За книгите, издателите и този блог

Колебаех се дали да пиша този пост. Част от вас са в течение дори на подробностите на нещо, което продължи няколко месеца. Други имат частична информация, а историята може да помогне на трети.
Миналата година през месец ноември, ме попитаха, кога най-после ще видят нещата от блога издадени на хартия. Винаги съм бил против това. 
От една страна, не се нуждая от това. Една книга, не би ми дала нищо, което да нямам, освен известна популярност, каквато никога не съм искал.
От друга, самата мисъл да печеля от нещата написани тук, ме плаши. Зная, че печалбите на авторите в книгоиздаването са мизерни, но все пак ме плаши. Вярвах, че ако някой ден го направя, източникът на приказките, ще изчезне завинаги.
Все пак миналата година поредното питане от приятел, съвпадна с мой въпрос, към един познат, който участва в малко издателство. Той вече ми беше предлагал, да издадат текстове от моя блог и вместо отговор, получих ново предложение.
Реших да опитам. Проектодоговора не ми хареса, но се надявах мизерното заплащане, да се компенсира с по-ниска цена на книгата, за да е достъпна за повече хора. Направих списък на приятели, на които да изпратя книгата. Разходите щяха да надхвърлят приходите многократно, но това ме успокояваше, че постъпвам правилно. Още преди Коледа направих подборка от текстове, основно от първата година на блога. Изпратих я и зачаках.
Само че, чакането се проточи до безкрайност. С всяко писмо от издателството казваха, че започваме, но вместо това следваше повече от месец криене и никаква вест. После нещата се повтаряха, с поредното фалшиво обяснение за липсата на комуникация.
Ако от издателството бяха казали, че се отказват, или пък забавянето се дължи на липса на средства, или пък, че текстовете не струват, или пък, каквото и да е друго обяснение, щях да го приема и с това да приключим. Очевидно нормалните човешки отношения, не важат в света на издателите.
Няма да споменавам името на издателството. Не си струва, а скоро се убедих, че повечето от останалите издатели имат същите представи за нормални човешки отношения. Докато чаках поредната лъжа, направих още две подборки. Едната изцяло с приказки, а другата - Страната на фантазиите, се получи изненадващо добре. Подбрах няколко издателства, които издават български автори и изпратих подборките.
Предполагам, че повечето не са ги погледнали. Получих отговор само от едно. От Колибри ми писаха, че до средата на другата година плана им е запълнен и не приемат ръкописи. Останалите просто не отговориха.
Никоя фирма днес не си позволява, да остави без отговор получената поща. Дори и отрицателен отговор е признак на култура, възпитание и добра практика, каквато българските издатели очевидно не притежават.
Покрай проучването, попаднах и на друг тип “издателства“. Срещу определена сума те издават в съкратени срокове. Очевидно е доходно занимание, защото дори в родния ми град има такова „издателство“.
За тираж между 300 и 500 броя, сумата е от 1000 до 3000 лева. Проблемът е, че срещу тази сума, авторът не получава нищо. „Издателството“ слага логото си на корицата, прибира парите, а разпространението остава за сметка на автора. Всичко се плаща и то на солени цени.
Мога да намеря кой да спонсорира моя книга, но няма да го направя. Не желая да съм зависим или задължен от когото и да е. Мога, макар и трудно, да отделя средства от личния си бюджет, но няма да го направя. Това означава поне година, да съм затрупан с книги, да нямам и минута свободно време и когато се приспаднат разходите и данъците, накрая да съм натрупал и дългове. Е, егото ми не е толкова голямо. Нямам никакви амбиции, да се наричам писател, а и мисля, че подобен подход, не е реден. Има и други начини, да видя нещата си в книга, но всяко едно от тях има повече негативи и не се нуждая от това.
Горните неща ми изясниха, защо никога няма да видя издадени на хартия, много от чудесните текстове, които чета в мрежата. Винаги съм се радвал, когато науча за книга издадена от блогър, а сега вече знаех и какви усилия и нерви струва това.
Бях се отказал, но Христо Блажев ми препоръча едно издателство. Изпратих нещата си и установих, че сред българските издатели има и свестни хора и професионалисти. Единици са, но ги има. Издателството е „Ерго“, а Мартин Христов е професионалист и изключително коректен човек. В понеделник получих окончателния отговор с част от мнението на рецензент.
Получих отказ, но не се сърдя. Очаквах го, а в рецензията са написани неща, които ме убедиха, че правя нещата правилно. Пиша това което желая, както и когато аз искам и то е стойностно. В рецензията се препоръчва, да бъда следен внимателно, което ме разсмя. Защото нямам намерение да си губя повече времето. Просто ще правя това, което мога и обичам- да пиша единствено за собствено удоволствие, тук в този блог.
Книга няма да има. Дори в някакво далечно или по-близко бъдеще да има интерес, ще съм изключително резервиран. Поне за мен това ще е загуба на време, което нямам в излишък.
Изображението в началото е примерен вариант на корицата на първата подборка, която направих. Ще остане неизползвана, което е единственото нещо, за което ме е яд. Имам три подборки с хубави неща от блога, в които съм вложил доста труд. Замислям се, дали да не ги оформя още малко и да ги предоставя, като е-книги за свободно сваляне и споделяне тук. Но това ще зависи от свободното ми време, а то е ограничено. Зависи и от желанието на редовните гости на този блог и от никой друг. Ако го има, ще се постарая до Коледа да съм ви направил подарък.
Е това е всичко. Както препоръчва рецензията, следете внимателно автора на този блог.

