязва и Другите.
Другите също са два вида. Едните като мен ругаят, останалите биват ругани. Общото между двете е, че тези винаги ги забелязват. А да те забележат е приятно. По-приятно дори от това да ругаеш.
Е, вчера ме забелязаха. Забеляза ме самият Дявол, а покрай него ще ме забележат всички. Какво по-хубаво от това?
....
Срещата започна малко нервно. С Дяволът бяха и трима от съветниците му.
-Тези трябва ли да присъстват?- попитах аз.
-Ами налага се.- отвърна Дяволът.- Представителност, колективна работа, плурализъм и други такива. Нали разбираш? Освен това, не се притесняваш за снимките. Те ще стоят отзад, като фон сиреч. Няма да говорят много.
-Така може. Само че, като споменахте за общите снимки, имам една молба. Може ли да ме снимате в профил. В анфас не изглеждам толкова добре.
-Няма проблеми. Фотографът е печен. Изпълнява всякакви желания. Мен например, ме прави по-слаб с двайсетина кила. Не, че е важно, ама някои от конкуренцията викат, че съм се уял.
-Че то си е истина! -не се сдържах аз, но Дяволът се направи, че не е чул.
-Кафето е много хубаво.- обадих се след минути, за да прекъсна неловката тишина.- Вие ли го направихте?
-О, не! -Засмя се Дяволът.- Аз наистина правя най-хубавото кафе в света, но нямам време. И сладките не съм правил аз, а мога по-добре. Работа, работа и работа. Не мога да свърша всичко и се налага, да прехвърля част от задачите на други. И стават грешки.
-За грешките....
-О, зная! Зная Вашата позиция и критиките Ви. Информират ме редовно за всичко, което ругаете.
-О!- изчервих се аз.- За всичко ли?
-За всичко, но не се притеснявайте. Част от нещата остават само за мен. Освен това аз съм Ви фен. Харесвам критиките Ви и намирам, че те са напълно основателни. Нещо повече, въз основа на Вашите критики, аз взимам следващите си решения. Използвам всяка рационална жилка в тях. Уча се и поправям грешките си.
-О!- възкликнах аз. - Наистина ли? Аз мислех, че сте тираничен, лаком за власт популист. Мислех, че единственото, което Ви интересува е собствената Ви персона. Мислех, че лъжете на всяка дума, не защото е нужно, а защото Ви харесва. Нали сте Дявол все пак.
-Е, радвам се, че променихте мнението си. Както виждате, не съм толкова черен. Хората не ме разбират. Не ме ценят, а всъщност по-добър и демократичен Дявол от мен, не са имали. Говорят разни неща, а мен ме боли. Ето например за лъжите. Аз не лъжа никога! Случва се да казвам неистини, но това не са лъжи. Просто, когато ги казвам, аз вярвам в тях и искрено искам да са истина. Единствената и неповторима истина.
-О! Предполагам, че наистина е така. Почти Ви разбирам. Трудно е да бъдеш добър Дявол.
-Трудно е! - въздъхна Дяволът.- Радвам се, че се срещнахме и опознахме. Надявам се, че ще споделите впечатленията си тук-там. Разберете! Не искам да ме хвалите. Искам просто хората да знаят истината за мен. Ето, Вие за няма и час и вече усетихте душата ми. Нали? Ако не е достатъчно, можем да се видим пак другата седмица. Този път, ще приготвя кафето сам. Или пък ако предпочитате, мога да Ви поканя в неделя, да изиграем едно мачле в махалата.
-О, не! Предпочитам кафето. Значи другата седмица?
-Да, може би в сряда, ако не изникне нещо много, ама много важно. От пресслужбата ще уточнят подробностите. И не забравяйте да споменете на повече места, че не съм толкова черен. Дори не съм и Дявол. Хората така са ме нарочили, защото службата ми е такава. Само че, важното е какво има вътре. Тук вътре.
....

10 коментара:

  1. :-) Можеше и да не е толкова конкретно политически насочено... Губи си от чара. А може би аз направих неподходяща асоциация, изхождайки от заглавието.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не е политическо. Просто асоциации, а за съжаление, няма как да не се намеси в тях жалката действителност:)

      Изтриване
  2. Нищо политическо не съзирам:) Поредната притча за Дявола,вплитаща няколко притчи в едно от истории в Боболенд :)

    ОтговорИзтриване
  3. Е, чак пък притча. Просто фантазия, която не се е случила и нама как да се случи.

    ОтговорИзтриване
  4. "Просто фантазия, която не се е случила и няма как да се случи."
    Е, това ме успокои!
    Значи няма да има "споменаване на повече места", че Дяволът не е толкова черен... :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се, но днес това зависи повече от наетия ПР:)

      Изтриване
  5. За теб Владимир са фантазии- за мен притчи,които с интерес чета .Поредицата от истории ,така увлекателно разказани от теб ,и техните герои оживяват в моето развихрено въображение и даже си имат своя въображаема страна и там всичко това се случва..:)

    ОтговорИзтриване