Самочувствие

Имало едно време едно малко царство накрай света. Не стига, че царството било малко, а било и бедно. Не, че хората гладували, но в сравнение с другите царства, можели да си позволят много малко неща.
В царството нямало великолепни замъци с кули до небесата, нямало богати градове с дебели крепостни стени, нямало широки пътища, по които ден и нощ да пътуват керваните на търговци от цял свят. В царството нямало високи планини достигащи небето, нямало големи реки, на които от единият бряг не се виждал другият, нямало....
Ами нямало.
Всъщност в царството имало и замъци с кули, и градове с крепостни стени, и пътища, по които минавали кервани с търговци. В царството имало и планини и реки, но всяко нещо, което имало в царството, го имало в другите царства по-голямо, по-красиво, по-високо и по-....
Когато някой човек от царството се връщал от пътешествие до друго царство, винаги разказвал за видяното. В едно царство на всяка крачка имало богати замъци с кули до небесата. В друго царство имало стотици градове, във всеки от които живеели повече хора, отколкото в цялото царство. Столицата на трето царство била построена в подножието на високи планини, върховете на които никой човек не можел да изкачи. В четвърто царство пък имало река, която била толкова широка и пълноводна, че пътниците я мислели за море. В пето царство имало....
Много неща имало по другите царства и когато завръщащите разказвали за тях, местните хора само тъжно клатели глави, съзнавайки колко малко и незначително е тяхното царство.
Царят на царството също пътувал по света. Пътувал често, а когато се върнел, дълго разказвал на придворните за чудесата на света, а те цъкали с език и си мислели, колко е чудесно, да живееш в чуждите царства.
Някои хора от царството увлечени от разказите, тръгвали на път и никога не се завръщали. Заселвали се в някое царство, което не било толкова обикновено и незначително, като тяхното.
Един ден в царството дошъл гост. Владетелят на едно далечно, голямо и богато царство, пътувайки решил да невести малкото царство.
Царят много се зарадвал на госта си. Направил всичко, което трябвало за да се чувства госта удобно. Не жалел средствата и бил неотлъчно до него.
Гостът останал доволен, след няколко дни поискал да разгледа царството.
-Разбира се! Само че, не зная дали ще ви е интересно.- притеснил се Царят.- В нашето царство няма нищо, което заслужава интерес. Виж в съседните царства има какво да се види.
Гостът обаче настоял и Царят го придружил, за да разгледат царството заедно. През цялото време Царят не спирал да говори.
-Това е най-старият ни замък. Красив е, но не може да се сравнява със замъка в Царството на феите.
Това пък е най-големият ни град. В него се произвежда и търгува почти всичко, което ни трябва. Само че, не може да се сравнява дори с малките градове в Жълтото царство. Всеки един от тях е голям, колкото цялото ни царство, а по пазарите там се предлага дори това, което мислиш, че не може да съществува.
Това е най-голямата ни планина. Горите и са толкова стари и гъсти, че малко хора са я пребродили цялата. Тя ни дава дърва за отопление, а от нея извират и реките, които напояват полята ни. Само че, е малка незначителна планина. В Синьото царство имат стотици планини по-големи от нашата. Върховете им опират в небето, а всяка река, която извира от тях е по-голяма от всичките ни реки, взети заедно.
Гостът разглеждал с интерес и не слушал Царя. Понякога хвалел нещо, което виждал, но Царят веднага давал пример с нещо по-голямо или красиво в друго царство.
Увлечени в разглеждане на царството двамата така и не усетили, че се отделили от придружителите си. Не усетили, че слънцето се скрива и замръкнали сами на непознато място.
Тръгнали на посоки и след час пристигнали до малка самотна къщичка. Почукали на вратата и се показала стара жена.
-Добър вечер, жено! - поздравили царете.- Загубихме се в този край и се нуждаем от помощ. Би ли ни показала пътя към най-близкия град или замък?
-Защо да не ви покажа.- рекла старицата.- Ще ви покажа, ама утре сутрин. Далече е и ще се загубите отново. Тази нощ ще бъдете мои гости. Ще се стоплите и измиете, ще споделите вечерята ми, а след това ще се наспите. Утре ще ви покажа пътя и дори ще ви изпроводя до някъде.
-Виж, жено!- рекъл Царят.- Ти не разбираш. Аз съм Царят на това царство, а гостът ви е един от най-великите владетели в света. Свикнал е на лукс и удобства, а които трудно можем да му осигурим дори в моя палат. Как си представяш, че в твоята съборетина е достойно място за такъв човек.
-Не съм била в царските палати.- казала старицата.- Не зная какво е там, но в моя дом има всичко, което трябва на човек. Било той крал или просяк, не се притеснявам да го посрещна.
Царят се ядосал, но нямало какво да прави. Освен това гостът, не чакал втора покана, а слязъл от коня, благодарил на старицата и влязъл в къщата ѝ.
Измили се гостите, стоплили се, похапнали и се наспали, а на сутринта старицата ги изпроводила, показвайки им пътя.
Когато останали сами, Царят започнал да се извинява на госта си, че е допуснал макар и временно, да го лиши от удобствата, с които бил свикнал. Ядосвал се и на старицата.
-Просто не зная от къде тази жена има дързостта, да си представи, че домът и е достоен за царските особи. Не знаех, че има такива хора в моето царство.
-Е, всъщност тя беше права.- засмял се гостът. -Домът и наистина беше добро място, за двама царе. Получихме всичко, от което се нуждаехме, а ако се замислиш, тя ти даде и един безплатен урок. Урок по самочувствие, който ви липсва, а без него ще си останете винаги малко и бедно царство. За да промените нещата, трябва да научите, че не е важно какви са другите царства. Не е важно, какви са замъците, градовете е планините там. Важно е да познавате, обичате и подредите своето царство.

2 коментара: