Дърво без листа

-Ще те отсека!- мърмореше старият Цар, гледайки под вежди старото ябълково дърво.
Дървото беше много старо. Много по-старо от самия Цар. Под сянката му бяха играли три поколения принцове и царе, а червените ябълки, които окичваха клоните му всяка есен, бяха прочути в целия свят.
В последните години обаче старата ябълка загиваше. Отдавна вече не раждаше от чудните си плодове, клоните му изсъхваха, а листата му се брояха на пръстите на едната ръка. Тази година единственото листо изсъхна още в началото на лятото и голият ствол стърчеше грозен и зловещ сред многобройните дървета, храсти и цветя в градината.
-Ще те отсека!- повтори Царят.- Харесвахте и те обичам, но вече за нищо не ставаш. Не раждаш ябълки, нямаш дори и листа. Загиваш от старост и времето ти е изтекло. Ще те отсека и след теб ще остане само спомена, но скоро и той ще изчезне. Такъв е живота и съдбата на всяко живо същество.
-Ще ме отсечеш. - промълви Дървото.- Зная това. Дало съм на този свят, каквото е трябвало. Зная, че времето ми е изтекло, но не това е причината. Просто си търсиш оправдание, за да скриеш от всички, че те е страх. Скоро и твоето време, ще настъпи. Ще настъпи и ще изчезнеш от този свят, без да оставиш, нищо след себе си. Дори и спомен....
-Лъжеш!- извика Царят.- Лъжеш! Не ме е страх от нищо! Дори и времето ми, скоро да изтече, аз не съм старо дърво. Аз съм Цар и хората ще ме помнят винаги. Някои с обич, други с омраза, но поне ще ме помнят винаги. Нещата са различни!
-И защо си мислиш, че ще те помнят! Само затова, че си цар ли? Имало е много царе, а имената на малко се помнят. Хората помнят старите имена, докато ги заменят нови. Скоро ще забравят и теб.
-Не! Хората няма за ме забравят! Не и мен!
-А защо?
-Защото ще помнят делата ми дълго. Погледни този замък! Аз го построих. Той ще остане дълго след като си отида и всеки който го види, ще си спомня моето име. Ами пътищата, които направих? Ами законите, които създадох? Ами....
-Е, поне ти самият си вярваш.- засмя се Дървото.- Само че, следващият владетел, ще построи по-голям замък, хората ще прокарат нови пътища, а законите ще бъдат променени. Ти си просто един от поредицата царе. Можеше да направиш повече, но си дребна душица и се интересуваше само от себе си. Ето, аз ти служих вярно цял живот, но сега ти искаш да ме отсечеш, защото нямаш полза от мен. Нямаш полза от дърво без плодове и листа, но вярваш, че след смъртта ти, някой ще те помни и обича. Та теб никой не те обичат и сега.
-Не е вярно! Дал съм много на хората!
-Какво си дал! Хората ценят, когато им дадеш обич, а ти не даде твоята дори на една принцеса. Все отлагаше и отлагаше. Първо беше много млад, а после се оправдаваше, че си стар. Измисляше си хиляди причини, за да запазиш обичта си само за себе си. Намираше недостатъци на всяка принцеса, а сега си сам и няма кой да те наследи на трона.
-Ще те отсека!-изсъска Царят. - Ще те отсека още утре! Ще те отсека и тогава ще видим, дали пък теб някой ще помни. Ще видим, какво си оставило ти на другите. Ще видим какво си дало....
-Отсечи ме! Аз съм само едно изсъхващо дърво без листа, ти си цар. Не се вълнувам дали ще ме помнят, но зная, че съм направило повече от теб за другите. С години съм давало плода си на хората, защита и дом на птиците. Има и нещо друго. От семената ми са израснали хиляди фиданки, в които ще продължа да живея. Те ще дават плодовете си на хората, в техните клони ще гнездят птиците. Те ще живеят дълго, след като замъка ти се превърне в руини, а пътищата ти обраснат с тръни.
-Ще те отсека!- промълви Царят.
Огледа се за градинаря, но не го видя наблизо. После махна с ръка и се прибра в двореца си.
На другата сутрин, старият Цар се върна в градината още с първите слънчеви лъчи.
-Днес ще ме отсечеш, нали? - попита Дървото.
-Ще те отсека. Не спах цяла нощ, но реших, че така е най-добре. Ще те отсека, но на твое място, ще засадя друго младо дръвче. Ще го засадя и ще се грижа за него, докато имам сили. Така ще съм дал нещо от себе си.
-Пак ще те забравят!- засмя се Дървото.- Ще те забравят, но признавам, че ме изненада. Всъщност това, което правиш е за мен, а аз дори няма да съм тук, за да ти благодаря.
-О, грешиш! - отвърна Царят.- Правя го за себе си. Искам да дам обичта си на някого и го правя. Дървото ще ме запомни за разлика от хората, които са неблагодарни същества.
-Нещастник и страхливец! -възкликна Дървото.- Дори, когато времето ти изтича си същият. Моите листа ги няма днес, а ти никога не си имал. Сечи!

2 коментара:

  1. Няма да му е първото... Изсушил е родословното си преди това... А Животът ще го отсече.

    ОтговорИзтриване
  2. Всеки отсича нещо в живота си. Понякога и засажда, но колко много причини има за всяка наша малка постъпка.

    ОтговорИзтриване