В първата година, когато започнах блога, няколко от постовете започваха по следния начин:
„Понякога имам чувството, че времето е спряло. Сверяваме си часовниците и сменяме листата на календара в някакъв наш сън. Не зная, от кога е в това състояние, но най-вероятно е така. Иначе защо неща, които са казани или написани преди много години според нашия календар, ще са актуални и днес? Защо навсякъде, накъдето поглеждаме, виждаме анахронизми от отминали времена?“
Спомних си за това, когато вчера се загледах в една сграда, за която съм писал преди повече от година и половина:
Паметници на културата
От тогава по сградата не е променено нищо, а и тази година ще е така. Собственикът е свършил парите или ги е насочил към нещо друго и сградата изглежда, като след бомбардировка. Времето е изминало бързо, без да го усетя, оставяйки ми само няколко бръчки повече, но за сградата то е спряло.
Спомних си за теорията за относителността. Времето тече различно, в зависимост от мястото на наблюдателя и скоростта, с която се движи той. Дали ако бях на мястото на сградата, годината щеше да измине по-бавно? Дали бръчките ми щяха да са по-малко? Дали искам времето да спре или просто не зная, какво искам?
Всъщност мисля, че зная. Просто трябва да намеря мое място, от където наблюдавано времето тече така, както желая. Може би в някой от следващите дни, ще открия мястото. Или пък не.
Засега само зная, че поне седмица, ще дам почивка на блога и на вас. Предполагам, че дори приказките ми да стават за четене, поднасяни почти през ден, са ви досадили.
Добре съм, не се тревожете. Лятото наистина не е любимия ми сезон и жегата изцежда доста от силите ми, но остават достатъчно. Настроението ми също е добро. Просто кратка почивка, докато почувствам, че времето върви със скорост, която усещам.
Всъщност мисля, че зная. Просто трябва да намеря мое място, от където наблюдавано времето тече така, както желая. Може би в някой от следващите дни, ще открия мястото. Или пък не.
Засега само зная, че поне седмица, ще дам почивка на блога и на вас. Предполагам, че дори приказките ми да стават за четене, поднасяни почти през ден, са ви досадили.
Добре съм, не се тревожете. Лятото наистина не е любимия ми сезон и жегата изцежда доста от силите ми, но остават достатъчно. Настроението ми също е добро. Просто кратка почивка, докато почувствам, че времето върви със скорост, която усещам.
Ще издържиш ли цяла седмица? :)
ОтговорИзтриванеПочини си, всеки има нужда! :) {}
Може и повече:) Нямам норма, но не е почивка. Просто спирка, за да се огледам и да си подредя нещата.
ИзтриванеИ аз питам,дали ще издържиш или не си настроил публикациите да си излизат сами?!Приятна заслужена почивка!
ОтговорИзтриванеЕ, за да ги настроя, трябва да са завършени. За да са зъваршени, трябва да са започнати, а аз просто не започвнам нищо ново, дори да ме човърка отвътре. Ако си струва, ще го запиша, кагото му дойде времето.
ИзтриванеПриятна почивка, Владко и дано в нея намериш онова, за което сърцето ти копнее! Стискам палци да знаеш точно какво търсиш, защото само тогава ще можеш да го видиш, когато го намерищ.
ОтговорИзтриванеИ да се завърнеш все пак де :))
Благодаря! Всъщност не е точно почивка, и съм сигурен, че ще се завърна.
ИзтриванеОгледай се, почувствай, изживей! Лято е! И през горещниците се събира хляба! Зереди се с топлина ! Успех и ведро настроение!
ОтговорИзтриванеЩе се опитам.
ИзтриванеЛятото е относително нещо... както казва Айнщайн :-) Пожелавам ти приятна, незабравима седмица без нас :-)
ОтговорИзтриванеИ да знаеш, че не ми досаждаш, особено когато ми харесват идеите, които нямаш ;-)
:)
Изтриване