За отношението

Преди време се опитах да направя равносметка за отношенията между хората, с които имам някакъв контакт. В семейството, сред приятелите и познатите, в работата или просто случайни срещи.
Миналата седмица прочетох и нещо, което ме върна към старите размисли.


Хората са различни, но най-често ги разделям на два типа, а за критерий използвам отношението им към околните. Разбира се, нещата не могат да се делят само на черно и бяло, но определянето на крайностите дава представа за това, което се съдържа между тях.
Към първия тип слагам хората, които търсят доброто в хората. Те винаги намират начини да стимулират, интересуват се от проблемите и индивидуалните качества. Намират начин да похвалят добрите неща, а при проблеми се интересуват основно, как могат да се решат и да не се повтарят.
Втората група обаче е по-многобройна. В нея слагам хората, които на първо място търсят проблемите в другите. Търсят грешките, не за да ги поправят, а за да изтъкнат колко са лоши другите. Основното е да има виновен и винаги успяват да намерят.
Ако срещнат истински Ангел, тези хора ще открият неща, за които да го укорят, дори да се наложи да ги измислят. Ако срещу тях е робот, ще посочат грешки в логиката му, дори да ги няма. Важното е винаги да има виновен и това да е някой друг.
Не зная каква е причината за това поведение. Възпитанието в детските години и важно, но мисля, че не е само това. Според мен причината е в това, че обществото ни е така устроено, че хората от втората група получават повече неща, които сме свикнали да определяме като успехи.
Може би, причината за това е, че с непрестанните критики към околните се създава илюзия за перфекционизъм, активност и заинтересованост? Или сочейки и обвинявайки непрекъснато другите, изглеждаш непогрешим и критичен?
Не зная. Виждам само, че хората с подобна нагласа и не намаляват. Всъщност ако се вгледаме в хора, които заемат ръководни постове в политиката и държавата ни, ще установим, че са на сто процента от втората група.
Ние ги поставяме там. Ние им даваме поле за изява и власт. Ние ги търпим. Мисля, че това не говори добре за самите нас. Май ни харесва да сме винаги виновни, независимо какво правим?

5 коментара:

  1. Другото им име е песимисти и оптимисти. Предполагам, че има нужда от и от двата вида - за баланс.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не е същото. Песимистите и оптимистите управляват само собственото си настроение и съдба, докато тези и чуждите.

      Изтриване
    2. С риск да ме причислят към вторите, ще кажа, че грешиш. Не става въпрос за песимизъм, а за самолюбиво себеизтъкване чрез наблягане върху грешките на другите. От тези няма нужда.

      Изтриване
    3. Забележката ти е към Митко, а аз съм напълно съгласен с теб:)

      Изтриване
    4. Може да са екстроверти и интроверти (смех). Представяте ли си един екстровертен песимист. Щях да кажа "смех", но е жива мъка :)

      Изтриване