Враговете

Преди много, много години в степите на изток се родило едно дете. Било съвсем обикновено дете, като останалите деца от племето му. Прекарала детството си в игри на воля и упражнения с коня и лъка. В тези игри също не било различно от останалите деца. Нито било по-добро, нито по-лошо.
Само че, една вечер, докато слушало разказите на старите хора до огъня, детето се променило. Старците разказвали за велик владетел, който бил роден в село, като тяхното, но с воля и целеустременост, завладял целия свят.
Детето слушало, слушало и разбрало, че и то иска да бъде, като този владетел. За това мечтаели и други деца в племето, но те нямали това, което детето имало. То имало желязна воля и способност да следва желанията си на всяка цена.
От този ден, живота на детето се променил. В детските игри виждало не празни занимания, а подготовка за бъдещите му подвизи. Всичко, което превело било подчинено на това. Всеки ден търсело да научи нови неща, а в детските битки, влагало всичко от себе си и винаги побеждавало.
Минали години и детето пораснало. Нямало приятели, но всички в племето го уважавали и един ден го избрали за вожд. Настанало времето, да започне своя подвиг.
Повело войните си срещу съседното племе и го покорило. Не спряло, а веднага потеглило към земите на следващото племе.
Племената се предавали едно по едно, а армията на вожда растяла. Препускала без почивка напред, напред и само напред, като лавина помитайки всяка съпротива. Всъщност съпротива имало все по-рядко. Всеки път, когато имало такава, била смазвана жестоко. За една пусната стрела, се избивало цяло племе. За една битка, се унищожавала цяла страна.
-За да вървиш към целта си, не трябва да жалиш враговете си! - Казвал вождът.- Всеки враг трябва да се смачква и унищожава без никаква милост!
Завладяната земя ставала все повече и повече, но вождът искал да покори целия свят и не спирал. Всеки ден конницата му препускала напред и напред и ставала все по-голяма.
Един ден обаче най-близките хора на вожда не пожелали да продължат напред.
-Уморени сме.- казали. - Воюваме цяла година и искаме да се върнем в домовете си. Имаме достатъчно плячка и е време да спрем. Тръгнахме след теб, за да живеем по-добре, а не да оставим костите си в непознати земи на бойното поле.
Вождът не се замислил нито за миг. Наредил да избият всички, които отказвали да продължат.
-Това са врагове!- казал той.- Враговете не трябва да се жалят, а да се унищожават веднага, без милост.
След няколко дни хората от друго племе, избягали и потеглили назад, за да се върнат в родните си земи. Уморени били от препускане, битки и жестокост.
Избили и тях....
Само че, това не спряло другите. Хората не искали да владеят целия свят. Не искали да препускат напред, до края на земята и живота си.
Вождът нареждал да се избият избягалите и продължавал напред.
-Врагове, врагове, врагове.... Никаква милост! - повтарял той всеки път, когато нареждал смъртта.
-Врагове, врагове, врагове.... Никаква милост! - повтарял той всеки миг.
-Врагове, врагове, врагове.... Никаква милост! - повтарял вождът, дори и на сън.
Повтарял и ставал все по-жесток, избивайки и непокорните и покорните. После яхвал коня и повеждал конницата си напред.
Напред, напред, напред! Все напред, докато целта се изпълни....
Един ден вождът се събудил късно. Слънцето вече било високо в небето, но никой не го бил събудил. В стана царяла мъртва тишина. Станът бил празен и само вятърът свирел сред смачканите треви. Всички си било тръгнали....
-Врагове, врагове, врагове.... Никаква милост! - промълвил вождът.
Погледнал степта пред себе си и видял в далечината шатрите на малко селце. Виждал дима от огньовете, пасящите коне и хората приличащи на мравки. Виждал децата, които играели на възрастни, гонейки се и крещейки със звънливи гласове.
-Врагове, врагове, врагове.... Никаква милост! - промълвил вождът.
После яхнал коня си, извадил меча и се втурнал напред....

4 коментара:

  1. Въпреки, че акцента на разказа е за самозабравилият се владетел, мисля че повече ме впечатли тази част: "Имаме достатъчно плячка и е време да спрем. Тръгнахме след теб, за да живеем по-добре..."

    Да последваш някой с цел грабежи и убийства е знак за духовна нищета и дори мъдрият водач, който е обграден от такива нисши духом съратници, няма да стигне там, на където е тръгнал.

    Никой лидер не може и не бива да очаква от "малките" хора да виждат надалеч, защото туй е дело предначертано само за истинските духовни исполини поели тежестта на венеца на властта! И най-лошото е тогаз, когато "малък" човек се опита да влезе в обувките на голям водач.

    (пояснение - малки хора = тесногръди и ограничени от собственото си битие, които не виждат по-далеч от носа си.)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Акцентът би трябвало да е върху хората, които виждат врагове навсякъде. Няма значение дали това е в дива орда или примерно на работното място.

      Изтриване
  2. ОООХ! "акцента" е "акцентът", а "самозабравилият" е "самозабравилия"...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не се притеснявай:) За провописни грешки не трия коментари. И в текста има поне десетина.Трия коментари обаче, когато видя, че някой ги използва за SEO.

      Изтриване