34 коментара:

  1. Поздравления за текста и съжаления за разочdрованието, които си изпитал.
    Винаги съм смятал, че когато изкуството и културата опитат да се монетизират, те губят своята същност.
    И това е така защото творците са най-продуктивни, когато са съсредоточени в това да творят, а не да правят бизнес, не да мислят как да изкарат при от изкуството си или какви отношения да поддържат с хиените в бизнеса.
    Изкуството е изява на вътрешното Аз или по така нареченото ТО. Онова, което ни прави различни от останалите (Изкуствени). И когато искаме да го въвлечем и използваме в нашия материален свят, то се изкривява.

    Гледам напред в деня, когато стойността на човешкия живот ще се оценява не материално и ти желая до тогава вдъхновение за огромна база интелектуален капитал, както и много възхищатели на твоя труд.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност никога не съм квалифицирал написаното от мен, като някакъв вид изкуство. Просто това е начин да изразя себе си. Както съм писал в началото, винаги съм вярвал, че ако тръгна да печеля от нещата тук, изворът ще пресъхне завинаги.

      Изтриване
  2. Владо, съжалявам за отказа, но като гледам издадените книги
    в повечето случаи са много комерсиални, но не винаги стойностни!
    Продължавай да пишеш, защото в наше лице имаш верни читатели!
    Поздрави и хубаво лято!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма да спра, Дани. Имам още много за разказване.

      Изтриване
  3. Не давам съвети, щото „мы не страна советов...“.
    Моето мнение е, че не трябва човек да се занимава с групости и да си губи времето, до което и ти си стигнал.
    Най-важното е, че хората те четат!
    Другото е „суета сует...“
    Аз като си харесам някоя картинка на Кръстю си я свалям и слагам в папка (да ме прощава). Същото правя и с твоите приказки, същото правя с всичко, което ми харесва. След време пак си ги поглеждам/препрочитам и... така.
    Това, че не те издават, на фона на това, което издават, филмират, пеят и т.н., трябва само да те радва :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зная за суетата, но пък винаги съм бил далеч от нея. Да, радвах се в началото, защото щях да задоволя желанието на познати и да им благодаря по свой начин. Иначе текстовете тук са сваляни много пъти, четени са в и училище. Ако си направя сметка, няма нито една книга в България, която е прочетена толкова пъти, колкото някои от разказите тук.

      Изтриване
  4. Прав Славунчо!
    Но идеята за е-книга е добра! Когато решиш, ако решиш, обади се и ще помогнем с каквото можем!
    А корицата е хубава :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Малко съм зле с техническата част, но няма да ангажирам някой друг освен за съвети. Ще се опитам наистина тази година да стане и да ви хареса. Ще имате текстовете оформени и свободни за сваляне.

      Изтриване
  5. оне са имали доблестта да ти отговорят! А ние въпреки всичко ще те следим:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не е доблест. Просто отношение, а това винаги съм ценял повече от всичко. По дребните неща личи какъв е един човек и дали струва нещо.

      Изтриване
  6. Следим те Владо и то не от вчера, не и до днес! Успех във всичките ти начинания. Кураж!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зная, но вече дори нямам представа колко хора сте. Всяка сутрин независимо дали публикувам нещо, тук влизат хора от цял свят, а това ми е приятно, независимо, че почти сигурно няма да ги познавам лично никога.

