Спомени от края на света

Не са прави маите! Не са прави и хилядите лъжепророци, които се състезават, кой ще познае съдбовната дата. Краят на света няма да е днес. Краят на света няма и да е утре. Всъщност краят на света беше вчера.
Тъкмо гледах Цветът на магията по романа на Тери Пратчет. Гледах втория диск. Ринсуид, Двуцветко и компания бързаха, да съберат осемте велики заклинания заедно и да спасят Света на Диска от Звездата на Смъртта.
Не ми вървеше с гледането. Прекъснах го няколко пъти, а когато пуснах втория филм, се оказа, че субтитрите не стават. Последва ново сваляне от три часа, а мижавия нет на Vivacom, циклеше ли циклеше. Сигурно и те се подготвяха, я за коледния банкет, я за края на света. Всъщност подготвят се отдавна.
-Добър ден, Господине! Разговорът се записва, за ваша сигурност. Понеже Вие сте наш надежден клиент, искам да Ви предложа новите ни чудесни и изгодни предложения. Нали ще ми отделите няколко минути?
-Госпожо, ако използвахте услугите на фирмата, в която работите, нямаше да ги наричате чудесни и изгодни!
-Но, Господине! Ние предлагаме само най-доброто!
-Госпожице, преди да ми предлагате нещо нова, е редно да се уверите, че настоящите услуги са поне на приемливо ниво. Не само, не искам новите ви услуги, а броя с нетърпение дните до изтичане на договора, за да се отърва от настоящите ви!
-Господине, ако имате малки проблеми, можете по всяко време да се обадите на дежурните ни екипи. Предполагам, че до ден-два, проблемите ще се изчистят и тогава ще ви се обадя отново.
-Госпожо, няма начин да се оправи нещо, което не функционира добре от няколко месеца за ден- два и екипите ви прекрасно го знаят. Поне бяха откровени и ми обясниха, че дори срещу по-висока такса, не могат да ми осигурят по-добра услуга.
-Довиждане, Господине! Сигурна съм, че ще оправим нещата и ще Ви се обадя отново!
Това се случи преди три месеца, а нищо не се е променило, но се отклоних от темата. Пуснах втория диск с озвучаване на български и светът се срина.
В началото не разбрах какво се е случило. Просто става тъмно. Нямаше ток не само в Самоков, а и в цялата област. Сигурно така започва всеки край, рекох си аз.
Потърсих фенерче или свещ, но се оказа, че не зная къде са. Само печката хвърляше призрачна светлина и ми стана страшно. Ами ако това е краят?
Симптомите през последните години бяха навсякъде, но се правехме, че не ги виждаме. Всички правим нещата така, все едно след нас няма да има нищо. Отбиваме номера в работата и в живота. Да, не живеем, а отбиваме номера.
Правят се ежегодно конференции за бъдещето на планетата, на която живеем. Само че, се отбива се номера и не се прави нищо. Няма смисъл, защото края може да бъде утре.
Уж избираме хората, които да ни управляват и да мислят за бъдещето ни, а всъщност само отбиваме номера. Не правим нищо повече, защото няма смисъл. Отбиваме номера, сякаш края на света ще е утре.
Избраните също отбиват номера и ги интересува само днешния ден. Техния днешен ден. Няма смисъл да правят друго, защото края може да бъде утре.
Във вторник минах по центъра на града. Улиците са в безобразно състояние, но почистващата фирма, също отбива номера. Няма смисъ, да се старае, защото краят е утре.
„Оранжевата гвардия“ се подпираше на лопатите близо до сградата на общината, чакайки денят да свърши. Отбиваше номера и защо ли да се напряга, когато утре е края.
В общината също отбиват номера. Сигурни са, че светът ще свърши скоро. Иначе нямаше с безмозъчна упоритост, да поддържат решението си, да се направи депо за отпадъци на хвърлей от града. Мястото щеше да е идеално избрано, ако се целеше да се тровят съзнателно и ефективно поколенията след нас. Може би затова е избрано. Или за да се усвоят „едни пари“ и да се прикрият следите от престъпно изхвърляне на отпадъци от местна фирма? Всъщност нещата са по-прости. Няма значение къде ще е депото, защото утре е края на света.
Майка ми ми е разказвала за друг край на света. Не съм запомнил годината, но това, което помня е реакциите на хората. Някои са започнали да ходят на църква, други не са излизали от кръчмите, но повечето са се снабдили с одимени стъкла, за да не пропуснат подробностите. Защото краят на света не е всеки ден, нали?
Всъщност краят на света е всеки ден. Причината не е в някакви божествени или астрономически катаклизми. Причината е в нас, защото така живеем. Отбиваме номера и не ни пука. Свикнали сме да живеем ден за ден. Свикнали сме, да преживяваме края на света всеки ден и не се страхуваме от него. По-лошо от настоящето, не може да бъде.
Вчера докато нямаше ток, застанах на прозореца. Градът беше тъмен и пуст. Само тук - там, фаровете на някоя кола проблясваха и изчезваха, като падащи звезди.
Нямаше какво да правя, освен да гледам в тъмното и да мисля. Замислих се, всъщност какво ми се иска най-много в този момент и разбрах, че то е нещо съвсем обикновено. Исках да си догледам филма преди края да настъпи. Сигурно Ринсуид, Двуцветко и компания, ще спасят света, както се случва във всяка добра приказка. Де да беше толкова лесно и с нашия свят. Свят примирил се да преживява своя край всеки ден. Всеки ден....

4 коментара:

  1. Казваш, че по-лошо от настоящето не може да бъде.
    Аз като закоравял оптимист ще кажа: може, можеее!...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тъкмо ми беше станало хубаво и ти развели всичко :))))

      Изтриване
  2. Всъщност, сатирично погледнато, ако вземем идеята на Ницше, че разрухата отваря път на новото, може би чрез това бездействие сме бетонирали света така, че никога да не свърши, защото ако творим, значи разрушаваме? А дадем ли си зор да съсипем всичко, значи сме на път да сътворим нещо ново? :) Шегата на страна - както сме тръгнали, ще се наредим до великите цивилизации като древноегипетската, римската, шумерската и т.н...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лошото е, че не знаем какво ще сътворим и най-вероятно, ще създадем нещо подобно на сегашното :(

      Изтриване