Черупката

Имало едно време един човек. Бил съвсем обикновен човек, който вървял по пътеката на живота си.
Вървял по пътеката, но не гледал само в краката си. Погледът му не бил забит само в краката му, а гледал и виждал хората, които вървели заедно с него.
Те вървели по своите пътеки, всеки със своите радости или проблеми и грижи. Вървели и много от тях не поглеждали встрани, но човекът ги виждал. Той не само виждал другите, а и винаги, когато можел им давал, каквото им било нужно.
Давал усмивка или добра дума . Давал съвет или ръка за подкрепа. Давал от времето и енергията си, давал и не искал нищо в замяна.

Имало едно време един човек. Бил съвсем обикновен човек, който вървял по пътеката на живота си.
Вървял по пътеката, но не гледал само в краката си. Погледът му не бил забит само в краката му, а гледал и виждал хората, които вървели
заедно с него.
Те вървели по своите пътеки, всеки със своите радости или проблеми и грижи. Вървели и много от тях не поглеждали встрани, но човекът ги виждал.
Само че, този човек не давал на другите, а взимал от тях. Взимал винаги когато можел, взимал всичко което можел. Не го интересувало, дали това, което взимал било нужно да другите. Не го интересувало и дали те го давали. Човекът взимал всичко, което му било нужно и дори това, от което нямал нужда.

Минали години и пътеките на двамата се срещнали. Един до друг застанали човекът, който винаги давал и човекът, който винаги взимал. Погледнали се и тогава в очите на човекът, който винаги давал проблеснала сълза.
Събрал всичко, което имал и го дал на човека, който винаги взимал. Онзи взел всичко, прибрал го старателно и си тръгнал без да се обръща. Вървял бързо, а хората се отдръпвали и му правели път. В очите им се четял и страх, защото за първи път виждали подобно нещо. Приличало на човек, но от човека била останала само черупката. Всеки покрай когото минел, му давал по нещо, но черупката не се напълвала.

Човекът, който винаги давал скоро забравил за срещата. Вървял по пътя си и ако някой имал нужда от нещо, му го давал. Давал цял живот, но винаги имал още.

2 коментара:

  1. Дано да има повече такива хора, които да виждат другите и да дават... Дано всеки да бъде поне за един човек в живота си виждащ и даващ!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хората са някъде по средата между двамата и изборът е техен.

      Изтриване