      Изтриване
  7. "Никоя фирма днес не си позволява, да остави без отговор получената поща." Позволяват си и още как :D Такива очевидни неща, като връзки с обществеността, където се включва имейл кореспонденцията са масово непознати и не се спазват. Ти сега ако беше решил можеше да оклепаш десет издателства, че не отговарят на мейли и т.н. И те щяха да загубят пари от това, защото 10,20, 50 или 100 човека ще прочетат, и няма да си пратят ръкописа при тях или каквато и работа да са мислили да вършат с тях може да се откажат. Ама кой ти мисли толкова надалеч. Нормалните фирми гледат да са добрички и внимателни с всеки, защото репутацията на фирмата е най-важното нещо и се гради много трудно! Много се ядосвам от такива работи! :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, добре. Нека уточним- става въпрос за сериозните фирми, а издателствата твърдят, че са такива. В предишната ми работа беше правило да се отговаря на всичко, не по-късно от края на следващия ден. Ако пък бях изкарал имената тук, щях да падна на тяхното ниво, а струвам повече:). Все пак част от приятелите ми в нета са предупредени.

      Изтриване
  8. Ние следим с удоволствие,но след рецензията - вече съвсем отговорно и без да пропускаме:)))))

    ОтговорИзтриване
  9. Ако си спомняш, Владо, преди няколко месеца ви разпитвах във фейсбук, защото смятах да пиша в блога по същата тема. После се отказах, но впечатленията, които се натрупаха по време на проучването, са близки до твоите, макар и не толкова от първа ръка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами в нета може да се прочетат и по-лоши неща. Някои от тях са истина, а за късмет не стигнах до разпространителите.

      Изтриване
    2. Всичко идва от прекалено мижавия пазар. Представи си следната ситуация.
      Да кажем, че един на всеки 1000 си купува нова книга, въпреки че в нашите условия ми се струва малко пресилено, ако не става дума за някаква специализирана литература. Отклоних се. Да речем, че един на 1000 си купува нова книга. Представи си положението на един англопишещ автор. Дори в това съотношение има мегдан за издаване в няколкостотин хиляди тираж. Големият пазарен потенциал променя геометрията коренно.

      Изтриване
  10. Мога да напиша само едно, те губят...

    ОтговорИзтриване
  11. както казаха и преди мен, ние те четем ... а от такива издателства ми се драйфа вече ...в моя град сигурно на глава от населението има по трима "писатели" ...луднала съм от графомани, които събират по някой лев, другите ги изтръскват от спонсори и печатат ли печатат

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност не е лошо, ако някой опитва да пише, макар и да не е съвършен. Днес нета предлага възможност и директна оценка от непознати хора. Ако струваш оцеляваш. Да, аз ценя хартията. Стар съм и книгите на хартия са нещо, което уважавам, може би по навик. Само че, хартията не те прави по-голям, отколкото си:)

      Изтриване
    2. надявам се ме разбра правилно ...аз говоря за хора от ежедневието ми, които ходят и се тупат в гърдите, колко книги са издали ..., а пропускат да кажат процедурата - на всичкото отгоре, повече от половината пишещи блогъри го правят с пъти по-добре

      Изтриване
    3. Да, разбрах. Аз живея в малък град, но и тук ги има.

      Изтриване
  12. Абсолютно съгласна с Tcvetelinka : - "Tе" Губят!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Само мога да кажа, че си си спестил големи разправии с разпространителите и издателствата. За е-книга! Успех, Влади!:)

    ОтговорИзтриване
  14. Владо, ти си автор, писател и човек с позиция. Обичам твоите истории и ги чета с удоволствие. Жалко е, че се издават книги на Хитлер и други олигофрени, вместо да се помисли за нещо наистина стойностно. Твоят блог е книга, а ние сме редовни читатели. Желая да видя много от твоите истории на хартия, и се надявам някой ден желанието ми да се сбъдне. Ние сме с теб, независимо от рецензиите и други подобни глупости!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че няма да стане,Емо. Всъщност,когато пусна подборките за свободно сваляне тук, това ще гарантира, че няма да се издадат на хартия.

      Изтриване
    2. Всъщност... хартията не е вечна... ;-)

      Изтриване
  15. Наистина няма нищо по-ценно от съприкосновението с истинската книга в ръка!Но времето постепенно и бавно ще я измести от електронните книги.Така,както стана с грамофонните плочи,с магнетофоните,с телефоните и с ред други неща...Аз също преди години се вълнувах от тези въпроси,но само като разбрах,че сам трябва да си разпространяваш книгите,не стигнах до издателство.
    А за фирмите и отговорите?Няма култура в общуването,прекалено са се самозабравили някои, та да отговарят на някакви си писма...
    Добре поне,че пред смъртта всички сме равни!

    ОтговорИзтриване
  16. Добре, явно искаш да минеш на друго ниво! Трудно е, и е голямо разочарование ако си мечтал за това. Електронната книга е решение, но не е същото... разбирам те! На твое място не бих се отказвал да опитвам, ако мечтая затова...така, че бих посъветвал, да продължаваш да опитваш!
    Що се отнася до нас, ние винаги ще четем с удоволствие публикациите ти! В това не се съмнявай!!! Успех, Владо!

    ОтговорИзтриване